Определение № 416 от 29.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20261100200460 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 НПК.

Постъпила е жалба от адв.Ал.К., повереник на пострадалата М. В. срещу Постановление на СГП от 11.06.25г., с което и на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 т.3 НПК частично е прекратено наказателното производство по ДП № 134/ 21г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 15460/25г. на СГП относно разследвано престъпление по чл.134 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 пр.7 алт.2 вр. ал.1 НК. Със самата жалба се претендира проверка на атакувания акт и неговата отмяна, като в подкрепа на искането се излагат твърдения досежно обективирано от страна на разследващите органи продължително бездействие и доводи, свързани с тълкуване на нормата на чл.24 ал.2 НПК.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на пострадал, в преклузивния срок по чл.243 ал.4 НПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна

В контекста на горното и доколкото единственият аргумент на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство в частта относно престъплението по чл.134 ал.4 вр. ал.1 НК се изразява в изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване, то съдът ще съсредоточи своите мотиви в тази насока.

Видно от материалите по делото, предмет на разследване са две отделни престъпления против личността, съответно по чл.123 ал.1 НК и по чл.134 ал.4 вр. ал.1 НК. В качеството на обвиняеми и с нарочни Постановления са привлечени лицата Цв. Ц., С.П., П.П., Д.Д. и С.М..В самите Постановления за привличане на обвиняем са отразени процесните престъпления с изрично посочване на конкретните съставомерни елементи, включая и инкриминираните дати – за такива и за двете престъпления е отразена датата 1

19.08.2014г.

Именно сочената дата на престъплението се явява значима такава за преценка на настъпилата давност.В тази вр. и с оглед предвиденото в материалната норма на чл.134 ал.1 т.1 НК наказание, а именно ЛСВ за срок до 3 години, се заключава, че абсолютната погасителна давност е изтекла – съгл. чл.80 ал.1 т.4 вр. чл.81 ал.3 НК абсолютната давност е 7 години и половина и както правилно е посочено в обжалваното прокурорско Постановление, същата изтича на 19.02.2022г.

Давността е правен институт, който позволява изключване на наказателното преследване и изпълнение на наказанието.По своята същност давността представлява определен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние, като в чл.81 ал.3 НК е уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл.80 НК, увеличен с една втора, независимо от спирането и прекъсването й, наказателното преследване се погасява.

Тук, разбира се, и съгл. нормата на чл.24 ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК е нужно да се съобрази и изявлението на самите обвиняеми лица, но направено в тази вр. от повереника на пострадалата тълкуване е изцяло погрешно и несъответстващо на законовото изискване.Действително разп. на чл.24 ал.2 НПК изисква отчитане волеизявлението на обвиняемите/подсъдимите при изтичане на давностния срок, но само и единствено при желание от тяхна страна за продължаване на наказателното производство, а не и при прекратяване на същото.Тази формулировка на коментираната законова норма намира своята обосновка в това, че с прекратяване на производството не се нарушават правата на обвиняемите/подсъдимите, доколкото това е в техен интерес.Т.е. в тази насока СГП не е допуснал процесуално нарушение.Следва също така да се подчертае, че при желание на обвиняемите по настоящото дело за продължаване на наказателното производство (респ. при наличие на условията по чл.24 ал.2 НПК), то същите разполагат с право на обжалване на издаденото Постановление за прекратяване на производството, а такова желание те не обективират – видно от приложените по делото разписки, на всеки един от тях е връчено процесното Постановление на СГП и срокът по чл.243 ал.4 НПК за неговото обжалване вече е изтекъл; а това обстоятелство само по себе си е показател за тяхната воля в контекста на коментираната разп. на чл.24 ал.2 НПК.

В допълнение съдът отбелязва, че наведените в подадената жалба съображения за обективирано от страна на разследващите органи продължително бездействие са несъотносими в процесния спор – макар и твърдяното бездействие да се приема за укоримо такова, то същото не изключва възможността за прекратяване на наказателното производство.

Водим от горното и на осн. чл.243 ал.6 т.1 НПК, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 11.06.2025г., с което на осн. чл.243 ал.1 2 т.1 вр. чл.24 т.3 НПК частично е прекратено наказателното производство по ДП № 134/21г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 15460/25г. на СГП относно престъплението по чл.134 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 пр.7 алт.2 вр. ал.1 НК.

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред САС в 7-дневен срок от уведомяване на процесните страни – СГП, пострадалата М.В., адв. К. и обвиняемите лица.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3