Решение № 887 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С протоколно определение от 11.07.2022 г., постановено по НЧД № 5674/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 110-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Г. Г. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъди по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС и по НОХД № 267/2020 г. по описа на РС – Ботевград, а именно – СЕДЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановено да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим.

С постановеното определение, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, е приспаднато при изпълнение на така определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият Г. Г. М. е бил задържан по реда на ЗМВР по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС, считано от 14.00 часа на 27.02.2018 г. до 14.00 часа на 28.02.2018 г., както и по реда на НПК по наказателните производства, включени в съвкупността, като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

С определението и на основание чл. 25, ал. 3 от НК, е приспаднато и времето, през което осъденият Г. Г. М. фактически е изтърпял наказание „Пробация“ по НОХД № 267/2020 г. по описа на РС – Ботевград, считано от 24.02.2021 г. до 24.10.2021 г., като два дни „Пробация“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.

С обжалваното определение, СРС, НО, 110-ти състав е постановил осъденият Г. Г. М. да изтърпи отделно от определеното общо най-тежко наказание, наложеното му по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален „Общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, през което 1 осъденият Г. Г. М. е бил задържан по реда на ЗМВР по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС, считано от 12.00 часа на 21.11.2016 г. до 12.00 часа на 22.11.2016 г., като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба с допълнение от адв. Б. З. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения Г. Г. М..

С депозираната въззивна жалба срещу атакуваното първоинстанционно определение се твърди, че същото е незаконосъобразно. Излагат се аргументи, че Районният съд без основание, при кумулация на наказанията по реда на чл. 306 от НПК, е постановил ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, в противовес на забраната да не се влошава положението на осъденото лице. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено, като въззивният Съд да постанови ново такова, съобразно закона, с което да наложи наказание „Лишаване от свобода“ при условията на условно изтърпяване.

В допълнението към въззивната жалба се излага, че Районният съд неправилно е присъединил да се изпълни наказанието „Лишаване от свобода“ по условното осъждане на М., наложено му за деяние, което е извършил като непълнолетен, тъй като на основание чл.

69, ал. 2 от НК това наказание не следва да се привежда в изпълнение. Излага се, че атакуваното определение е материално незаконосъобразно в частта, с която се присъединява за изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ по условното осъждане на М., и поради това в тази му част същото следва да бъде отменено, а в частта, с която е извършено групиране на наложените наказания, същото се явява законосъобразно.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на осъдения Г. Г. М. – адв. В. К. – от АК – Благоевград, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Сочи, че незаконосъобразно първият Съд е определил да бъде изтърпяно отделно наказанието, наложено на осъдения за престъпление, извършено от него като непълнолетен.

В подкрепа на тезата си развива доводи, че Съдът е в правомощията си да не привежда в изпълнение това наказание, на основание чл. 69 от НК, още повече, че от осъждането на М. е изминал период от седем години, през който осъденият е трудово и семейно ангажиран; полага грижи за малолетното си дете; не е извършвал противообществени прояви, поради което и не са налице основания за изолирането му от обществото. Посочва, че при последното осъждане на М. Съдът е приел, че същият не следва да изтърпява ефективно наказание „Лишаване от свобода“ и му е наложил наказание „Пробация“. Желае отмяна на определението на СРС в частта, относно привеждане в изпълнение на отложеното наказание.

Представителят на СГП намира, че групирането на наказанията на осъдения М. е в съответствие със закона, поради което пледира обжалвания съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Развива доводи, че Съдът не е разполагал с дискреция, следва ли осъденият да изтърпява отложеното наказание „Лишаване от свобода“.

Осъденият Г. Г. М., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. Сочи, че работи на трудов договор; грижи се за семейството си и не се занимава с глупости.

В последната си дума отново заявява, че не прави „бели“ и се грижи за семейството си.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като 2 провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Наказателно – съдебното производство по НЧД № 5674/2022 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, е образувано въз основа на внесено в Съда предложение от прокурор при СРП, сектор „ИНПЛ“, за определяне на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на осъдения Г. Г. М., на едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС и по НОХД № 267/2020 г. по описа на РС – Ботевград, а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Със сезиращия Съда документ е предложено и, на основание чл. 59, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК, от определеното общо най-тежко наказание на осъдения да се приспадне времето, през което М. е бил задържан по включените в съвкупността дела, както и изтърпените наказания. Предложено е наказанието, наложено на осъдения М. по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС – „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, да бъде изтърпяно изцяло и отделно, при първоначален „Общ“ режим.

За да се произнесе по така постъпилото предложение, решаващият първоинстанционен Съд е събрал и обсъдил, в качеството им на писмени доказателствени средства – справка за съдимост на осъдения М. (л. 4 – 10 и л. 23 – 26 от съдебното производство); справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) към Министерство на правосъдието, рег. № 5760/27.05.2022 г. (л. 16 – 17 от съдебното производство); удостоверение за раждане на Г.Г. М., издадено от СО, район „Връбница“ (л. 43 от съдебното производство); епикриза и направление за хоспитализация на Г.Г. М. (л. 44 – 46 от съдебното производство); удостоверение от ГД „ИН“ – МП, ОСИН – София, сектор „Пробация“ – София град, № 16838/25.10.2021 г., издадено на Г. Г. М. (л. 47 от съдебното производство) и удостоверение от РИК при 23-ти МИР – София № 234617062/04.04.2021 г., издадено на Г. Г. М. (л. 48 от съдебното производство).

С протоколно определение от 11.07.2022 г., постановено по НЧД 5674/2022 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Г. Г. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъди по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС и по НОХД № 267/2020 г. по описа на РС – Ботевград, а именно – седем месеца „Лишаване от свобода“, което, на основание чл.

57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „Общ“ режим.

С постановеното определение и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от така определеното общо и най-тежко наказание на осъдения е приспаднато времето, през което Г. Г. М. е бил задържан по реда на ЗМВР по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС, считано от 14.00 часа на 27.02.2018 г. до 14.00 часа на 28.02.2018 г., както и по реда на НПК по наказателните производства, включени в съвкупността, като един ден задържане, се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

С определението и на основание чл. 25, ал. 3 от НК, е приспаднато и времето, през което осъденият Г. Г. М. фактически е изтърпял наказание „Пробация“ по НОХД № 267/2020 г. по описа на РС – Ботевград, считано от 24.02.2021 г. до 24.10.2021 г., като два дни „Пробация“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.

С обжалваното определение, СРС, НО, 110-ти състав е постановил осъденият Г. Г. М. да изтърпи отделно от определеното общо най-тежко наказание, наложеното му по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при първоначален „Общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, през което 3 осъденият Г. Г. М. е бил задържан по реда на ЗМВР по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС, като един ден задържане, се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, решаващият първоинстанционен Съд е съобразил изисканите и приложени по делото писмени доказателствени средства и в частност – справка за съдимост на осъдения, въз основа на които е приел, че същият е осъждан както следва:

1. С присъда по НОХД № 766/2016 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 11.11.2017 г., на осъдения М., за престъпно деяние, извършено на 04.11.2016 г., на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, с две години изпитателен срок.

Със същата присъда е постановено, на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, да се приспадне времето, през което осъденият М. е бил задържан по ЗМВР от 12.00 часа на 21.11.2016 г. до 12.00 часа на 22.11.2016 г., като един ден задържане се зачита за един ден „Лишаване от свобода“.

2. Със споразумение по НОХД № 267/2020 г. по описа на Районен съд – Ботевград, влязло в законна сила на 04.02.2021 г., на осъдения М., за престъпно деяние, извършено в периода от 03.07.2019 г. до 10.07.2019 г., на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от осем месеца, при периодичност – два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца; „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 100 часа годишно за срок от една година.

3. С присъда по НОХД № 11392/2019 г. по описа на СРС, изменена с решение по ВНОХД № 2001/2021 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 25.03.2022 г., на осъдения М., за престъпно деяние, извършено на 20.02.2018 г., на основание чл. 346, ал. 2, т.

1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, което е постановено да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС; за престъпно деяние, извършено на 20.02.2018 г., на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

63, ал. 1, т. 4 от НК, е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което е постановено да изтърпи при първоначален „Общ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.