Решение № 295 от 19.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Карлово, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100660 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцата Х. Н. К. с ЕГН ********** от *** твърди, че на 30.10.2023 г. сключила с ответника договор кредит № 108776. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер на 1 500.00 лева, при фиксиран лихвен процент на заема 38.90%, и при годишен процент на разходите по заема 46.38%.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора за заем ищцата следвало в срок от 3дневен срок от сключването му да предостави на кредитора трето лице поръчител, което да отговаря на следните изисквания:

- да бъде дееспособно физическо лице;

- да бъде на над 18 години;

- да има минимален осигурителен доход през последните шест месеца поне 800 лева на месец;

- да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца;

- да има стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия в ЦКР при БНБ;

- да не бъде активен потребител или поръчител по друг заем, предоставен от кредитора.

В чл. 16, ал. 6 от договора било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер на 2 261.92 1 лева.

Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, не е изплатила сумата по договора, уговорена като неустойка, но и не дължала плащания за същата.

Излага подробни правни аргументи за нищожност на краузата за неустойка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да ПРОГЛАСИ нищожността на клаузата по чл. 16, ал.6 от договор за паричен заем № 108776 от 30.10.2023 г., сключен между Х. Н. К. и „Кредит тайм“ ЕАД, ЕИК 203615520, предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Претендира разноски по делото, в това число на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400.00 лева в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, представляваща за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД оспорва иска. Излага прави доводи за валидност на клаузата за неустойка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, общи условия и погасителен план, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № 108776 от 30.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1 500 лева. Не се спори, че договорената сума е била предоставена на ищеца. В процеса ищцата признава, че ответникът е изпълнил задължението си да й предостави уговорената сума.

В чл. 6 са посочени съществените условия по заема, както следва: главница 1 500.00 лева; 38.90% фиксиран лихвен процент; 46.38% годишен процент на разходите; 16 месечен срок за погасяване – съгласно погасителен план;

1946.08 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно погасителния план, заемът следва да бъде върнат на 16 равни месечни вноски, всяка в размер на 141.37 лева. В погасителния план са посочени още два пълни размера на погасителната вноска – 263.00 лева с включен размер на неустойката по чл. 16 ал.6 от договора и 205.00 лева с включен размер на неустойката по чл. 16 ал.6 при ползване на отстъпка. Така, общото задължение по кредита възлиза или на 4 208.00 лева, или 3 280 лева.

С разпоредбата на чл. 16, ал.1 и ал.6 от договора е уговорено, че в срок от 7 (седем) дни от сключването му кредитополучателят да предостави на кредитора трето лице поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да бъде дееспособно физическо лице; да бъде на над 18 години; да има минимален осигурителен доход през последните шест месеца поне 800 лева на месец; да има валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца; да има стабилна кредитна история, без регистрирани просрочия в ЦКР при 2

БНБ; да не бъде активен потребител или поръчител по друг заем, предоставен от кредитора. В ал.6 на същата разпоредба е уговорена неустойка в размер на 2261.92 лева при неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал.1 от договора.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

По основателността на иска на наведените основания:

Не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК).

Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

В оспорената клауза на чл. 16, ал. 6 от договора, е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение по чл. 16, ал. 1 в установения срок и съгласно реда и условията по общите условия, потребителят дължи на дружеството неустойка от 2261.92 лева. По делото не са представени общите условия по кредита.

След преценка на клаузата относно исканото обезпечение, съдът намира, че въведеното задължение за предоставяне на поръчител след сключване на договора, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основава на нищожна клауза. Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, едва след сключване на договора води до този извод. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечениеследва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Неустойката всъщност се явява добавък към 3 възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й в чл. 16, ал.6 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но не и във връзка с изпълнението или неизпълнението на вече поетите от страните договорни задължения.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Съдът изчислява размера на неустойката като 161.57% от заетата сума и 116.23% от общото задължение, включващо възнаградителна лихва, т.е. още със сключване на договора е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на кредита потребителят би дължал главницата, възнаградителна лихва, която по естеството си представлява печала на кредитора и сума за неустойка в значителен размер, надвишаваща по размер общото задължение по кредита.

Поради изложеното съдът приема, че противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.

Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, което прави санкционната функция на неустойката извън предмета на задължението и доколкото само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до вреди.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, при така уговорените параметри, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал.1 вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на 4 ищеца направените по делото разноски в размер на 91.00 лева за заплатена държавна такса.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в едно съдебно заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. С. К. Н. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 400 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Х. Н. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя и с оглед продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание.