Решение № 732 от 19.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Русе, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520105813 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от П.

В. П. от с. Ю., общ. С.п., обл. Русе, чрез упълномощен адв. В. Р. от АК – Русе против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 826,63 лв. за консумирана питейна вода за периода 13.05.10.06.2025 г. Ищцата твърди, че инкасаторът влизал в имота й в с. Ю., общ. С.п. да извършва отчет, без предварително да уведомява собственика. На 09.01.2025 г. го видяла да излиза от шахтата в нейния имот и той й казал, че е сменил водомера. Твърди, че оттогава до м.юни 2025 г. не го е виждала да извършва отчет. На 10.06.2025 г. инкасаторът констатирал в нейния имот консумация на вода от 215 куб.м за периода 13.05.-10.06.2025 г. Ищцата подала жалба до „ВиК“ ООД, откъдето получила отговор, че водомерът е изправен и през него е преминало горепосоченото отчетено количество вода. Ищцата сочи, че ответното дружество й предоставило протокола за подмяна на водомера, подписан за потребител от неизвестно за нея лице, в който се посочвало, че показанията на новия водомер са нулева стойност. Тъй като твърди, че при смяната на водомера не й е представян протокол и не е подписвала такъв, допуска, че е възможно водомерът да не е бил занулен. Предвид изложеното счита, че отчетеното количество вода не съответства на действителната консумация. Сочи още, че в този период е било спирано водоподаването в с. Ю. поради замърсяване на водоизточника и същото било окончателно възстановено на 16.06.2025г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Възразява, че сумата по фактура № 2018939659/01.07.2025 г. е формирана на база разликата между последния отчет в електронния карнет от 13.05.2025 г. и потреблението, засечено на 10.06.2025 г. Оспорва 1 твърденията, че потребителите не са уведомявани за датите на отчетите, тъй като в началото на всеки месец се поставяли съобщения на информационно табло в центъра на с. Ю..

Твърди, че по искане на ищцата е извършена проверка в имота й и не е установена грешка при отчитането на потребената вода. Въз основа на нейно искане за извършване на метрологична проверка от БИМ – ГД „Мерки и измервателни уред“ – РО- Русе, водомерът й бил демонтиран в нейно присъствие на 04.08.2025 г., за което бил съставен приемопредавателен протокол. Оспорва твърденията на ищцата за липса на водоподаване в процесния период, сочи, че водоподаването е било прекъсвано само на 6, 7, 8 и 26 май 2025 г. поради замътняване на водата. Моли искът да бъде отхвърлен.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се оспорва, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода до имот на ищцата в с. Ю., общ. С.п., обл. Русе, ул.

„К.О...., абонатен № ......... партида ........ Видно от приложената фактура № 2018939659 от 01.07.2025 г. за процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. на ищцата е начислено задължение за заплащане на сумата от 826,63 лв. с ДДС за потребени 215 куб.м вода. Не се оспорва, че на 09.01.2025 г. е извършена подмяна на измервателното устройство в имота на ищцата в нейно присъствие.

В настоящото производство в тежест на ответника е да докаже при условията на главно и пълно доказване правопораждащите спорното право факти – основанието, от което е възникнало вземането му, т.е. че е налице валидно облигационно правоотношение /което не се оспорва/, както и че са настъпили юридическите факти, от които произтича задължението за заплащане процесното вземане, неговия размер, както и да докаже реалната доставка на начисленото количеството вода. От своя страна ищецът следва да проведе насрещно доказване /което може да е и непълно/ на своите възражения.

Според справката от електронния карнет в периода 20.01.2025 г.-13.05.2025 г. по партидата на ищцата е отчетена месечна консумация на вода между 2 и 9 куб. метра, а в процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. е отчетена консумация от 215 куб. метра вода.

Посоченото количество изразходвана вода в справката от електронния карнет и в приложената фактура /дубликат/ № 2018939659/01.07.2025 г. представлява разликата между показанията на водомера, засечени при реален отчет на водомера, осъществен на 10.06.2025 г. /224 куб.м/ и показанията на водомера, отчетени при проверка на 13.05.2025 г. /9 куб. м/.

По делото е представен протокол № 160261/09.01.2026 г., подписан от представител на ответното дружество и носещ подпис на абонат. В протокола са записани показания 0 куб. метра на монтирания на 09.01.2025 г. водомер с фабричен № 15386. Ищцата твърди, че при смяната на водомера не й е представен протокол за подпис, поради което не се е уверила, че показанията на измервателното устройство са действително с нулева стойност. Оспорила е авторството на подписа, положен за абонат в протокола от 09.01.2025 г. и съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на частен документ. Според 2 становището по приетата по делото и неоспорена съдебно – почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, подписът, положен за абонат, не е изпълнен от П. П.. Въз основа на експертното заключение съдът приема, че формалната доказателствена сила на частния документ - протокол № 160261/09.01.2026 г. /на л.7 от делото/ е оборена, документът е неистински /неавтентичен/, като е установено, че не е подписан от абоната П. П.. Оспорването на истинността /автентичността/ на документа на осн. чл.194 ГПК е доказано, с оглед на което същият следва да се изключи от доказателствения материал по делото. Според Решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр.дело № 7175/2013 г. на ВКС, IVг.о. ако съдът не се е поизнесъл с нарочен акт по чл.194, ал.2 ГПК преди даване ход на устните прения, този въпрос се обсъжда в мотивите на решението, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество, доколкото определението по чл.194 ГПК не са включени в разпоредбата на чл. 236 ГПК, регламентираща съдържанието на диспозитива на съдебното решение.

Ищцата оспорва и съдържанието на протокола, като счита, че водомерът не е бил с нулеви показания при монтирането му в имота й. Това възражение за положителен факт, от който ищцата черпи благоприятни за себе си правни последици, е следвало да бъде доказан от нея съобразно правилото по чл.154 ГПК. Въпреки това, освен в оспорения от ищцата протокол, чиято неистинност е доказана при проведеното производство по оспорване, показанията на водомер с фабричен № 15386 се съдържат и в приложените на л.25 и неоспорени частни документи - протокол обр. ВС-5, в който ръководителят на ПЕР – С.п. е отразил нулеви показания на измервателното устройство и в протокол от 07.01.2025 г. от извършена проверка на същия водомер, съставен от представител на „Вамекс Русе“ ЕООД, в който два дни преди монтажа са отразени показания на измервателното устройство 199 литра, равняващи се на 0 куб. метра. Липсват данни и по делото не са доказани твърденията на ищцата, че в периода между 07.01.2025 г. и 09.01.2025 г., преди монтирането му в имота на ищцата, измервателното устройство е било монтирано другаде и е отчитало консумация на вода в друг имот. Предвид изложеното съдът счита за неоснователно и недоказано възражението на ищцата, че водомерът не е бил с нулеви показания при неговия монтаж на 09.01.2025 г. в имота на ищцата.

Свид. М.О., служител на ответното дружество, сочи, че работи като водопроводчик в с. Ю. и отчитал водата по график, съобщение за който се поставяло в центъра на селото в началото на всеки месец. Заявява, че имотът на ищцата се заключвал и за да извърши проверка, звънял на звънеца или я викал. Имотът се обитавал постоянно. На 09.01.2025 г. ищцата му отворила, той сменил водомера, същият бил с нулеви показания, поставил пломба, накарал ищцата да пусне чешмата, за да се провери дали има вода, подписали протокола и си тръгнал. Свидетелят сочи, че в процесния период водоподаването в селото е спирано само веднъж след 20.05. за един ден. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля, отчитайки неговата заинтересованост на осн. чл.172 ГПК като служител на ответното дружество, в частта, която се потвърждава от други писмени доказателства по делото и която не се опровергава от останалия доказателствен материал, като не ги 3 кредитира в частта, според която ищцата е подписала протокол на 09.01.2025 г. Въз основа на приложените публикации в електронни медии и показанията на свид. М.О. съдът приема, че в процесния период 13.05.2025 г. – 10.06.2025 г. водоподаването в с. Ю. е спирано веднъж за едно денонощие и дори да е имало дни, в които водата е била замътнена и не е била годна за консумация, същата е била годна за употреба за земеделски нужди и е било възможно ползване на вода за поливане.

Съгласно Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – РУСЕ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в имотите на потребителите. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при изпадане в забава дължали и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според цитираната наредба отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, освен при ползване на електронен карнет, когато не е необходим подпис на потребител или на свидетел. В настоящия случай въз основа на свидетелските показания и данните от справката от електронния карнет съдът приема, че начисленото количество вода е определено въз основа на реален отчет на водомера в имота на ищцата, а не въз основа на служебна консумация.

По делото е приложена жалба /л.68/ на ищцата до ответното дружество от 03.07.2025 г., в която тя оспорва начислената консумация от 215 куб. метра за процесния период и посочва, че след подмяна на водомера й на 09.01.2025 г. възникнали повреди по всички уреди в дома й – тоалетно казанче, пералня, бързозагряващо бойлерче, които се запушили и протекли. В имота на ищцата е извършена проверка от представител на ответното дружество на 04.07.2025 г. и не е констатирана повреда. По искане на ищцата е извършена метрологична проверка на водомера от Българския институт по метрология. По делото е приложен констативен протокол от 01.09.2025 г. /л.10/ от извършена метрологична проверка на водомера от Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе, от който се установява, че измервателното устройство с идентификационен номер 15386 е с показания 243,777 куб.метра, с максимален разход 5 куб.метра на час, същото съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на студена вода. Начисленото в процесната фактура количество вода за процесния период е измерено при реален отчет, а не въз основа на служебно начислена консумация, съгласно приложената справка от електронен карнет.

Въз основа на гласните и писмените доказателства по делото (неоспорени протоколи на л.25, протокол от метрологична проверка) и с оглед обстоятелството, че водомерът е с максимален разход от 5 куб. метра на час (видно от метрологичната експертиза), съдът 4 приема, че водомер с фабричен № 15386, монтиран в имота на ищцата, е изправен, при монтажа му е бил с нулеви показания, посоченото количество от 215 куб. метра вода може да премине през устройството за две денонощия (215 м3 ÷ 5 м3 = 43 h), същото е установено въз основа на реален отчет и е потребено. Доколкото ищцата сочи в жалбата си до ответника /на л.28/, че от уредите в имота й са се появили течове след подмяната на водомера, съдът счита, че една от възможните причини за подобно потребление е повреда в уредите, монтирани в дома на ищцата, за която ответникът не може да носи отговорност. Съдът приема въз основа на писмените и гласните доказателства, че ответникът е доказал фактите въз основа на които претендира процесната сума от ищцата – реално отчетена консумация на ВиК услуги, с изправно измервателно устройство, въз основа на действително осъществен отчет. Макар и надвишаващо обичайното количество потребена вода от ищцата през предходните месеци, отчетеното количество за процесния период би могло да бъде изразходено в рамките на този период от един месец, включително при наличие на повреди в дома на потребителя, за което са налице сведения в жалбата на ищцата на л.68 от делото.