Решение № 10523 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10523 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110158335 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Ю.Б.“ АД искова молба срещу М. В. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:

4928.24 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта № МК84625/01.03.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022г. до изплащане на сумата, 1226.75лв. – договорна лихва за периода 01.03.2021г. – 09.11.2022г., 642.44лв. - мораторна лихва за периода 01.03.2021г. – 12.12.2022г., 123.31лв. – такси за периода 10.02.2021г. – 14.03.2022г., 195.71лв. – застраховка за периода 28.01.2021г. – 28.05.2021г. и 24.00лв. – такса/обезщетение за уведомяване във връзка с връчване на поканата за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 70268/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № МК84625/01.03.2019г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 5500.00лв. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, доколкото не е заплатил най-малко минимална месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит, не е заплатил на Банката възнагражденията, включително дължимите се такси. По изложените съображения се навеждат доводи, че на основание чл. 20.2 от Общите условия на ищеца за издаване и използване на кредитни карти, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, с покана връчена на ответника от ЧСИ Г.Н. на 09.11.2022г., от която дата кредитът се твърди да е предсрочно изискуем. При така наведените доводи се прави искане исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба от 30.05.2024г. / л. 66 по делото / процесуалният представител на ищеца е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, може да се направи извод за основателност на заявената искова претенция, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 2 690.91лв., от които 142.81лв. – държавна такса заповедното производство, 788.43лв. – адвокатско възнаграждение заповедното производство, 1216.86лв. – адвокатско възнаграждение исковото производство, 142.81лв. – държавна такса исковото производство и 400.00лв. – депозит вещо лице исковото производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че М. В. М., ЕГН **********, дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумите както следва:

4928.24 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта МК84625/01.03.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022г. до изплащане на сумата, 1226.75лв. – договорна лихва за периода 01.03.2021г. – 09.11.2022г., 642.44лв. - мораторна лихва за периода 01.03.2021г. – 12.12.2022г., 123.31лв. – такси за периода 10.02.2021г. – 14.03.2022г., 195.71лв. – застраховка за периода 28.01.2021г. – 28.05.2021г. и 24.00лв. – такса/обезщетение за уведомяване във връзка с връчване на поканата за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 70268/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 2 690.91лв. – разноски в заповедното и исковото производства.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2