Определение № 167 от 14.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500133 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ, фирмено дело № 24 от 2021 г. на Софийски градски съд, адрес на упражняване на дейността гр. С, бул. „А. С.“ №, ет., оф. , представлявано от адвокат Д. М. М., обжалва определение № 1131 от 20.12.2023 г., постановено по гражданско дело № 383 от 2023 г. на Районен съд Сандански. С въпросното определение не е уважено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Развиват се съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и изменяне на постановеното решение в частта му за разноските.

Подаден е отговор от „Ф Б“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Л“, ж. к. „Л“, бул. „Д.Н.“ № , ет., ап., представлявано от П. Б. Д. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се разсъждения за това. Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.

274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г. Н. и В. Н., обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, 1 осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая окръжният съд констатира, че като краен резултат, обжалваното определение се оказва законосъобразно, макар че въззивната инстанция не споделя изложените в него аргументи на първата такава.

Текстът на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се разсъждава в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др. В настоящия казус трябва да се отчете обстоятелството, че се касае 2 не за един иск, а за две претенции. Всяка от тях има различен фактически състав.

Съдържанието им също не съвпада. Предметът на доказване по всеки от процесните два иска е различен. Критериите за преценка на тяхната основателност не са идентични. Подобни мотиви са изложени и по сходни казуси, обсъдени в Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова, Определение № 402 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Димитров, и др.

Ето защо възнаграждение за процесуалното представителство се дължи и следва да се определи и присъди и за двата уважени иска, а не само за единия от тях.

Настоящият съдебен състав доскоро поддържаше тезата, обоснована в Определение № 107 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 607/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, Определение № 109 от 15.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков, и Определение № 138 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2085/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, съгласно която при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Междувременно обаче СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл.

4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Образно казано, с въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата се „развързва“ от минималните адвокатски хонорари и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. Така следва да се процедира и сега. Конкретният казус, 3 разгледан и решен от Районен съд Сандански, не се характеризира с фактическа и правна сложност. Адвокат М. не е пътувал до гр. Сандански и не е взел участие в проведените 2 открити съдебни заседания. По делото не са разпитвани свидетели и не са изслушвани вещи лица. Спорът е бил по правото, а не по фактите.

Съобразявайки всички тези обективни обстоятелства, настоящият въззивен състав преценява, че на адвокатското дружество, представлявало правата и интересите на ищцовата страна, се следва възнаграждение за оказаните услуги, което е под минимума и възлиза на 200 лева за всяка от двете претенции, т. е. общо 400 лева.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат/адвокатско дружество, регистрирани по ЗДДС, дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г., трябва да включва ДДС. Според разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията по въпросната наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължащото се според Наредба № 1 от 2004 г. възнаграждение, следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Предоставените от процесуалния представител-адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ред. Затова, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 от ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължащото се възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г., следва да включва ДДС. Тази позиция се застъпва в богатата практика на ВКС по въпроса, обективирана в Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, Определение № 50088 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, Решение № 50041 от 07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 915/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Определение № 287 от 06.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков, Определение № 164 от 09.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1871/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, Определение № 196 от 13.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1541/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, Определение № 123 от 17.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова, Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 104/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 542 от 12.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2725/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 112 от 01.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 141/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева, Определение № 698 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2907/2018 г., II т. о., ТК, докладчик 4 председателят Емилия Василева, Определение № 490 от 19.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1082/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова, Определение № 306 от 06.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова, и мн. др. Обратното становище, развито в цитираното в частната жалба Определение № 917 от 02.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, просто представлява изключение от правилото и само потвърждава последното. По тези съображения, възнаграждението в процесния казус трябва да включва ДДС и с него сумата става 480 лева. Районен съд Сандански е увеличил същата с 4 лева и 73 стотинки, но окръжният съд не може да се намеси, защото ще влоши положението на жалбоподателя /забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК/.