Решение № 934 от 16.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Варна, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10397/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „********“ № 22, срещу разпореждане от 26.03.2024г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 9045/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1362/2020г. по описа на ЧСИ Ст.Д/, с което съдебният изпълнител е „отказал да продължи изпълнителните действия поради липса на основание“.

В жалбата се излага следното: Въпреки, че съдебният изпълнител е образувал ИД, той е отказал да изпълнява задълженията си по закон да продължи процесуалните действия, което представлява отказ от правосъдие. С влязло в сила решение по гр.д.№ 16828/2020г. по описа на ВРС е прието за установено, че вземането за сумата предмет на първоначално образуваното изп.дело № 1361/2020г. по описа на ЧСИ Ст.Д с взискател „ПИ Маркет“ ЕООД принадлежи на „Интейк“ ЕООД. По силата на СПН държавният изпълнител е длъжен да приеме, че той е взискател и да продължи изпълнителното производство.

Моли отказът на съдебния изпълнител да продължи да извършва действия по изп.дело № 9045/2024г. по описа на СИС при ВРС да бъде отменен.

По делото е постъпило писмено възражение от страна на „Енерго Про Продажби“ АД, с които те намират жалбата за основателна и молят да бъде уважена.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК писмени възражения срещу жалбата е депозирал взискателят „ПИ Маркет“ ЕООД, чрез процесуалния си представител. Счита жалбата за процесуално недопустима като подадена от лице, което няма качеството на страна по изпълнението. Счита за недопустимо и искането на жалбоподателя съдът да укаже на съдебния изпълнител на кого да бъде изплатена събраната по изпълнителното дело сума.

Писмено възражение е депозирано и от взискателя „Аркли“ ЕООД, чрез 1 процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата на „Интейк“ ЕООД по съображения аналогични на тези изложени от „ПИ Маркет“ ЕООД.

Държавният съдебен изпълнител е депозирал становище, в което излага следното:

Позовава се на това, че „Интейк“ ЕООД не е страна по изпълнителното дело, тъй като не е бил конституиран като взискател, поради което не е легитимитан да иска продължаване на изпълнителните действия.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По молба на „ПИ Маркет“ ЕООД ЧСИ Ст.Д е образувала изпълнително дело № 1362/2020 г., въз основа на изпълнителен лист от 7.12.2018 г., с който „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691 е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД, следните вземания: сумата 605.78 лв., като платена без основание за недоставена и непотребена електроенергия, сумата от 470 лв. представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 725 разноски в производството пред въззивната инстанция. По искане на взискателя делото е образувано само за сумата от 605,78 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

На 04.12.2020 г „Енерго-Про Продажби“ АД е получил ПДИ, в което е посочено, че задължението по ИД е в общ размер на 1721,12 лв. С преводно нареждане по сметката на ЧСИ на 14.12.2020 г., задължението е било изплатено в рамките на срока за доброволно изпълнение.

Въз основа на молба входящ № 1362/11.07.2023 г., с разпореждане на ЧСИ от 27.07.2023 г. по изпълнителното дело, като взискател е конституиран „Аркли“ ЕООД, за присъдените с изпълнителния лист от 7.12.2018 г. по описа на РС-Варна вземания за разноски за 470,00 лева и за 725,00 лева. Посочените вземания, които претендира, са били цедирани с договор от 22.11.2018 г. от „КНМ Груп“ ЕООД в полза на „СМ БГ“ ЕООД. „СМ БГ“ ЕООД е прехвърлил в полза на „Аркли“ ЕООД с договор за цесия от 03.01.2021г. разноските присъдени за производството пред ВРС – в размер на 470,00 лева. „СМ БГ“ ЕООД е прехвърлил в полза на „Аркли“ ЕООД с договор за цесия от 01.04.2022г. разноските присъдени за производството пред въззивната и касационната инстанция – в размер на 725,00 лева.

С молба от 25.01.2024г. „Интейк“ ЕООД е сезирал ЧСИ Ст.Д по изпълнително дело № 1362/2020г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземанията, посочени в изпълнителния лист, издаден в полза на „КНМ Груп“ ЕООД, въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 16828/2020 г. по описа на РСВарна. С посоченото решение със сила на пресъдено нещо е установено, че вземанията по процесния изпълнителен лист принадлежат на „Интейк“ ЕООД.

По молбите за констотуиране на „Интейк“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело за вземанията, посочени в изпълнителния лист, няма произнасяне от ЧСИ.

С разпореждане от 29.01.2024г. по изпълнително дело № 1361/2020г. ЧСИ Ст.Д си е направила отвод по делото.

С молба от 23.02.2024г. „Интейк“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ Ст.Д с оглед отвода й с искане да изпрати изпълнително дело № 1361/2020г. за продължаване на действията на СИС при ВРС. Молби до съдебния изпълнител с идентично съдържание, а именно за прехвърляне на изпълнителното дело и за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ към СИС при ВРС са депозирали още „ПИ Маркет“ ЕООД /на 01.04.2024г./

Изпълнителното дело е изпратено на СИС при РС-Варна, като е посочено, че по 2 делото е налице постъпила сума за погасяване на взимането на взискателя в размер на 911,98 лева , неразплатена, поради наличие на обезпечителна мярка – спиране предаване на сума, неотменена до момента. За превод на тази сума, на ЧСИ следва да бъде указана Б.а сметка.

Изпратеното на СИС при ВРС изпълнително дело № 1362/2020г. е разпределено чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изпълнително дело № 9045/2024г.

С обжалваното разпореждане от 26.03.2024г. държавният съдебен изпълнител е „отказал да продължи изпълнителните действия поради липса на правно основание“.

Съдът направи следните правни изводи:

В конкретния случай, дружеството – молител „Интейк“ ЕООД обосновава правата си на взискател въз основа на Решение № 260391 от 09.09.2022 година, постановено по гр. дело № 16828/2020 година, с което е признато в отношенията между „Интейк“ ЕООД от една страна и от друга страна „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“, че ищецът – „Интейк“ ЕООД е титуляр по силата на сключен с цедента „КНМ Груп“ ЕООД договор за цесия, на съдебно присъдени вземания с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „КНМ Груп“ ЕООД, сред които вземания е и процесното вземане от 1220,25 лева.

Дружеството жалбоподател „Интейк“ ЕООД е направило изявление за конституирането му като взискател по изпълнителното дело. ЧСИ Ст.Д си е направила отвод по делото и същото е изпратено на СИС при РС-Варна. След което ДСИ е разпоредил, че отказва да продължи изпълнителните действия по делото.

В разпоредбата на чл. 429 от ГПК е посочено, че наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Съответно взискател по изпълнителното дело може да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист, като персоналният обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист.

Реализирането на правата по прехвърленото вземане от цесионера, който съгласно чл.

226, ал. 2 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, както е и в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действия. В настоящия случай, след като делото е получено от ДСИ при РС Варна, същият е разпоредил, че отказва да продължи изпълнителните действия по делото.

Отказът на ДСИ да продължи изпълнителните действия по делото, поради липса на законово основание попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т 1 от ГПК. Същият е незаконосъобразен и граничи с отказ от правосъдие. Разпореждането, с което ДСИ е разпоредил, че отказва да продължи изпълнителните действия по делото, поради липса на законово основание, следва да бъде отменено.

С оглед обстоятелството, че „Интейк“ ЕООД е признато с влязло в сила съдебно решение за титуляр на процесното вземане и, че дружеството е направило искане да бъде конституирано като взискател, то на основание чл. 429 от ГПК следва същото да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Нещо повече, в разпореждането си от 19.03.2024г. първоначалният съдебен изпълнител Ст.Д изрично е указала на държавния съдебен изпълнител, при когото изпраща делото за продължаване на изпълнителните действия, че при нея е постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя, като същата може и следва да бъде преведена на 3 настоящият съдебен изпълнител по изп.дело № 4072/2024г. по описа на СИС при ВРС по посочена от него сметка, с цел изплащане на легитимиращият се взискател и приключване на изпълнението.

По разноските:

Длъжникът по изпълнението „Енерго-Про Продажби“ АД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, но с оглед заявената процесуална позиция, такива не му се следват. Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на обжалваният отказ на съдебния изпълнител съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 10397/16.04.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „********“ № 22 разпореждане от 26.03.2024г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 9045/2024г. по описа на СИС при ВРС /образувано от изп.дело № 1362/2020г. по описа на ЧСИ Ст.Д/, с което съдебният изпълнител е „отказал да продължи изпълнителните действия поради липса на основание”.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване и приключване на принудителното изпълнение по същото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4