Определение № 3285 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3285 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901695 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 15494/09.06.2025г. на „Йес Инвест“ ООД срещу решение № 196 от 09.04.2025г. по в.т.д. № 542/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 515 от 05.04.2024г. по т.д. № 1742/2023г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, по искове по чл. 74 от ТЗ на А. В. Д., са отменени решения по т. 1 – т. 7 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 30.06.2023г.

Оплакванията на касатора „Йес Инвест“ ООД в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Въззивният съд се е произнесъл по конститутивен иск по чл. 74 от ТЗ, какъвто петитум не е бил изрично формулиран в исковата молба. Този съд е трябвало да изследва твърдяната нищожност на взетите решения. Изложени са били твърдения, че Общото събрание не се е състояло и че решенията са били взети от лице без валидно учредена представителна власт. Отделно от това решението е било постановено по нередовна искова молба, при което на ищцата е следвало да бъде дадена възможност да уточни искането си.

Въззивният съд не е съобразил квалификацията на решенията на Общото събрание (нищожни или незаконосъобразни) и реда за тяхното оспорване по 1 съдебен ред. Според касатора решението на въззивния съд е и неправилно. ТЗ не предвижда специален способ за връчване на поканата за общо събрание на съдружниците и ако дружественият договор не урежда изрично такъв способ, то връчването на поканата може да се осъществи чрез всички допустими способи, включително предвидените такива в чл. 34 – чл. 54 от ГПК. В този смисъл неправилно е било прието, че не са приложими разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и чл. 46, ал. 4 от ГПК. Въззивният съд не е подходил със засилена критичност към показанията на свидетеля Х. Х. Тя е адвокат и разполага с пълномощна за ищцата, както и съдейства на адвокатите – пълномощници на ищцата по делото. Не е било съобразено, че свидетелят не е изложил впечатления преди или около 30.06.2023г. Същевременно по делото отсъстват други доказателства в подкрепа на достоверността на заявеното от този свидетел. В нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК не са били допуснати искани във въззивната жалба на „Йес Инвест“ ООД доказателства. Съставът на Апелативен съд – София не е изследвал самостоятелно редовността на провеждане на Общото събрание и основанията за взетите решения, съответно не се е произнесъл по доводите на дружеството в тази връзка.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1. Нищожно или незаконосъобразно е решение на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, което липсва (невзето), но е отразено като съществуващо в протокол? Нищожно или незаконосъобразно е решение на общото събрание на съдружниците, което е взето от лице без представителна власт?

2

2. Какъв е съдебният ред за защита при нищожни и/или незаконосъобразни решения на Общото събрание на съдружниците и може ли нищожно решение да бъде отменено по реда на чл. 74 от ТЗ?

Според касатора по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСТК на ВКС, както и с решение № 188 от 03.10.2011г. по т.д. № 33/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 04.06.2010г. по т.д. № 799/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 35 от 20.04.2010г. по т.д. № 546/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.

3. Налице ли е нередовна искова молба при несъответствие между обстоятелствена част и петитума и какви са задълженията на въззивния съд при констатиране на такава нередовност на исковата молба?

Според касатора по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 60074 от 30.07.2021г. по т.д. № 1203/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 29 от 09.02.2016г. по гр.д. № 4526/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 121 от 17.11.2021г. по гр.д. № 4630/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 208 от 28.11.2013г. по т.д. № 787/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 835 от 06.01.2011г. по гр.д. № 1578/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 122 от 06.02.2014г. по т.д. № 861/2012г. на ВКС, ТК, І т.о.

4. Съставлява ли порок, водещ до разглеждането на непредявен иск? недопустимост на съдебния акт,

Касаторът се позовава на решение № 132 от 05.11.2010г. по т.д. № 896/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 307 от 04.10.2011г. по гр.д. № 1187/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60144 от 08.07.2021г. по гр.д. № 3059/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

5. Посочената от ищеца правна квалификация на иска задължителната ли е за съда?

6. Какви са правомощията и задълженията на въззивния съд, когато предявеният иск има друга правна квалификация, а не сочената от ищеца и 3 дадената от първоинстанционния съд?

Във връзка с въпросите касаторът сочи решение № 199 от 23.10.2015г. по гр.д. № 369/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 266 от 17.12.2014г. по гр.д. № 6402/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 75 от 1988г. на ОСГК на ВКС, решение № 686/1986г. на ВС, решение № 234/2001г. на ВКС, решение № 688/2003г. на ВКС, решение № 50 от 17.02.2011г. по гр.д. № 762/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 186 от 26.11.2010г. по т.д. № 417/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 176 от 03.11.2010г. по т.д. № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 51 от 07.04.2009г. по т.д. № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 406 от 14.01.2014г. по гр.д. № 1585/2013 на ВКС, решение № 146 от 19.07.2013г. по гр.д. № 1725/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 107 от 13.08.2018г. по гр.д. № 2446/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

7. Следва ли предупреждението за изключване на съдружник и уведомяването на съдружник за провеждане на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да се считат за редовни единствено и само при лично връчване или е допустимо и приложението на фикцията по чл. 46, ал. 4 от ГПК?

Касаторът се позовава на решение № 85 от 12.07.2019г. по т.д. № 1966/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104 от 10.03.2011г. по т.д. № 876/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 196 от 17.12.2009г. по т.д. № 208/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 74 от 14.07.2011г. по т.д. № 633/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., на което, според него, въззивното решение противоречи.

8. Редовно ли е осъщественото връчване на лице, което е от кръга на домашните на адресата по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 254 от 31.03.2009г. по гр.д. № 6162/2007г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 357 от 04.10.2012г. по гр.д.

№ 436/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 346 от 20.04.2010г. по гр.д. № 1059/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 281 от 05.07.2010г. по гр.д. № 539/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

9. Как изпълнява задължението си въззивният съд да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 от ГПК?

4

10. Кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват от съда дадените от тях показания?

11. Следва ли да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК показанията на свидетел – пълномощник на страна по делото, когато е посочен като свидетел от своя доверител?

Според касатора по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 131 от 12.04.2013г. по гр.д. № 1/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 207 от 17.03.2021г. по гр.д. № 165/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 466 от 03.01.2013г. по гр.д. № 1262/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 50095 от 03.04.2024г. по т.д. № 1318/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. № 1871/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

12. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Касаторът счита, че по делото въззивният съд е процедирал в противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 556/2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 312/2012г. по гр.д. № 849/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 306 от 09.10.2013г. по гр.д. № 1851/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 147 от 08.05.2014г. по гр.д. № 5659/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 92 от 03.04.2013г. по гр.д. № 1147/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 341 от 02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 178 от 06.11.2017г. по т.д. № 600/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 7 от 29.01.2021г. по т.д. № 94/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

13. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са залегнали във въззивната жалба, и да изложи свои мотиви по предмета на спора?

Според касатора при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г.

5 на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173 от 03.01.2016г. по т.д. № 1689/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50026 от 26.06.2023г. по т.д. № 2705/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 11.07.2022г. по т.д. № 859/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 141 от 28.08.2024г. по т.д. № 2052/2023г. на ВКС, ТК, І т.о.

От насрещната страна А. В. Д. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал.

1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че А. В. Д. е била съдружник в дружеството „Йес Инвест“ ООД, като е притежавала 50% от капитала. Останалата част от капитала е бил притежаван от Д. Л. Д., неин съпруг. Капиталът на дружеството е бил в размер на 124 100 лева, от които 500 лева, внесени в брой при учредяването, а остатъкът от 123 600 лева - внесен чрез непарична вноска. Той е бил разпределен в 12 410 равни дяла, с номинална стойност от 10 лева. Съдружниците са били и управители, представлявали дружеството заедно и поотделно.

Също според възприетото от въззивния съд на 30.06.2023г. е било проведено Общо събрание, в което е участвал единствено съдружникът Д. Л.

Д., чрез пълномощник - упълномощения адвокат Х. Т.. За събранието е бил съставен протокол от същата дата, с удостоверени подписа на упълномощия адвокат и съдържанието на документа, съответно рег.№ 1071/30.06.2023г. и с рег.№ 1072/30.06.2023г., том 1, акт 61, на нотариус Илиана Спасова, рег. № 775 на Нотариалната камара.