Определение № 1183 от 16.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. Стара Загора, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500648 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на С. Р. Ж., ЕГН – **********, с адрес: гр.

С.З., ***, срещу определение от 11.04.2025 г., с което съдебният състав, разгледал гр.д. № 4729/2020 г. на Районен съд – Стара Загора, е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване.

Изложени са съображения, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна Ю. Д. С., действащ чрез адв. И. З., е подал отговор, с който е оспорил жалбата като неоснователна и е заявил претенция за потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуалнолегитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Ю. Д. С. срещу С. Р. Ж. и Д. И. Ж., с която е предявен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответниците за сумите от 9500 лв.-главница и 5000 лв. неустойка, по оспорена от последните по реда на чл.414 от ГПК заповед за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5992/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

В производството по делото С. Р. Ж. и Д. И. Ж. са участвали лично, без да са били представлявани от адвокат.

С решението си първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от 9500 лв.

С. Р. Ж. е подал въззивна жалба срещу решението, която съдът е оставил без движение за внасяне на дължимата държавна такса от 190 лв.

С. Р. Ж. е подал молба за освобождаване от заплащането на таксата поради липсата на средства.

Към молбата си е представил декларация за материално и гражданско състояние, с което под страх от наказателна отговорност е декларирал, че не получава доходи от трудово възнаграждение; не реализира доходи като собственик на капитал в търговски дружества;не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, няма доходи от свободни професии, наеми ренти и хонорари; в брак е с Д. И. Ж., която също е безработна и не реализира доходи; не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове.

Съдът е указал на С. Р. Ж. да представи декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на съпругата си Д. И. Ж..

В изпълнение на указанията е представена декларация за материално и гражданско състояние, с която под страх от наказателна отговорност Д. И. Ж. е декларирала, че не получава доходи от трудово възнаграждение; не реализира доходи като собственик на капитал в търговски дружества;н е извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, няма доходи от свободни професии, наеми ренти и хонорари; в брак е със С. Р. Ж., който също е безработна и не реализира доходи; притежава по 1/12 ид.ч. от два недвижими имота в с. Б., ***, представляващи поземлен имот с площ от 1500 кв.м. и поземлен имот с площ от 1545 кв.м., ведно с постройките в него, не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата на С. Р. Ж. за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване като е приел, че двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, няма данни откога са безработни, няма данни за разходи за заплащане на наем/и, не се изнасят данни за влошено здравословно състояние за влошено здравословно състояние от една страна, а от друга се касае за еднократен разход. Освен това е взел предвид и обстоятелството, че в хода на провеждане на съдебното дирене в първата инстанция С. Р. Ж. е заплатил депозит за вещо лице в размер на 400 лв., както и че Д. И. Ж. притежава идеални части от поземлени имоти.

Въззивинят съд е направил служебно справки за регистрирани трудови договори на С. Р. Ж. и Д. И. Ж., от които се установява, че от 01.12.2012 г. двамата не работят по трудови правоотношения.

С оглед на тези обстоятелства въззивният съд намира, че правният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за освобождаване 2 от заплащането на държавна такса и разноски в производството е неправилен.

В закона не е предвидено ограничение доказването на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК да става само със саморъчно подписана от молителя декларация.

В задължителната съдебна практика /определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ВКС, IV г. о., и др./, са изяснени правомощията на съда при произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.

83, ал. 2 ГПК и предпоставките за освобождаване от такса.

Същата е в смисъл, че съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост, лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса за водене на делото.

Ако констатира, че с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК не са представени достатъчно доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл.

83, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да представи такива доказателства и едва тогава да се произнесе по искането за освобождаване от такса.

В настоящият казус С. Р. Ж. е подкрепил искането си с доказателство, удостоверяващо предвидените в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства, които са от значение за съдебната преценка относно наличието или липсата на средства за заплащане от негова страна на държавната такса за въззивно обжалване.

С представените декларации С. Р. Ж. е удостоверил възрастта си, семейното си положение, липсата на трудовата заетост, на реализирани доходи и на притежавано недвижимо имущество или движимо имущество на значителна стойност, а удостоверените обстоятелства сочат на невъзможността му да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Удостоверил е също така и липсата на трудовата заетост, на реализирани доходи и на притежавано движимо имущество на значителна стойност на съпругата си Д. И. Ж., както и притежавани от нея по 1/12 идеална част от два недвижими имота в с. Б., ***, а удостоверените обстоятелства не опровергават изводът за невъзможността му да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Обстоятелството, че на 25.11.2024 г. С. Р. Ж. е заплатил 400 лв. за депозит за вещо лице не е в състояние да опровергае изводът, че към месец март 2025 г. той има възможност да заплати, макар и еднократно, сума от 190 лв.

В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на възможност за 3 заплащане на държавната такса не е равнозначна на пълна липса на средства, а произтича от недостатъчността на притежаваните от него средства за гарантиране на минималната необходима за него и съпругата му издръжка.

Останалите изтъкнати от първоинстанционния съд основания също не са от естество да опровергаят изводът за невъзможността на С. Р. Ж. да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

По изложените съображения обжалваното определение се преценява за неправилно, поради което следва да бъде отменено, като с настоящия въззивен съдебен акт С. Р. Ж. следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.2 и чл.271, ал.1 пр.2-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 11.04.2025 г., с което съдебният състав, разгледал гр.д. № 4729/2020 г. на Районен съд – Стара Загора, е оставил без уважение молбата на С. Р. Ж., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С. Р. Ж., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 260000/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4729/2020 г. на Районен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд – Стара Загора, IV - ти граждански състав.

Делото да се докладва на заместник административен ръководител – председател на Гражданско отделение на Окръжен съд – Стара Загора за извършване на разпределение за избор на съдия-докладчик по въззивна жалба вх.№ 260307/11.02.2025 г. на Районен съд – Стара Загора, подадена от С. Р. Ж. срещу решение № 260000/10.01.2025 г., постановено по гр.д. № 4729/2020 г. на Районен съд – Стара Загора.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4