Решение № 245 от 27.12.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е №

27.12.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 738 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен са искове от Х.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***4, чрез пълномощника адв.З. Б., против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр.София, ул.“Пиротска“, № 171А.

Ищецът твърди се, че през периода

01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд на длъжност „Младши експерт – Началник ДС“ в Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – гр.Средец, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и изпълнява служебните си задължения на 24 часови дежурства, които се отчитали на тримесечие, като същият имал статут на държавен служител. Сочи се, че съобразно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като нормалната продължителност на работното време било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, а по силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 от същия текст работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Излага, че в посочения период от 01.07.2016г. до 18.07.2019г. действали последователно четири наредби: Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., издавани от министъра на вътрешните работи, всяка от които уреждащи реда и организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби били идентични, като предвиждали, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Ищецът твърди, че в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетен период се умножавал по 0.143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетения период, но в следващите три наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Излага, че липсата на изрична регламентация не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била противоконституционна, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличието на непълнота на специалната уредба следвало да се приложат общите правила и по – конкретно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в чийто чл.9, ал.2 било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. била нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период, при липса на специална уредба за служителите на МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2, съобразно който нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се разделя на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд, или 8:7 = 1,143. Ищецът твърди, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., с оглед характера на заеманата от него длъжност е работил 24 часови смени, полагал труд и през нощта съобразно утвърдени графици, както и 7 или 8 нощни смени месечно, като е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 2012 часа, а преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 252 часа, който работодателят не му заплатил. Сочи, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съобразно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с поне 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлизало на приблизително 1512 лева, тъй като сумата, с която следвало да бъде компенсиран варирала. Претендира и мораторна лихва в общ размер от 200 лева, изчислена върху главницата от 1512 лева, начиная от 01.09.2016г. до 07.08.2019г., като този размер на претенцията също се сочи, че ще бъде конкретизиарн след представяне на документацията, намираща се у ответника. Отправя искане да бъде осъдена Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на ищеца сумата от 1512 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 252 часа за целия процесен период от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и сумата от 200 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 01.09.2016г. до 07.08.2019г. Моли да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдените суми за възнаграждение. Претендира разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г., съдът е допуснал изменение на исковете чрез тяхното увеличаване, като иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР следва да се счита за предявен за сумата от 1692,71 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 244,10 часа за целия процесен период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва да се счита за предявен за сумата от 227,76 лв.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Т.С., е ангажирала отговор, с който взема становище, че искът е допустим, като не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и е заемал длъжността „Младши експерт – началник ДС“ в РСПБЗН-Средец към РДПБЗН – Бургас при ГДПБЗН – МВР. Оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани и в тази връзка излага подробни съображения. Излага, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощен труд, но не и за работещите по служебно правоотношение по ЗМВР. По специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, като нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че нямало основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Счита, че положения от ищеца нощен труд не следва да се трансформира в дневен такъв, а да се заплати по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лева на час.

Счита, че извънреден труд е този, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време, като полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явявало извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно претенцията за лихви, излага, че същата има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата, като я счита за неоснователна.

Възразява по искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че е по висок от този, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност;

3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., Х.И. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР и е заемал длъжността „Младши експерт - Началник дежурна смяна“ в РСПБЗН – Средец към РДПБЗН – Бургас при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. Х.И.И. е положил нощен труд от 213 нощни смени, равняващ се общо на 1707 часа

/видно от колона 5 от Приложение № 1/. Положеният нощен труд в размер на 1707 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1707 часа ставал на 1951,10 часа /видно от колона 7 от Приложение № 1/. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 244,10 часа /видно от колона 8 от Приложение 1/, като въпросната разлика от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.

Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 244,10 часа с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1692,71 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на отработените часове в месеца през нощта. Посочената лихва за забава върху сумата от 1692,71 лева, изчислена за всеки месец поотделно, от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на завеждане на делото – 07.08.2019г. възлизал общо на 227,76 лева.