Разпореждане № 1004 от 02.08.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1004 гр. Перник, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500470 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 78/24.04.2024 г. по гр.д. № 974/2023 г., Районен съд - гр. Р. е отхвърлил предявения от И. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк, Бизнес център, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 884,58 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) по фактура № 0003476288/21.06.2023 г. за преизчислени количества електрическа енергия, мрежови услуги и „задължения към обществото“ по констативен протокол № 530001521587/17.06.2023 г., за имот с клиентски № 530001521587, находящ се на адрес: гр. ***. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал.1 от И. Н. С., чрез адв. Б. В. е атакувал решението като счита същото за изцяло недопустимо, постановено по непредявен иск. На първо място се сочи, че първоначално пред първата инстанция е депозирана искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК, като в хода на образуваното пред съда исково производство и с оглед преустановяване на ел. захранването на обекта ищецът е бил принуден да заплати посочената във фактурата № 0003476288/21.06.2023г. сума в общ размер на 1769.15 лева. Твърди, че въз основа на изложеното предявения ОУИ би бил недопустим, респ. неоснователен, тъй като с молба С. е заявил уточнение на исковата си претенция, която според отразеното в нея уточнение вече е по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с искане „Електроразпределителни мрежи Запад" АД /предишно наименование „ЧЕЗ разпределение България" АД/ да бъде осъдено да заплати /върне/ на И. Н. С., като наследник на Н. С. Б. сумата от 1769.15 /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и 15 стотинки/ лева, платена поради принуда и при начална липса на основание, вкл. и като начислена на починало лице и също така като начислена служебно по „констативен протокол" по партида кл. № 530001521587, за периода от 12.05.2023 г. до 17.06.2023 г. за обект - къща на адрес гр. *** и по фактурата, при липса на доставка на стока или услуга на тази стойност и правно основание за начисляването й, ведно със 1 законната лихва от датата на предявяване на този иск до окончателното изплащане на сумата". Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд изобщо не е взел предвид и не е отразил в решението си това обстоятелство, въз основа на което е постановил решение по непредявен иск. В продължение се твърди, че за да постанови решението си и да отхвърли предявения иск, Районен съд - Р. неправилно е приел за доказани всички фактически твърдения на ответника, че е налице твърдяната от ответника облигационна връзка между страните, както и непълно измерване и неотчитане на потребена от ищеца електрическа енергия. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал протИ.речия в мотивите си относно качеството на ответника - краен снабдител или оператор на електроразпределителната мрежа, като твърди, че същият не е изследвал това обстоятелство, въпреки, че същото било оспорено. Излагат се подробни съображения, че за да бъде законосъобразна извършената от ответното дружество корекция, именно ответникът е длъжен да докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото във фактурата за преизчисление количество електроенергия, която не е отчетена поради неправилното/неточното измерване или неизмерване от СТИ на ел.енергия. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика и се прави подробен анализ на законови разпоредби. С въззивната жалба се правят оплаквания, че при постановяването на съдебното решение, решаващият съд не е отчел направените с исковата молба възражения, а е отчел единствено твърденията, изложени в отговора. По подробно изложени съображения се оспорват всички изложени в отговора на исковата молба писмени доказателства. На следващо място се сочи, че неправилно районния съд изцяло е възприел и твърденията на свидетелите на ответника, но не е възприел показанията на свидетеля на ищеца в обратния смисъл, като допълва, че това дори не е коментирано от съда в мотивите на решението. Счита, че неправилно съдът е приел, че ответникът има право на корекция по смисъла чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Сочи, че въведеното с чл.

56, ал. 1-3 ПИКЕЕ право на корекция в ползвана електрозапределителното предприятие /мрежови оператор/ е нищожно. Отбелязва, че съдът не е обсъдил направеното възражение за нищожност, като същевременно се е позовал на практика на ВКС, постановена във връзка с извършен касационен контрол на решения за факти и обстоятелства неотносими към настоящия случай. Счита, че решаващия съд неправилно е приел, че корекцията е вземане, което е доказано по основание и размер, като твърди, че нито е доказано основанието, нито ликвидността на това вземане.

Навеждат се твърдения, че в цялата практика относно правото на корекция по см. на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, по който режим е направена и настоящата корекция, е застъпено схващането, че корекцията е способ за изравняване на неоснователно обогатяване, когато от потребителя е консумирано определено количество ел.енергия, но същото не е било отчетено от електромер. По подробни аргументи се сочи, че с постановеното си решение съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото съобразно изискванията на материалните норми и процесуалните му задължения, въз основа на което правните изводи на съда се явяват немотивирани от фактическа страна. Твърди се, че в конкретния случай всички действия по извършването на техническата проверка са извършени едностранно и служебно от електроразпределителното предприятие (ЕРП) и в разрез със установените конкретни правила, а и от служители на дружество което няма право на това, което навежда на извода, че в настоящия случай се касае за едностранна промяна на законовите и на договорните условия за доставка на електроенергия от страна на дружеството - оператор на мрежа и принуда за уреждане на спора при изцяло изгодни за него условия. Допълва, че това от своя страна протИ.речи, както на забраната за 2 злоупотреба с монополно положение, така и на изискванията за най-висока по степен защита на потребителите. Във връзка с подробно изложените мотиви за неправилност на постановеното от първата инстанция решение се сочи съдебна практика. Моли се съда за обезсилване на постановеното съдебно решение, доколкото същото е постановено по непредявен иск, като делото бъде върнато на същия съд но на друг състав за разглеждане на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Алтернативно ако намери искането за неоснователно се моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение като уважи предявения иск и ответника бъде осъден да върне платената без основание сума, ведно със законната лихва. Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред всички инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение на другата страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – „Електроразпределителни мрежи Запад" АД, чрез юрк. София Йошкова – Начкова, с който се оспорва депозираната въззивна жалба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на изложените в нея твърдения. На първо място се твърди, че в производството ясно и категорично е доказано наличието на облигационна връзка между страните. На следващо място се сочи, че въз основа на назначената по делото съдебно – техническа експертиза е установен нерегламентиран достъп до вътрешната част на ел. табло, респективно е осъществена промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система. В продължение се излага, че от свидетелските показания става ясно, че процесната проверка е извършена при спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ. Относно направеното твърдение от ответната страна за липса на материалноправна легитимация на ЕРМ Запад ЕАД за претендиране на процесната сума, се сочи, че лицензията за разпределение на ел. енергия и ПИКЕЕ са издадени от един държавен орган – КЕВР, който е преценил, че именно дружеството следва да издаде фактурата и справката за преизчислените количества електрическа енергия. В подкрепа на изложените съображения се цитира съдебна практика.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

3

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2024 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4