Определение № 3981 от 08.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3981 гр. София, 08.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002101920 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1 от 01.01.2023 г. по гр. д. № 437/2022 г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решение № 88 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 1047/2021 г. на Козлодуйския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. К. Р. срещу Й. И. Й. и Т. И. Й. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение на припадащите се на ответниците по 1/6 ид. част от следните наследствени земеделски имоти:

НИВА в землището на [населено място] бара, [община], местност „Пасището“, с площ 47686 кв. м., съставляваща ПИ с идентификатор №...; НИВА в землището на [населено място], [община], местност „Турски дол“ с площ от 27727 кв. м., съставляваща ПИ с идентификатор №... и НИВА в [населено място], [община], местност „Цибърски път“, с площ 13677 кв. м., съставляваща ПИ с идентификатор №... по кадастралната карта и кадастрални регистри.

Въззивният съд е приел, че процесните ниви са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Т. К., б. ж. на [населено място], починал на 09.08.1951 г.

С влязло в сила решение № 298 от 31.12.2003 г. по гр. д. № 446/2000 г. на РС-Козлодуй е допусната съдебна делба на трите ниви между наследниците: Х. П. Ц. с дял 2/6 ид. части, Л.

П. К. с дял 2/6 ид. части и Й. И. Й. и Т. И. Й. с дял по 1/6 ид. част. На 28.09.2004 г. е било проведено първо съдебно заседание във втората фаза на делбата, за което страните са били редовно призовани, но не са се явили и съдът с определение е оставил делото без дата в канцеларията на съда до депозиране на молба за продължаване на действията по делбата.

Прието е, че съделителката Л. П. К. е починала на 01.07.2020 г. и е оставила за наследници ответниците по делото Р. М. К. и Р. Н. Й. /те са признали иска и за тях решението е влязло в сила/, а съделителката Х. П. Ц. е починала на 15.01.2010 г. и е оставила наследник ищцата 1 по делото А. Р. – дъщеря. Данните са от представеното по делото удостоверение за наследници на С. Т. К. от 25.08.2021 г. В това удостоверение не са включени като наследници ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й.. Като наследник в него е вписана наследодателката им Л. Й. Т., починала на 15.05.1996 г.

Прието е, че на 17.09.2010 г. ищцата А. Р. е отдала процесните земи под аренда на „Сортови семена – Вардим“ ЕАД. Изрично в договора за аренда е записано, че А. Р. действа като наследник на общия наследодател С. Т. К.. На 20.02.2015 г. А. Р. е сключила договор за аренда на процесните земи с „Агрокомплекс С.“ ООД за срок до 2020 г. С договор от 05.02.2020 г. ищцата А. Р. и Л. П. К., наследодателка на ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й., са отдали процесните земи под аренда на „Агрокомплекс С.“ ООД за срок от 20 години - т. е. до 2040 г.

През месец февруари 2021 г. ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й. са изпратили нотариални покани до ищцата А. Р. (няма доказателства за връчването й на адресата), до ответницата Р.

Й. (връчена на 18.02.2021 г.) и на ответника Р. К. (връчена на 17.02.2021 г.), с които са поканили последните да се явят на 30.03.2021 г. в нотариалната кантора на нотариус В. М. в [населено място] за подялба на процесните земеделски земи. От протокола на нотариус М. от 30.03.2021 г. се установява, че последните не са се явили.

На 08.07.2021 г. ответницата Т. Й. е изпратила молба до съда, с която е поискала продължаване на делбеното производство. С разпореждане от 15.07.2021 г. на съдиядокладчика делото е възобновено, като е насрочено открито съдебно заседание за 29.09.2021 г. В периода 28.09.2004 г., когато е било насрочено първото заседание от втората фаза на делбата, до 08.07.2021 г., когато е изпратена молба по делото от ответницата Т. Й. за продължаване на делбата, няма извършени процесуални действия от страните и от съда.

След обсъждане на писмените и гласните доказателства по делото въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищцата А. К. Р. не е придобила по давност идеалните части на ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й. чрез владение, осъществявано в периода от месец май 2004 г. (датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата) до датата на получаване на призовката за насрочване на делбеното производство във втората фаза на 05.08.2021 г., включително и чрез присъединяване и на владението на своята майка Х. П. Ц., починала на 15.01.2010 г. Процесните имоти са наследствени и за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, ищцата е следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. По делото не се установяват фактически действия, чрез които ищцата да е демонстрирала установяване на владение изключително за себе си върху целите поземлени имоти, отблъскване владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните.

Прието е, че за времето от внасяне на делбеното дело в архив след приключване на първата му фаза до възобновяването на същото придобивната давност не е спирала да тече, което обуславя и възможността след влизане в сила на решението по допускане на делбата ищцата да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност. Съдът се е позовал на решение 2

№ 72 от 9.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о.

Обстоятелството, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата съсобствениците Й. Й. и Т. Й. не са посещавали тези земи и не са изразявали воля да упражняват правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, включително чрез предявяване на искове и търсене на дължимия им се дял от рентата, само по себе си не може да доведе до изгубването на правото им на собственост върху тях, тъй като обикновеното неползване на един имот не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.

Прието е, че по делото не е доказано твърдението на ищцата, че нейната майка Х. Ц. е владяла процесните имоти от месец май 2004 г. до 15.01.2010 г. /датата на нейната смърт/ с намерението да ги свои. Засаждането с бостан, картофи и други култури не доказва намерение за придобиването на наследствените части на другите наследници по давност.

Майката на ищцата е участвала като страна по делото за делба, ответници по което са били наследниците на общата наследодателка на Й. Й. и Т. Й., т. е. на нея са й били известни както съществуването на тези двама съсобственици, така и техните адреси, поради което е било обективно възможно същата да демонстрира намерението си за своене спрямо тези наследници. Относно намерението на Х. Ц. за своене на идеалните части на тези съсобственици по делото не са установени обективни действия, които да са достигнали до знанието на последните. Липсват доказателства майката на ищцата да е извършвала някакви действия, с които да е отблъснала владението на тези съсобственици - да е предприела такива действия, с които по ясен и недвусмислен начин да е показала отричане на тяхното владение и да е демонстрирала по отношение на тях, че счита целите недвижими имоти за свои. Упражняването на фактическа власт върху процесните имоти от Х. Ц. е продължило на основанието, на което е започнало - наследствено правоприемство, поради което съвладението е продължило, като тя е била държател на идеалните части на наследниците Й.

Й. и Т. Й.. След като по делото не е доказано Х. Ц. да е била владелец на идеалните части на тези наследници, не може да се приеме, че нейният наследник – ищцата, би могла да присъедини към своето владение владение, което не съществува.

Прието е за неоснователно възражението на А. Р., че не е имало нужда тя и нейната наследодателка да демонстрират т. нар. преобръщане на владението спрямо двамата ответници, тъй като върху процесните имоти е било установено самостоятелно владение от Х. Ц. със съгласие на другата наследница Л. К., поради което намерението за своене се предполага. Доказателства за такова съгласие по делото няма. Напротив, тази наследница е сключила договора за аренда на наследствените земеделски земи от 05.02.2020 г. като арендодател, наред с ищцата А. Р., което по категоричен начин опровергава твърдението на последната за съгласието на Л. К. за самостоятелно владение на имотите от ищцата или нейната майка. По-същественото обаче е това, че няма съгласие от другите двама наследници Й. Й. и Т. Й..

Като е анализирал договорите за аренда въззивният съд е приел, че те не установяват твърденията за завладяване на идеалните части на ответниците Й. от ищцата Р.. В договора 3 от 17.09.2010 г. изрично е записано, че ищцата е сключила договора в качеството й на наследник на общия наследодател С. Т. В., т. е. налице е признание от нейна страна за съсобствения характер на имотите, а последният от договорите е сключен от ищцата и друг от наследниците – Л. К..

Прието е, че действията на съсобственика, касаещи ползването и стопанисването на имота лично или чрез трети лица, включително чрез сключването на облигационни договори по повод ползването, както и получаването на плодовете от имота (естествени или граждански), са действия на управление на имота. Земеделските земи са по естеството си вещи, чието основно предназначение е да бъдат обработвани (лично или чрез трети лица - наематели и арендатори) с цел получаване на естествени (реколта) или граждански (наемна цена, рента) плодове. Съдебната практика е категорична, че управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика, от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо /т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и сл. ЗС, е изрично уредена с новата ал.4 на чл.3 от Закона за арендата в земеделието, ДВ бр. 13/2007 г. Следователно сключването на договор за аренда съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.

Съдът се е позовал на решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, II г. о.

В заключение е прието, че действията, чрез които ищцата е осъществявала ползването на имотите в давностния период, не отричат правата на другите съсобственици, включително на ответниците Й. Й. и Т. Й., поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Налице е също и изрично признание на ищцата за съсобствения характер на процесните земи при сключването на договорите за аренда от 17.09.2010 г. и 05.02.2020 г.

Следователно по делото не е установено ищцата да е извършила действия, чрез които да е демонстрирала завладяване правата на останалите съсобственици.

Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал това, че владението на ищцата не е било спокойно през изискуемия от закона 10-годишен период от време, тъй в края на 2019 г. е било смутено от действията на ответницата Т. Й.. Действително по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че ищцата е знаела за правата на ответниците Й. Й. и Т. Й. с оглед задължението й да манифестира по отношение на тях промяната в намерението си за самостоятелно владеене на нивите. В подкрепа на този извод е и представеното от ищцата удостоверение за наследници от 25.08.2021 г., в което ответниците Й. Й. и Т. Й. не са вписани. Като се е позовал на показанията на свидетелите Б.

Й. и А. М., че в края на 2019 г. ищцата е била уведомена за съдебната делба и за желанието на ответницата за нейното продължаване, включително и че са й били изпратени документите от първата фаза, съдът е приел, че преди да изтече 10-годишният давностен срок ищцата е узнала за правата на ответниците, като към този момент тя не е възразила, че е придобила имотите по давност, нито е заявила че ги владее изключително за себе си, т. е.