Присъда № 61 от 30.04.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 61 от 30.04.2024 година, постановена по НОХД № 242/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият М.Д. /М. D./, гражданин на ИЕАфганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 11.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна.

Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Р.А. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на М.Д..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Р.А. заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че М.Д. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и желае подсъдимият да бъде оправдан, но ако все пак съдът приеме, че обвинението е доказано, да му бъде наложено наказание в предвидения от закона минимален размер при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, а на основание чл. 55, ал.3 от НК да не бъде налагано наказание глоба.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Д. е роден на *** година в гр.***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и преди около осем месеца отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Западна Европа – в Белгия, където да живее и да работи.

Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница и в гр.Истанбул той се свързал с неустановено лице, което срещу 1 парично възнаграждение се съгласило да му помогне да достигне до Сърбия през Република България, като част от пътя на подсъдимия към Западна Европа. В изпълнение на намерението си на 11.04.2024 г. подсъдимият, като част от група от общо единадесет лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, водена от две неустановени по делото лица, достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата. На 11.04.2024 г. вечерта един от водачите на групата направил отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско българската граница, след което подсъдимият преминал през направения отвор заедно с останалите лица от групата и двамата им водачи, като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. При влизането си в страната подсъдимият не носел документи за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в страната ни. След това подсъдимият и спътниците му, водени от двамата водачи продължили пеша движението си на територията на Република България.

На 16.04.2024 година подсъдимият и десетимата му спътници се качили в лек автомобил, марка „Опел“, с който трябвало да продължат движението си във вътрешността на страната ни. Малко след това автомобилът, в който се намирал подсъдимия, бил спрян в близост до разклона за с.Каравелово на път I-7 от служители на ОДМВР Ямбол, изпълняващи служебните си задължения по контрол на движението по път І-7, между които и св. Д.А. – на длъжност „мл. автоконтрольор“.

При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимият бил установен и задържан от полицейските служители заедно с останалите лица от групата, а след това отведен от служители на РД „ГП“ – Елхово в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на подсъдимия в него не са били намерени документи за самоличност, както и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимия е представил такива.

След задържането на групата на 16.04.2024 година, през следващият ден - 17.04.2024г. около 07.00 часа било извършено прохождане на обратната следа от служители на ГПУ Елхово, между които и свидетеля П.А. /*** в ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово/, при което е било установено, че подсъдимият и спътниците му са преминали турско-българската граница в района на 232 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. В района на посочената гр.пирамида е било констатиран отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение, както и са открити следи, които не били пресни и били от множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М.Д. /М. D./, гражданин на ИЕ Афганистан.

2

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М.Д.

/М. D./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Д.А. и П.А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Д.А. и П.А. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.

Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М.Д. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 11.04.2024 година, в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите Д.А. и П.А., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

3

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.М.Д. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото.

Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, 4 както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.