Решение № 95 от 23.07.2026, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 409/2026
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Даниел Борисов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Оряхово, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Д.Б.Х. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.Х. Гражданско дело № 20261460100409 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. В. И., ЕГН: **********, чрез адв. Л. Б. от САК срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК с който се иска от съда да признае за установено, че ищеца С. И. не дължи плащане на „МАКРОАДВАНС“ АД, поради това че вземането му произтичащо от Договор за потребителски кредит № 103780 от 12.05.2020 г. е погасено по давност, тъй като е изтекла 5-годишна погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД, както и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД са погасени по давност и вземанията за лихвите.
В условията на евентуалност се прави искане съда да прогласи Договор за потребителски кредит № 103780 от 12.05.2020 г., сключен между С. И. и „МАКРОАДВАНС“ ЕАД за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона.
С исковата молба се твърди, че на 12.05.2020 г., С. И. сключил Договор за потребителски кредит № 103780, по силата на който МАКРОАДВАНС АД му предоставило в заем сумата от 450 лв. при фиксиран ГЛП от 41.00 % и ГПР от 49.65 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 3 месечни вноски в размер на 193.44 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 от Договора.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 103780 е нищожен, излагат становището си.
Относно давността:
Сочи се, че видно от Договор за потребителски кредит № 103780 от 12.05.2020 г., същият е следвало да се изплати на три месечни вноски, 1 последната от която с падеж 12.08.2020 г. Вземанията на ответното дружество представляват вноски по кредит и нямат характер на периодични плащания, тъй като съставляват частични плащания по едно единно задължение, а не няколко на брой задължения с повтарящо се изпълнение, поради което спрямо тях, се прилага общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Поради тази причина твърдят, че от падежа на последната вноска по кредита 12.08.2020 г. до настоящия момент петгодишната погасителна давност е изтекла.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се прави признание на иска.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, от страните са постъпили писмени молби в които се прави искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът е признал иска, налице е искане на ищеца за постановяване на решение по този ред, като същевременно признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него. Ето защо искът следва да бъде уважен, без да се сочат мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски. Държавна такса не е заплащана от ищеца, направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ.
Представен е списък на разноски по чл. 80 ГПК.
На пълномощника на ищеца, адв. Л. Б. от АК София следва да бъде присъдено възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, поради което съдът определя възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 204.52 евро без ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на „МАКРОАДВАНС“ АД, че С. В. И., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ н а „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 плащане поради това, че вземането му произтичащо от Договор за потребителски кредит № 103780 от 2
12.05.2020 г. и вземанията за лихви са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 да заплати на адв. Л. Б. от АК София сумата 204.52 евро без ДДС за оказана правна помощ по делото на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, да заплати по сметка на РС Оряхово сума в размер на 22.56 евро за държавна такса по предявеният иск, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________ 3