Решение № 5064 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5064 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. В.А при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100506533 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20118724 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 65279/2020 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК от А. В. Г. срещу К.

А. Г. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че К. А. Г. дължи на А. В. Г. платена без основание сума в общ размер на 5391,38 лв., формирана от следните суми: 3128,14 лв. – мораторна лихва, начислена върху сума в размер на 5300 лв. – недължима издръжка, за периода от 12.07.2001 г.25.06.2015 г.; 1630 лв. – повторно заплатена издръжка за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2015 г.; 633,24 лв. – мораторна лихва върху платената главница от 1630 лв., начислена за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 2289,85 лв. – законна лихва за забава, начислена върху претендираните главници, представляващи недължимо платени суми, за периода от 25.06.2016 г.- 31.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 41811/2020 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ищеца А. В. Г. като неправилно, необосновано и постановено при съществено противоречие на материалноправните и

1 процесуалноправните норми. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че от трудовото възнаграждение на ищеца са били изплатени на взискателката по образуваното изпълнително дело суми в общ размер 8435,28 лв., които са били принудително събрани от ЧСИ и престирани за погасяване на задълженията за заплащане на присъдена със съдебно решение месечна издръжка на ответницата, за лихви за забава и направени от взискателката разноски по принудителното им събиране. От данните по изпълнителното дело безспорно се установявало, че събраната от ЧСИ сума е за издръжка на ответницата, независимо, че същата е била преведена по банковата сметка на майката, а изпълнителното дело било образувано от ответницата, действаща чрез законния си представител в съответствие с чл. 4, ал. 2 от ЗЛС и чл. 28, ал. 2 от ГПК. Установено било, че ответницата е получила сумите като нейна присъдена издръжка. Излага се възражение, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищецът безспорно бил изпълнил своя нравствен дълг, но не с претендираната в настоящото производство сума, а с тази сума, която вече е била заплатена, и именно поради плащането на която съдът по гр.д. № 59062/2015 г. на СРС и в.гр.д. № 14236/2018 г. на СГС е признал за установено, че той не дължи тук претендираната сума. Излага се възражение, че изложените в обжалваното решение мотиви са в противоречие с постановените със сила на пресъдено нещо съдебни решения. Оспорва се и извода на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.

Въззиваемата страна К. А. Г. с писмения си отговор оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

А. В. Г. е предявил срещу К. А. Г. искове за установяване съществуването на вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41811/2020 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 5391,38 лв., представляваща платена сума без правно основание, ведно със законната лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 2289,85 лв., представляваща лихва за периода от 25.06.2016 г. до 31.08.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че с решение от 12.07.2001 г. на РСПазарджик е прекратен брака му със С.Г.Д., като родителските права по отношение на детето К. А. Г. са предоставени на майката и той е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка от 50 лв., считано от влизане в сила на решението за развод. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 03.06.2015 г., издаден по посоченото дело, било образувано срещу него изпълнително дело № 20158530400109/2015 г. на ЧСИ А.Д.. В поканата за доброволно изпълнение било посочено, че той дължи издръжка в общ размер 8350 лв. за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2015 г. и мораторна лихва в размер на 5631,39 лв. и разноски по изпълнителното дело. Бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.

2

Той предявил иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист, по който било образувано гр.д. № 59062/2015 г. на СРС.

Междувременно, по запора върху трудовото му възнаграждение била събрана сума в общ размер 11009,64 лв., събрана в периода от 30.09.2015 г. – 26.02.2016 г., като на 24.06.2016 г. в полза на взискателката били разпределени суми в размер на 8435,28 лв.

Впоследствие на ищеца била възстановена от ЧСИ сума в размер на 1074,21 лв. с платежно нареждане от ЧСИ от 18.12.2018 г. С влязло в сила на 03.06.2020 г. решение по горепосоченото дело било признато за установено, че А. В. Г. не дължи на К. А. Г. сумата 5300 лв., представляваща главница за неизплатена издръжка в размер на 50 лв. месечно за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2010 г.; сумата 3128,14 лв. – мораторна лихва върху главницата за същия период, като погасени по давност; сумата 1630 лв., представляваща главница за неизплатена издръжка в размер на 50 лв. месечно за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2015 г.; сумата 633,24 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1630 лв. за същия период.

Ищецът изтъква, че горепосочените суми, които са били изплатени на взискателката по изпълнителното дело чрез принудително събиране от трудовото му възнаграждение, са платени от него без основание и подлежат на възстановяване.

Сочи, че претенцията му е за сумата 5391,38 лв., включваща: 1. Заплатените, но недължими суми, представляващи лихва за забава в размер на 3128,14 лв.; 2. Двойно заплатената от него сума в размер на 1630 лв. /платена преди образуване на изпълнителното дело/, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 633,24 лв. Сочи, че претенцията му за сумата 2289,85 лв. представлява обезщетение за пропуснатата полза в размер на законната лихва върху сумата от 5391,38 лв. за периода от момента на заплащането й на ответницата – 24.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В първото съдебно заседание ищецът заявява, че в условията на евентуалност претендира исковата сума на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Ответницата не е депозирала писмен отговор. В молба преди първото по делото съдебно заседание същата е заявила, че не оспорва, че сума в размер на 5391,38 лв. е преведена от съдебния изпълнител по банковата сметка на майка й С.Д.. В условията на евентуалност прави възражение за наличие на основание за задържането на сумата – чл. 118 от ЗЗД и чл. 27, ал. 4 от Конвенция за правата на детето. Въвела е възражение по чл. 58 от ЗЗД.

По искане на ищеца с определение от 04.02.2021 г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице-помагач на негова страна С.Г.Д.-Г.. Това определение е отменено от съда с протоколно определение от 06.07.2023 г., на основание чл. 219, ал. 2 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка с 3 доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата К. А. Г. дължи на ищеца А. В. Г. сумата 5391,38 лв., представляваща подлежаща на връщане, като платена на ответника без основание сума, евентуално като платена на отпаднало основание, както и сумата 2289,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната сума, дължимо за периода от 24.06.2016 г. до 31.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41811/2020 г. на Софийски районен съд.

Установено е по делото, че с решение по гр.д. № 24/2001 г. на РС-Пазарджик е прекратен с развод брака между А. В. Г. и С.Г.Д.-Г. и е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, с което упражняването на родителските права по отношение малолетното дете К. А. Г. се предоставят на майката, като бащата се задължава да заплаща издръжка на детето в размер на 50 лв. месечно до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при всяка една просрочена вноска.

На 03.06.2015 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на горепосоченото решение, с който А. В. Г. е осъден да заплаща в полза на дъщеря си К. А. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Г.Д., месечна издръжка в размер на 50 лв. месечно, считано от 12.07.2001 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на С.Г.Д. и К. А. Г. е образувано изпълнително дело № 109/2015 г. на ЧСИ А.Д.. На длъжника А. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 25.06.2015 г. за събиране на сума в размер на 8350 лв. – главница за дължима месечна издръжка от 12.07.2001 г. до 25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2015 г. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Хенкел България“ ЕООД със запорно съобщение от същата дата, за сумата 8350 лв. – дължима издръжка за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2015 г., и мораторна лихва в размер на 5631,39 лв.

Съгласно удостоверение на ЧСИ от 14.11.2016 г., по изпълнителното дело в резултат на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника в периода от 30.09.2015 г. до 26.01.2016 г. са постъпили суми в общ размер 11009,64 лв.

С постановление на ЧСИ от 23.06.2016 г. са разпределени постъпилите суми от запора на трудовото възнаграждение на длъжника в общ размер 8950 лв. – на взискателя е разпределена сума в размер на 8435,25 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ 729,45 лв. Разпределената на взискателя сума от 8435,25 лв. е преведена от ЧСИ по банкова сметка с титуляр С.Г.Д. на 24.06.2016 г.

4

С влязло в сила на 17.09.2020 г. решение по гр.д. № 59062/2015 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявения от А. Г. срещу К. Г. иск по чл. 439 от ГПК, че А. Г. не дължи на К. Г. сумата 5300 лв., представляваща главница за неизплатена издръжка в размер на 50 лв. месечно за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2015 г., като погасена по давност, както и сумата 1376,34 лв. – мораторна лихва за същия период, като погасена по давност, както и сумата 1630 лв., представляваща издръжка в размер на 50 лв. месечно за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2015 г., както и сумата 633,24 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за същия период, както и сумата 1751,80 лв., представляваща мораторна лихва върху сума от 5300 лв. за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2010 г.

Ищецът претендира дължимост на исковите суми /представляващи част от сумите, за които е бил уважен иска по чл. 439 от ГПК с горепосоченото решение/ като получени от ответницата без основание, евентуално на отпаднало основание. Т.е. претенциите му за установяване дължимостта на исковете суми са основание на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД /неоснователно получено при начална липса на основание/ и в условията на евентуалност - на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД / неоснователно получено при отпаднало основание/.

Предпоставките на всички фактически състави на неоснователното обогатяване по чл. 55 от ЗЗД са получаването на имуществена ценност и отсъствието на основание за получаването. Характерно за тези състави на неоснователното обогатяване е даване, съответно получаване на имуществена облага, т.е. пряко имуществено разместване между страните. Получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият имуществената облага установява своя фактическа власт върху полученото.