Решение № 6163 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6163 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря Димитринка Анг. И. като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100113241 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът Н. П. М. с ЕГН **********, адрес в гр. София, ул. ******** и ответникът „АПТКО България“ ЕООД, ЕИК 205992908, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „********.

Предявени са главни искове по чл. 286 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и евентуални искове по чл. 59 ЗЗД.

Ищецът с предявените главни искове моли съда да осъди ответника да му плати сумата

64 761,90 лв.- неплатено вьзнаграждение за периода 01.05.07.08.2025 г., дължимо по Договор за управление от 27.01.2020 г., ведно с обезщетение за забава за периода 01.06.-23.11.2025 г. в размер на 3040,86 лв.

Евентуално, ако съдът приеме за прекратен към 01.05.2025 г. сключеният между страните Договор за управление от 27.01.2020г., претедира сумите:

- 64761,90 лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.05.2025г. - 07.08.2025г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

По отншение на исковете за сумите 3 887,06 лв.- неплатена част от вьзнаграждението за м.април 2025 г., дължимо по Договор за управление от 27.01.2020 г., ведно с обезщетение за забава за периода 01.05.-23.11.2025г. в размер на 273,02 лв. – исковете са оттеглени и производството е прекратено с протоколно определение от 17.09.2026г.

1

Ищецът Н. М. твърди, че е бил избран и овластен за управител на дружеството „АПТКО България“ ЕООД за периода от 27.01.2020 г. до 07.08.2025 г., като отношенията между страните били уредени с Договор за управление от 27.01.2020 г.

Съгласно договора правата, задълженията и ограниченията на управителя при изпълнение на функциите му били уредени в Раздел IV и Раздел V, а в Раздели VI и VII били уредени уговорките относно възнаграждението, социалното и здравното осигуряване и правото на отпуск на управителя.

За изпълнение на поетите задължения ищецът имал право на брутно месечно възнаграждение в размер на 20 000 лв., платимо по банков път до първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1, изр. 2 от договора същият се прекратява считано от датата на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаването на управителя, като такова решение било взето на 30.07.2025 г. и приложено към заявление до Търговския регистър по образец А4 с вх. № 20250801180708, а заличаването на ищеца като управител и вписването на новоизбрания управител било извършено на 07.08.2025 г.

Твърди още, че между страните било подписано Споразумение от 29.04.2025 г. за прекратяване на Договор за възлагане на управлението на „АТПКО България“ ЕООД, като съгласно чл. 2, ал. 1, изр. последно от същото договорът за управление следвало да се счита окончателно прекратен от датата на заличаването на управителя от Търговския регистър, което е настъпило на 07.08.2025 г.

В споразумението ищецът потвърдил, че продължава да носи отговорност като формално вписан управител до заличаването му от ТРРЮЛНЦ, декларирал, че ще извършва правни и фактически действия от името на дружеството само при изрично поискване от негова страна, и поел задължение да въведе бъдещия управител в спецификите на дейността на дружеството, като го запознае с неговите политики, задачи и проекти и добросъвестно сподели знанията си.

Ищецът твърди, че съгласно приложената електронна кореспонденция е извършвал различни правни и фактически действия по управление на дружеството, включително разплащания към контрагенти и към държавния бюджет, подписване на договори с доставчици и анекси към трудови договори 2 на служители, съдействие за извършване на вътрешен одит и за ежемесечно счетоводно приключване, като част от тези действия били извършвани и няколко дни след заличаването му като управител, видно от електронни писма от 08.08.2025 г. и 13.08.2025 г., като възлагането на тези действия било извършвано писмено съгласно уговорката в чл. 2, ал. 2 от Споразумението от 29.04.2025 г.

Твърди още, че поради продължителния период до избор на нов управител, през който ищецът продължил да носи отговорност като вписан управител, той отправил уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ, получено от ответното дружество на 03.07.2025 г., с което поискал да бъде заличен като управител.

Ищецът поддържа, че в качеството си на управител ежемесечно получавал по банков път възнаграждение в нетен размер от 18 720,62 лв., видно от банково извлечение за периода 01.09.2024 г. – 30.04.2025 г., като за месец април 2025 г. получил възнаграждение в размер на 14 833,56 лв., което е с 3 887,06 лв. по-малко от дължимото.

Твърди, че за периода от 01.05.2025 г. до 07.08.2025 г. ответното дружество не изплатило договореното възнаграждение, нито дължимите данък върху общия доход и здравни и социални осигуровки, въпреки че ищецът изпълнявал функциите си добросъвестно и в интерес на дружеството.

С оглед изложеното ищецът поддържа, че ответникът му дължи неизплатено възнаграждение по Договора за управление от 27.01.2020 г., както следва: 3 887,06 лв. разлика за месец април 2025 г. със законна лихва за забава за периода 01.05.2025 г. – 23.11.2025 г. в размер на 273,02 лв., 20 000 лв. за месец май 2025 г. със законна лихва за периода 01.06.2025 г. – 23.11.2025 г. в размер на 1 181,76 лв., 20 000 лв. за месец юни 2025 г. със законна лихва за периода 01.07.2025 г. – 23.11.2025 г. в размер на 965,94 лв., 20 000 лв. за месец юли 2025 г. със законна лихва за периода 01.08.2025 г. – 23.11.2025 г. в размер на 760,84 лв., и 4 761,90 лв. за периода 01.08.2025 г. – 07.08.2025 г. със законна лихва за периода 01.09.2025 г. – 23.11.2025 г. в размер на 132,32 лв., или общо 68 648,96 лв. главница и 3 313,88 лв. лихва за забава.

Евентуално, при възражение на ответника, че Договорът за управление от 27.01.2020 г. е прекратен със Споразумението от 29.04.2025 г., ищецът претендира сумата 64 761,90 лв. като обезщетение за неоснователно 3 обогатяване за периода 01.05.2025 г. – 07.08.2025 г., представляваща стойността на извършените от него действия по управление и представителство на дружеството през този период. В тази връзка ищецът твърди, че чрез извършването на правни и фактически действия по управление на дружеството по възлагане от негова страна и в качеството му на вписан управител, без да получава възнаграждение, имуществото му се е намалило със стойността на полаганите усилия, знания, умения и отделено време, които в предходния период от 27.01.2020 г. до 29.04.2025 г. били оценени на 20 000 лв. месечно съгласно Договора за управление, докато имуществото на ответното дружество се е увеличило със спестените разходи за възнаграждение на управител.

По иска по чл. 286 ЗЗД ищецът следва да докаже прекратяване на договор за възлагане на управление, възлагане на отделни действия по управлението до вписване на новия управител, уговорено възнаграждение за извършената работа в периода между прекратяване на договора и вписването на новия управител.

По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е налице забава в изпълнението на договора, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

По иска по чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже обедняване, обогатяване на ответника и общ факт, причинил обогатяването и обедняването В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Ответникът твърди, че на ищеца са изплатени всички дължими възнаграждения по Договора за управление от 27.01.2020 г., както и че през месец май 2025 г. на основание Споразумение от 29.04.2025 г. за прекратяване на Договор за възлагане на управлението му е изплатена допълнително общата сума 135 800,95 лв., представляваща обезщетение за прекратяване в размер на шест месечни възнаграждения и обезщетение за неизползвани платени неприсъствени дни, поради което счита, че всички претенции са погасени.

Ответникът сочи, че ищецът е вписан като управител на дружеството на 27.01.2020 г. при учредяването му, въз основа на решение от 23.12.2019г. на едноличния собственик на капитала „ЕЪРЛАЙН ТАРИФ ПАБЛИШИНГ КЪМПАНИ“, корпорация, учредена съгласно законите на САЩ, Окръг 4

Колумбия, гр. Вашингтон.

Между страните на 27.01.2020 г. е бил сключен Договор за управление на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, като според ответника този договор е прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 20, т. i от него, а не на основание чл. 21, ал. 1, изр. 2, на който се позовава ищецът.

Поддържа, че на 29.04.2025 г. страните са сключили Споразумение за прекратяване, в чл. 1 от което изрично са се съгласили да прекратят действието на Договора за управление по взаимно съгласие. Съгласно чл. 5 от това споразумение дружеството се задължило да заплати на управителя обезщетение за прекратяване в размер на 127 998 лв., а съгласно чл. 6 – обезщетение за неизползвани 20 платени неприсъствени работни дни в размер на 19 692 лв. Ответникът твърди, че тези суми са отразени в счетоводна справка за месец април 2025 г., като след приспадане на данъци, осигуровки и удръжки са извършени два банкови превода по сметката на ищеца, а именно сумата 14 833,56 лв. на 30.04.2025 г. и сумата 135 800,95 лв. на 19.05.2025 г., или общо 150 634,51 лв. нетно.

По иска за сумата 3 887,06 лв. ответникът поддържа, че тя не представлява неплатен остатък от възнаграждение за месец април 2025 г., а произтича от по-високия размер на удържания данък върху доходите за този месец поради начисленото обезщетение по Споразумението за прекратяване, поради което счита, че цялото дължимо възнаграждение за април 2025 г. е изплатено.

По отношение на претенцията за периода 01.05.2025 г. – 07.08.2025 г. ответникът поддържа, че след 29.04.2025 г. Договорът за управление е бил прекратен и след тази дата не се е дължало възнаграждение по него. Твърди, че в чл. 2, ал. 1 от Споразумението за прекратяване страните изрично са уговорили, че 29.04.2025 г. е последният ден, в който управителят ще изпълнява функциите, произтичащи от договора, учредителния акт и закона, като след този ден се прекратяват всички негови правомощия, а във вътрешните отношения между страните правата и задълженията им се считат за прекратени от сключването на споразумението.

Ответникът сочи още, че с подписването на споразумението са били оттеглени всички пълномощия на управителя, а в чл. 10 страните са потвърдили, че отношенията им във връзка с или възникващи от Договора за 5 управление са уредени изцяло и управителят няма финансови или други претенции спрямо дружеството, освен за вземанията за обезщетение за прекратяване и за неизползвани платени неприсъствени дни.

Поддържа, че продължаващото вписване на ищеца като управител в Търговския регистър до 07.08.2025 г. е имало само формален характер и не поражда право на възнаграждение след прекратяване на облигационното правоотношение.

Ответникът не оспорва, че през периода от 01.05.2025 г. до 07.08.2025 г. ищецът е извършвал отделни действия по молба на дружеството в качеството си на формално вписан управител, но твърди, че тези действия са били предвидени в Споразумението за прекратяване и са обхванати от уговореното обезщетение. Посочва, че ищецът е бил задължен да не извършва правни и фактически действия от името на дружеството, освен ако това бъде изрично поискано от дружеството при неотложни обстоятелства и страните постигнат писмено съгласие, както и да съдейства на бъдещия управител, като го запознае с политиките, текущите задачи, проектите, сроковете и спецификите на дейността и да осигури приемственост в работата на дружеството.

Ответникът твърди, че още при подписване на Споразумението за прекратяване страните са постигнали съгласие относно възможността за извършване на довършителни дейности по управление в преходния период до формалното заличаване на ищеца и вписването на нов управител, като за такива действия не е било уговорено отделно възнаграждение. Според ответника волята на страните е била обезщетението в размер на шест месечни възнаграждения да компенсира и евентуалните време и усилия, които ищецът би положил в този преходен период.