Решение № 552 от 05.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Варна, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100500674 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№295473/30.07.2021г. на СЕЙФ ТУРС ЕООД, Бургас, представлявано от управителя С.В., срещу решение №262211/08.07.2021г., постановено по ГД №160/2020г. на ВРС, с което са уважени изцяло предявените от С.В. М., ЕГН **********, Варна, осъдителни искове срещу дружеството. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на предявените искове изцяло.

С решението си ВРС, 35 състав, е осъдил ответното дружество Сейф – турс ЕООД, ЕИК 102227916, гр.Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Комсомолска“ № 42, да заплати на С.В. М., ЕГН **********, *****************************************************, следните суми: 620.00 лева, представляващи част от цена, заплатена в изпълнение на сключен между страните договор от 12.09.2019г. за туристическо пътуване, който впоследствие е развален поради неизпълнение от ответника, на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД както и 300.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнението, на чл.88, ал.1, изречение второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че в постановеното решение не е съобразена съвкупността от 1 събраните доказателства, в частност свидетелските показания по делото, поради което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Моли се за отмяната му.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С.В.

М., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Т.Д., със становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че направените с жалбата твърдения по същество на спора, са нови и не са излагани в отговора на исковата молба. Поради това същите се считат за преклудирани, а като такива не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд. Недопустими били и твърденията за разваляне на договора поради вина на потребителя. Евентуално, ако въззивният състав не сподели тези доводи за неоснователност на жалбата, страната сочи, че е налице неизпълнение на договора, при съществено отклонение от условията му от страна на въззивното дружество. Твърди, че изслушаните свидетелски показания и приложени бордни карти установяват това обстоятелства – че дни преди пътуването, когато е получила бордната си карта, на 22.10.2019г., ищцата е узнала, че са променени часа на отпътуване и пристигане. Страната възразява срещу кредитиране показанията на св.К.В., тъй като същата е съпруга на управителя, назначена на трудов договор в дружеството, съответно заинтересована от спора. Отделно сочи и вътрешно противоречие в показанията като излага подробно съображенията си. Сочи, че условията по договора, с които се е съгласила както ищцата, така и спътничките , са ясно уговорени в договора от 12.09.2019г. Сочи още, че приложеното становище на КЗП е неотносимо към спора, а съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, каквато е ищцата.

Твърди, че ответникът не е установил изправността си по договора, а от събраните доказателства се установява, че същият е бил в неизпълнение. От тримата потребители, единствено при ищцата е била налице промяна на условията по договора от туроператора, при равни други условия. Излагат се доводи, че без уведомяване и изненадващо за нея, ищцата била присъединена към друга група, а не към тази, за която бил сключен договорът.

Ответникът не е доказал, че трите приятелки са щели да ползват еднакъв пакет и да бъдат заедно по време на туристическото пътуване.

Поддържат се твърденията по исковата молба, че ответното дружество не е предоставило услугата и без основание е анулирало полета на ищцата. Не е установено развалянето на договора на соченото от ответника основание по т.14 от ОУ. Прекратяването на договора е извършено ден преди полета на ищеца. Твърди се, че въззивникът е уведомяван няколко пъти, че договорът е развален и същият дължи обезщетение поради неизпълнението му – както с ел.съобщение от 23.10.19г., така и с исковата молба. Твърди се доказване на иска главно и пълно от ищеца. Отделно, страната се позовава на качеството си на „потребител“ по см. на т.13 от ЗЗП както и на необвързаността си от Общите условия на туроператора. Поддържа се твърдение, че ОУ не са били предоставени и подписани от ищцата. Евентуално, твърди нищожност на т.3.3 и т.12 от същите като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП /т.4 и т.5/. Евентуално, поддържа възражение за прекомерност на неустойката в т.12 от ОУ. Възразява за нищожността и на клаузите на т.2.6 и т.3.1 от договора от 12.09.19г. като неравноправни и нищожни съгласно разпоредбите на 2

ЗЗП. Твърди, че предявеният насрещен иск за неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли за потвърждаване на съдебното решение на РС -Варна като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд дружеството чрез своя представляващ Станимир Георгиев Василев поддържа жалбата. Претендира, че съдът следва да се произнесе по възражението за прихващане с дължимата от клиента на фирмата, неустойка за забавено плащане.

Насрещната страна С. М., представлявана от адв.И.И., поддържа отговора и оспорване основателността на жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано пред ВРС по искова молба на С. М. срещу СЕЙФ ТУРС ЕООД, представлявано от управителя С.В., за осъждане на дружеството да заплати на ищеца суми, представляващи част от платената цена по договор за туристическо пътуване от 12.09.2019г., поради развалянето му както и обезщетение за неимуществени вреди от проваленото пътуване /поради пълно неизпълнение на договора/ на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от общо 920 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молбата се излага, че между ищцата, още две физически лица и ответното дружество е сключен договор № 1494/12.09.2019 г., по силата на който от страна на туроператора /ответник/ е поето задължение да организира туристическо пътуване по конкретно зададен маршрут. Уговорено било отпътуване от летище София на 24.10.2019г. в 06:10 ч. и пристигане на летище София в 12:35 ч. на 28.10.2019г., а пътуването да се осъществи в авиокомпания „Уиз Еър“. Договорените дестинации са Париж, Ротердам и Брюксел, при обща цена от 1860.00 лева, или по 620.00 лева на човек. В изпълнение на поетите договорни задължения, на 13.09.2019г. ищцата заплатила на ответника сумата от 200 лева, а на 27.09.2019г. чрез друго лице, страна по същия договор, били заплатени още 1275.00 лв., в които е включена и сумата за доплащане от М. от допълнително 420.00 лева. В разрез с описаните уговорки, ответникът е резервирал самолетен билет на ищцата, но в друга авиокомпания, с различни часове на отпътуване и връщане, което обуславя пречка за посещение на всички предварително зададени обекти от ищеца. След проведени разговори и размяна на кореспонденция, ответникът неоснователно отказал да изпълни поетите задължения, поради което ищцата твърди, че развалила договора. Твърди се, че неизпълнението е обусловило и причиняване на неимуществени вреди при ищцата, изразяващи се неудобства, притеснение и стрес. Исковете са били допълнително уточнени с молба от 09.03.20г., в която адв.Д., пълномощник на ищеца, сочи, че в отклонение от договора за туристическо пътуване от 12.09.2019г., съобразно който ищцата и двете приятелки Н.С. и Н.К. следвало да пътуват заедно, ответното дружество изпратило на ищеца, на 24.10.2019г. бордна карта, от която било видно, че е резервиран полет за отиване и връщане с различна компания /Райънеър/ и в различни часове от тези на останалите участници в туристическото пътуване. Твърди се, че към този момент ищцата била 3 заплатила по сметка на ответника сумата от 200 лева капаро по договора, а на 27.09.2019г., чрез Н.К., били заплатени и останалите 420 лева, отново по сметка на Сейф Турс ЕООД.

Твърди се, че разликата в полетите и часовете ясно сочело, че ищцата няма да може да ползва част от предвидената програма на общото планирано пътуване. Въз основа на проведени с ответника телефонни разговори, последният непосредствено преди полета уведомил ищцата, че канселира полета на основание т.14 от договора, поради хулигански прояви и агресивно поведение на ищцата. Поради изложеното, ищцата поискала връщане на платеното от нея по договора. С горното се твърди, че е осъществен с конклудентни действия състава на чл.87, ал.2 ЗЗД като е развален договора поради виновно неизпълнение на туроператора. Евентуално, ищецът твърди, че упражнява преобразуващото право с подаване на исковата молба. Претендира и понесени неимуществени вреди от неосъщественото пътуване – стрес, притеснение и дискомфорт.

Ответникът „Сейф - турс“ЕООД, чрез процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира възражения за неоснователност на предявените искове. Възразява, че ищцата встъпва в съглашението по – късно, на 12.09.2019г., като предварително е запозната с условията по същото. Оспорва изправността като сочи че до определената падежна дата за плащане на цената на 24.09.2019г., същата е заплатила само 200.00 лв. от общо дължимите 620.00 лв. Поради това сочи, че е била в забава и дължи по договора неустойка в размер на 930 лева /т.12.2, б.“б“ от договора/. Сочи, че възможността за едностранно прекратяване на договора от ответника е изрично предвидена при поведение на пътуващия, причиняващо опасност, стрес, вреди на други клиенти, служители или партньори съгласно т.3.1 от договора и т.14 от ОУ. В случая, ответникът твърди, че от С. М. са отправяни закани, обиди, а поведението и било агресивно, което е създало опасност и стрес за служителите на ответното дружество. Не твърди, че е развалил договора. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и прекомерен. В условия на евентуалност – релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Отправя искане на отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез представляващия дружеството, в преклузивния срок. На изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

4

Решението е обжалвано изцяло като предметът на въззивното производство съвпада с този на първата инстанция. Оплакването в жалбата касае преценката по същество на спора въз основа на събрания доказателствен материал. Страните не твърдят допуснати процесуални нарушения от първата инстанция; не въвеждат нови твърдения и възражения във въззивното производство, не сочат нови доказателства.

Предмет на производството е предявен иск от потребител срещу туроператора за връщане на платена при отпаднало основание сума по договор за туристическо пътуване на основание чл.88 вр.чл.55, предложение трето от ЗЗД както и на обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат от неосъщественото туристическо пътуване.