Присъда № 8 от 16.09.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА №8/16.09.2022г. по внохд №61/2022г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда №260011/15.12.2021 година по нохд №77/2021 година на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият Г. ИВ. Р. , ЕГН ***, е бил признат за виновен в това, че на 24.07.2018г. в околностите на с.Зайчино ореше, общ.Нови Пазар, обл.Шумен, умишлено умъртвил К.К.И. от същото село, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, поради което и на основание чл.118 вр. чл.115 НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С присъдата съдът признал подсъдимия Р. за невинен и го оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 НК.

Зачетено е предварителното задържане на подсъдимото лице, в негова тежест са възложени и разноските по делото, налице е произнасяне и по веществените доказателства.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Шуменска окръжна прокуратура, в който се твърди нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 НК. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подс.Г.Р. да бъде признат за виновен и осъден по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 НК.

Постъпила е и въззивна жалба от адв.Т.Р. в качеството му на защитник на подсъдимия Г.Р., в която се правят възражения за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, като втора алтернатива – намаляне размера на наложеното му наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста изцяло, т.е. настоява за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.116 ал.1 т.2 и 3 НК като му се наложи съответно наказание.

Жалбата също се поддържа изцяло от защитата и подсъдимия. Твърде се на първо място, че не е доказано авторството на деянието, и като последица от това се настоява за оправдаването на подсъдимия. Протеста защитата намира за неоснователен. Алтернативно обаче се иска ако той бъде уважен да се приложи хипотезата на чл.55 НК.

Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид 1 оплакванията направени в жалбата и протеста, както и становищата на страните, също и събраните по делото доказателства, констатира, че протестът е основателен. Въпросната констатация логически води след себе си и постановяването на нова присъда.

Установено е от фактическа страна по делото следното :

Подсъдимият Г. ИВ. Р. живеел в с.Зайчино ореше, общ.Нови Пазар, и от много време работел като селски пастир. Пострадалият К.К.И. се заселил в същото село, и там бил известен сред хората с прякора „Ч.“. Той също започнал да пасе овце на различни стопани от селото. Между двамата пастири често възниквали дрязги кой от тях в коя мера да пасе стадото си и на коя чешма да поят животните, независимо ,че били в роднински отношения по сватовство. Братът на подс.Г.Р. – св. Е. И. А., живеел на съпружески начала с дъщерята на постр.К.И. – св. С.К.К.. И двамата пастири ежедневно, още от сутринта, употребявали алкохол, който си носели – ракия и бира. Много често под влияние на изпития алкохол, започвали да си разменят псувни и закани един към друг. След поредната разправия, двамата овчари обикновено разделяли стадата си на различни места в землището на с.Зайчино ореше, където оставяли поверените им овце да „пладнят“, а те заспивали под влиянието на употребения алкохол.

На 24.07.2018 г. сутринта подс.Г.Р. минал през магазина в селото и си купил бира в двулитрова бутилка. В торбата си носел и една бутилка с около 200 гр. ракия. Подкарал стадото с около 300 бр. овце към местност в близост до с.Зайчино ореше, която представлявала нива с ожънато вече жито. Оставил овцете да пасат и започнал да пие бира и ракия.

Същият ден сутринта пострадалият К.И. също извел на паша стадото с овцете, като го завел на същата ожъната нива, където било стадото на подс.Р..

По обяд подсъдимият подкарал стадото си и го приближил до стадото на „Ч.“.

Последният започнал да му се кара - защо пасе овцете в тази нива и го напсувал на майка, след което и го ударил. Това раздразнило подс.Р. и той започнал да удря И. с юмруци по лицето. След това с носената от него овчарска сопа подсъдимият нанесъл удари в областта на главата и тялото на пострадалия И., който опитвал да се предпази, като вдигнал ръце пред главата си. В резултат на ударите в един момент И. паднал на земята, след което подс. Р. започнал да го рита с крака в областта на гръдния кош и по тялото, а накрая скочил с два крака върху гръдния му кош. След нанесения побой подсъдимият си тръгнал като оставил пострадалия да лежи на земята, който впоследствие и починал от получените травми.

Тръгвайки си подсъдимият Г.Р. отделил от стадото на пострадалия една овца и я укрил на място, оградено с обрасли храсти, в близост до изоставена мелница. Подкарал овцете, които пасял, и ги закарал на поляната към чешмата, находяща се на входа на с. Зайчино ореше. Нахранил се и легнал да почива. Вечерта на 24.07.2018 г. подсъдимият Р. прибрал стадото в селото, след което с колелото си отишъл при леля си в с.Стан.

2

Същата вечер стадото с овцете, поверени на пострадалия К.К.И. не се върнало в с.Зайчино ореше. Единият от собствениците на овцете – св.Х.Ф.Т. отишъл до края на селото за да търси стадото. Чул в далечината само звънците на овцете, но не чул гласа на Ч.. Това породило съмнения у св.Х.Т. и той се върнал в дома си. Споделил с жената, с която живеел на семейни начала – св. С.Х.. Същата повикала останалите собственици на животни от стадото на пострадалия К.И. - св. Д.Д., св. В.В. и св. М.Х. и заедно тръгнали да търсят овцете. Докато търсели стадото, св.М.Х. видял подсъдимият Г.Р. с колело да минава покрай ожънатата нива. Споделил му, че търсят стадото и другия овчар. Свид. Х.Т., свид. Д.Д. и свид. В.В. тръгнали да търсят пострадалия с джип „УАЗ“ с рег.№ Н3041АК. След като излезли с джипа от с.Зайчино ореше, в посока черния път за с.Стан, видели овцете в ожъната нива, но не видели пострадалия. Успели да приберат стадото в селото. Свид.

Х.Т. и свид.С.Х. установили, че липсва една от техните овце. Не я намерили и сред овцете на останалите трима собственици, които посрещнали овцете си в имотите си. Тогава свид. Х.Т. и свид. С.Х. решили да отидат да потърсят липсващата овца, като помислили ,че може да е преяла и да е останала някъде в нивата, където стадото е било видяно да пасе. Около 21.30 часа се придвижили със същия джип УАЗ с рег.№Н3041АК до ожънатата нива, в която стадото било намерено малко преди това. Свид. Т. управлявал джипа бавно, с включени светлини, тъй като се било стъмнило. Докато управлявал автомобила св.Т. видял, че нещо се белее като чувал, приближил на десетина метра напред, след което спрял. Свид.Х. казала, че сигурно е Ч. и слязла от джипа, като носела прожектор. Като приближала напред, тя извикала св.Т. да отиде да види. Двамата установили, че това е пострадалият И.. Бил облечен с риза и с панталон. Лежал на дясната си страна, с лице в посока към селото.

Разстоянието, където намерили трупа на пострадалия било на около 150 метра от мястото, където преди това видели овцете. Свид.Т. закарал свид.Х. до дома им и се обадил на зетя на И. – св. Е. Р. / брат на подсъдимия/. Взел го от дома му и го закарал до трупа, като се придвижили със същия джип и преминали по същия път, по който минали докато търсели пострадалия. Св.Р. видял трупа на пострадалия и казал, че не мърда и не диша. По настояване на св.Х.Т., св. Е. Р. се обадил по телефона на кмета на с.Зайчино ореше, който съобщил на полицията. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на пострадалия.

При така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която въззивният съд не намира основания да не сподели изцяло, в подадената въззивна жалба както се спомена се правят възражения за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Всъщност макар и формулирани по различен начин, то всички възражения /с изключение на това за явната несправедливост на наказанието/ се свеждат до твърдение за недоказаност на обвинението, или иначе казано липса на доказателства по отношение авторството на деянието. Подобни възражения настоящият съд намира за неоснователни. Събраните по делото доказателства 3 дават категоричен положителен отговор на основния въпрос, поставен от разпоредбата на чл.102 НПК – налице е престъпление и негов автор е подс.Г.Р.. Друг е въпросът, че аналитичната дейност на съда и мотивите страдат от пороци : - първо – не е направен внимателен анализ на доказателствата по делото /съдът се е ограничил до това да посочи какво кредитира и какво не/, и второ – за да постанови осъдителната си присъда се е позовал на показанията на свидетелите В.Т.В., П.С.П., П.В. Т. и М.Б.Х.. Те са полицейски служители, които пресъздали разказаното им от подсъдимия Р. в хода на проведените разговори с него /т.нар.“оперативни беседи/. Въпросните недостатъци следва да бъдат отстранени от настоящата инстанция, защото не са от естество щото да доведат до връщане, а и пък делото веднъж е било връщано за ново разглеждане. Поради което и въззивният съд следва да предложи собствен анализ на доказателствата по делото, който е наложително да започне с

Показанията на полицейските служители. По делото са разпитани общо осем полицейски служители от РУ-Нови пазар, Полицейски участък – Каспичан, РУ-Каолиново и ОД-МВР – гр.Шумен , това са В.Т.В., П.С.П., В.Л.М., К.Б.Б., П.В. Т., П.И.З., П.Х.П., М. Б. Д. Следва да се отбележи, че показанията на тези свидетели са в три насоки : - първо - част от тях пресъздават разказа на подс.Р. за нанесения на И. побой; - второ – част от тях свидетелстват къде и как е намерена изчезналата от стадото на пострадалия К.И. овца; - трето – П.З. и П.П. са първите полицейски служители пристигнали на местопроизшествието и показанията им са единствено по отношение този факт, както и са участвали като поемни лица в извършения оглед на местопроизшествието. И ако показанията на полицейските служители в първата насока следва да бъдат изключени от доказателствения материал, то същото не може да се каже за тези във втората насока /установяващи намирането на въпросното животно/, а третата не притежава някаква доказателствена стойност. Показания и в двете насоки са дали свидетелите М.Д., В.В., П.П., П.Т.. По отношение само на факта на намирането на овцата са свидетелствали В.М., К.Б. Тук настоящият съд ще си позволи да цитира част от Решение №21/06.07.2020г. по н.д. №962/2019г. на ВКС на РБ, Второ наказателно отделение, постановено в производство за възобновяване на основание Решение на ЕСПЧ от 08.03.2018г. по делото „Д.М. срещу България“ /жалба №34779/2009г./ :

„Прегледът на мотивите в решението на ЕСПЧ по делото „Д.М. срещу България”, съвсем ясно информират, че са констатирани две основни нарушения, касаещи справедливостта на водения срещу него наказателен процес и те са разположени в следните основни направления:

-Недопустимо ограничаване на правото му на адвокатска защита, гарантирано с чл. 6(3) б. (с) от ЕКПЧ, изразило се в провеждането на разпит от двама полицейски служители - тип „беседа” на 21.06.2006 г., пред които Митев направил „самопризнания”. Това е сторено докато същият е бил задържан по подозрение в извършване на престъпленията, за 4 които по-късно е бил осъден, без да му бъде осигурен защитник, какъвто е поискал и не е имало нито убедителни причини, които да оправдават ограничението, нито данни той да се е отказал изрично или недвусмислено от това му право, съзнавайки последиците от такъв информиран и интелигентен избор. ЕСПЧ е оценил тази практика като несъвместима с принципа на правовата държава, освен като самостоятелно нарушение по горепосочения текст (вж. пар. 51, 57-63 от решението).