Определение № 2841 от 04.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002104193 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 152/06.08.2024 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в. гр. д. № 264/2024 г. С него въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Пазарджишки окръжен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И.

А. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ, ведно с компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва, считано от 26.09.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърлил претенцията за разликата до претендирания размер от 100 000 лв., ведно с компенсаторното обезщетение.

Ищецът И. А. А., чрез адвокат В. С., обжалва решението в частта, с която искът му по чл. 2б ЗОДОВ за разликата над 11 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и за обезщетението в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата.

Насрещната страна по тази жалба – Прокуратурата на РБ не отговаря в срока по чл. 287 ГПК.

Ответникът по иска Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Д. К. от Пловдивската апелативна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 5000 лв., както и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата над 5000 лв. до 11 000 лв., считано от 26.09.2023 г. до окончателното издължаване.

Насрещната страна по тази жалба И. А. А. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК.

1

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

За да се произнесе, въззивният съд установил, че досъдебно производство ДП № 268/07.08.2012 г. по описа на РУ на МВР - П., е било образувано на 07.08.2012 г., във връзка с извършено престъпление по отношение на сина на ищеца - А. И. А., на който била нанесена тежка черепно-мозъчна травма от нанесен удар с чук по главата, в резултат на което месец по-късно - на 08.09.2012 г. той починал; досъдебното производство е образувано първоначално срещу лицето М. Д. А. за престъпление по чл. 129 НК (за причинена средна телесна повреда); на 08.09.2012 г. пострадалият А. А. е починал; на 05.10.2012 г. делото е прието по компетентност от ОП - Пазарджик, като същото е продължило спрямо М. Д. А. по обвинение по чл.116, ал.1, т.11 от НК. Впоследствие е било установено, че извършител на деянието е С. Д. А. (брат на М. А.). На 11.02.2013 г. делото е спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. чл.25, т.2 от НК, тъй като е установено, че лицата С. Д. А. и М. Д. А. са напуснали пределите на Република България. За двамата е издадено постановление за принудително довеждане и са обявени за общодържавно издирване с телеграма № 5167/13 г.

(за С. А.) и телеграма №5173/13 г. (за М. А.). На 29.06.2016 г. делото е възобновено.

Установено е, че лицата се намират във Ф.. На 09.08.2016 г. делото отново е спряно. На 02.07.2018 г. делото е възобновено. На 24.07.2018 г. лицето С. Д. А. е привлечен задочно като обвиняем по чл.116, ал.1 т.11 от НК. На 27.12.2018 г. делото отново е спряно. На 14.04.2021 г. делото е възобновено. На 11.05.2021 г. делото отново е спряно, на 29.06.2022 г. е възобновено. С постановление от 30.06.2022 г. на основание чл.269, ал.3, т.4 б.“а“ от НК С.

А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 от НК и спрямо него е издадена Европейска заповед за задържане и той е задържан за 72 часа от момента на докарване на територията на Република България. Същият е обявен за международно издирване в ШИС, както и по канала на Интерпол; съдебно производство е образувано едва през 2024 г. – н.о.х.д. № 25/2024 г. на ОС – Пазарджик; понастоящем същото е висящо; съдът установил, че през периода от образуване на наказателното производство на 07.08.2012 г. до датата на депозиране на исковата молба на 26.09.2023 г. наказателното производство е било спирано 4 пъти, и е било спряно общо за период от 8 години, 9 месеца и 4 дни; същевременно срокът на наказателното производство е бил удължаван общо 14 пъти, като в удължените срокове са извършвани малко на брой или никакви действия по разследването; прието е, че още от образуването на наказателното производство са били известни на разследващите органи вероятните извършители на деянието, оръдието на престъплението и начина на извършването му, нанесените тежки травматични увреждания на пострадалия и изпадането му в коматозно състояние, опасно за живота, и неблагоприятната медицинска прогноза за живота му; съдът е приел, че въпреки 2 това наказателното производство е образувано с очевидно неправилна правна квалификация на извършеното престъпление и не е назначена своевременно медицинска експертиза за установяване на характера на уврежданията и прогнозата за живота на пострадалия; прието е, че до 20.08.2012 г. не се предприети никакви действия за задържане на извършителите (за чиято самоличност и адрес на местоживеене са били налице данни още на 07.08.2012 г.), с което е дадена възможност същите безпрепятствено да напуснат страната и да се укрият от органите по разследването; наред с това не са разпитани всички свидетели - очевидци, и не е обезпечено запазването на техните показания чрез разпит пред съдия; съдът е отбелязал, че това е предприето 10 години по-късно, когато свидетелите вече са били напуснали страната, и се е наложило обявяването им за общодържавно издирване, за да бъдат разпитани пред съдия; съдът е отбелязал, че при събрани данни още през м. септември 2012 г., че уличените лица се намират във Ф., не са предприети действия чрез установените механизми за международно сътрудничество в рамките на Европейския съюз за издирването на лицата, и за издаването на Европейска заповед за арест за задържането им - такива действия са били предприети едва след 05.07.2022 г. - почти десет години след постъпването на данните за тяхното местоживеене и месторабота във Ф.. Съдът е приел, че от доказателствата по делото е видно, че всички ефективни действия по разследването и събирането на доказателства във връзка с извършеното престъпление са осъществени в периода до 05.02.2013 г., когато за пръв път производството е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за спиране; в последващите постановления за спиране, както и в тези за удължаване на срока на разследването, неизменно присъства констатация, че по досъдебното производство са извършени „многобройни действия по разследването“, които в действителност се изчерпват с разпит на 8 свидетели, една изготвена съдебно-медицинска експертиза, 2 броя разпознавания, 2 броя справки за съдимост, няколко служебни справки от АИС на МВР, една справка от Службата по вписванията, и няколко на брой посещения на едни и същи адреси, за призоваване на свидетелите и на уличените лица. Прието е, че е налице очевидно неефективното разследване, а наблюдаващият прокурор от районната, а впоследствие - и от окръжната прокуратура, не е дал адекватни указания за последващи действия, не е установил липсата на действителна процесуална активност на разследващите органи, и не е предприел своевременно съответни действия за ангажиране на съществуващите международни механизми за издирване на извършителите, задържането им и ангажиране на наказателната им отговорност;

Съдът приел, че наказателното производство е продължило неразумно дълъг срок - повече от 11 години в неговата досъдебна фаза, преминало е в съдебната си фаза едва в течение на настоящото исково производство, и понастоящем няма данни да е приключило и да е ангажирана наказателната отговорност на извършителя с влязла в сила присъда; прието е, че от срока на наказателното производство не следва да се изключват периодите, през които наказателното производство е било спряно - през периода на спиране именно ответникът е бил длъжен да обезпечи извършването на ефективни действия за откриване на уличените лица и свидетелите-очевидци, чрез ангажиране на съществуващите европейски механизми за международно сътрудничество по наказателни дела, което е сторено 10 години след 3 постъпване на данни, че същите са се установили на територията на конкретна страна от ЕС.

Съдът приел още, че при многократните искания за удължаване на срока на разследването наблюдаващият прокурор е бил длъжен да констатира липсата на действително извършени действия по разследването, или неефективните такива, и да даде съответни указания на разследващите органи за действията, които следва да бъдат предприети, което не е сторено.

Направен е извод, че е налице нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на ДП №268/27.08.2012 г. по описа на РУ - П., преписка №2882/2012 г. на ОП Пазарджик, за ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица за убийството на неговия син А. И. А., като видно от събраните доказателства, и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция няма данни наказателното производство да е приключило; по отношение на претърпените вреди съдът приел, че в случая са налице обичайните вреди, настъпващи в резултат на неразумната продължителност на наказателното производство; в случая не са установени извънредни вреди, отличаващи делото от други такива от същия вид; направено е заключение, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди от продължилото извън разумния срок наказателно производство, за които ответникът му дължи обезвреда; съдът приел, че справедливото обезщетение за вредите, претърпени от ищеца, за продължилото повече от 11 години неефективно проведено досъдебно производство, с множество необосновани спирания и удължавания на срока на разследването, следва да бъде определено в размер на 11 000 лв.

Прието е, че този размер кореспондира на съществените накърнени от престъплението права, и съответно - съществения интерес на ищеца от разкриването на извършителите и ангажирането на наказателната им отговорност, на накърненото му чувство за справедливост, разочарованието от бездействието на компетентните органи да накажат виновните за смъртта на сина му лица, накърненото доверие в разследващите органи и в способността на държавата действително да защити правото на живот и правото на справедлив съдебен процес.

По касационната жалба на ищеца И. А. А.:

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, съгласно чл. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД.

Въпросът по тълкуването на цитираната процесуалноправна разпоредба е от значение за всяко исково производство. Не е изяснено нито в касационната жалба, нито в изложението, кои доводи и възражения на страната са игнорирани от въззивния съд, поради което и няма възможност да се прецени, доколко поставеният процесуално-правен въпрос е съществен за резултата по спора – действително ли въззивният съд не е взел отношение към конкретния довод или възражение на И. А.; ако това е така, този довод или възражение относим ли е към делото и, съответно, би ли се отразил върху резултата по делото в полза на А..

Касационната инстанция, която е контролно-отменителна извършва проверка само в рамките на конкретните касационни доводи (чл. 290, ал. 2 ГПК). При подобна неяснота, само принципното поставяне на въпрос по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Съдът няма как да предполага 4 според страната кои нейни доводи и възражения въззивната инстанция е трябвало, но не е обсъдила.