Решение № 4351 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4351 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100108120 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от Т. Е. Х. против „Е. П. ЕАД иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване снабдяването с електрическа енергия имот в гр.София, ул.******* и иск по чл.92 ЗЗД вр. чл. 30 от общите условия към договор за продажба на електрическа енергия за сумата 36 000лв., представляваща неустойка за оставяне без електрозахранване в периода 28.01.2020г.- 01.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 28.01.2020г. без предупреждение ответникът прекъснал захранването с електричество на имота в гр.София, ул.

*******“ ******* по причина неплатени задължения в размер на 3 641.73лв. за периода 10.02.2014г.-28.04.2016г. За тези вземания предявила отрицателен установителен иск, че не ги дължи, който бил уважен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 7924/2020г. по описа на СРС, 49 състав. С молба от 18.07.2022г. поискала от ответника възстановяване на електрозахранването и заплащане на обезщетение по чл. 30 от общите условия към договора за продажба на електрическа енергия, което не било изпълнено. Твърди, че и към момента /подаване на исковата молба 01.08.2022г./ електрозахранването на имота не е възстановено, респ. не е платено поисканото обезщетение.

Ответникът оспорва исковете с аргументи, че действително електрозахранването на имота е било спряно през м.01.2020г., но на 02.06.2020г. е било възстановено. В тази връзка твърди, че по повод отправената молба от м.07.2022г. дружеството е извършило проверка на място с констатация, че обектът продължава да е поставен под напрежение, т.е. има снабдяване с електрическа 1 енергия. Счита, че за периода от м.01.2020г. до 25.05.2022г. обезщетение по чл. 30 от общите условия не се дължи, тъй като е имал вземане към ищцата за неплатени сметки и в този смисъл право по чл.123 ЗЕ и чл. 11 вр. чл. 42 от договора да преустанови доставката на електрическа енергия. За останалото време посочено в исковата молба не е било налице неизпълнение на договора, поради което искът за реално изпълнение е неоснователен, съответно неустойка на посоченото правно основание не се дължи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не се спори, че страните са обвързани от договор за продажба на електрическа енергия по общи условия /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010г./, по силата на който ответникът доставя до имота на ищцата в гр.София, ул.******* електрическа енергия с клиентски № 300009913295 и абонатен № 9210506173.

Съгласно чл.30, ал.1 от общите условия в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30лв. и по 20лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енерегия.

На 28.01.2020г. ответникът прекъснал електрозахранването на имота по причина неплатени от ищцата сметки за периода 2014г.-2016г.

По предявен от ищцата иск по чл.124, ал.1 ГПК с Решение от 28.09.2021г., влязло в сила на 29.12.2021г., по гр.дело № 7924/2020, по описа на СРС, 49 състав е признато за установено, че не дължи на „Е. П. ЕАД сумата от 3472.51лв., представляваща стойност на електрическа енергия за периода 10.02.2014г.25.03.2016г., поради погасяване на вземанията по давност. В мотивите на решението съдът констатирал, че е заплатила задълженията за електроенергия за периода 26.03.2016г.-28.04.2016г., поради което в тази част исковата молба е върната поради липса на правен интерес, а производството по делото прекратено.

С молба от 18.07.2022г. ищцата поискала от ответното дружество да възстанови електрозахранването в имота, както и да заплати обезщетение в размер от 36 000лв. по посочена банкова сметка.

Като доказателство по делото е приет констативен протокол от 20.07.2023г., удостоверяващ извършена от служители на ответника проверка на електромера в имота с констатация, че „този абонат не е прекъснат и има захранване“. С писмо от 04.08.2022г. ответникът уведомил ищцата, че доставката на електроенергия не е прекъсната, поради което не е налице основание за плащане на исканото обезщетение.

По делото е прието заключение на вещо лице по СТЕ, според което в клиентската система SAP на дружествата „Е. П. ЕАД и „ЕРМ Запад“ ЕАД има данни за създадено и изпълнено на 02.06.2020г. работно задание със задача „възстановяване на захранване с електрическа енергия без дължима цена за услуга“ на обект в гр.София, ул.******* с клиентски номер 300009913295. В заключението е разяснено, че границата на собственост между електроразпределителните дружества и клиентите са изходящите клеми на 2 средствата за търговско измерване или на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. След тази граница отговорността за поддръжката и правилната експлоатация на електрическите инсталации в границите на имота е изцяло на потребителите. В този смисъл посоченото в протокола от 20.07.2023г., че захранването не е прекъснато визира именно наличие на напрежение в изходящите клеми на предпазителя след средството за измерване, а не и правилно функционираща електрическа инсталация в обекта. Разпитано в съдебно заседание вещото лице сочи, че цялата процедура по прекъсване и възстановяване на електрозахранването се осъществява в електронна форма, като веднъж въведена информацията не би могла да се променя от лице без администраторски права в системата. Всеки един от служителите на „Е. П. ЕАД и „ЕРМ Запад“ ЕАД има персонализирано ниво на достъп до системата, съобразно длъжността и задачите, които изпълнява.

В показанията си свидетелите З.С. и Й.Б. сочат, че от м.01.2020г. в имота на ищцата токът е бил прекъснат, а електрозахранването не е било възстановено към 02.06.2020г.,каквито са твърденията на ответника, нито при подадената молба от 18.07.2020г., а в края на месец август 2022г.

Въз основа така установеното от фактическа страна съдът обоснова следните правни изводи:

По иска за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД съдът не счита за необходимо да обсъжда дали ответникът, в качеството на доставчик и продавач на ел.енергия, е изпълнил задължението да възстанови електрозахранването на имота на 02.06.2020г., както той твърди, респ. дали по твърдения на ищцата след подадената молба от 18.07.2022г. и към деня на предявяването на иска /01.08.2022г./ това не е било направено, тъй като от свидетелските показания на посочените свидетели се установява, че в края на м.08.2022г. до имота вече е имало електрозахранване. Този факт с правно значение за спорното право е настъпил след подаване на исковата молба, но съобразно чл.235, ал.3 ГПК трябва да бъде съобразен. След като задължението, чието реално изпълнение се претендира, вече е изпълнено няма основание за осъждане на ответника, обуславящо неоснователност на този иск.

С иска по чл.92 ЗЗД ищцата претендира предвидената в чл.30 от общите условия към договора за продажба на електрическа енергия неустойка поради прекъсване от ответника на електрозахранването в имота от 28.01.2020г. за период повече от две години, при установеното, че причина за прекъсването са неплатени задължения за предходен период с последващо проведено между страните исково производство по спор за съществуването на тези задължения, приключил с влязло в сила съдебно решение.

Изхождайки от съдържанието на чл.30 от общите условия, съгласно установената съдебна практика на ВКС предвидената в клаузата неустойка се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя /поради повреди причинени от трети лица, природни явления и др./, тъй като само в тези случаи съществува необходимостта да бъде уведомен от потребителя за липсата на електроподаване. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно, 3 обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при спиране по волята на електроснабдителя правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка по чл. 30 от ОУ, последваща неизправност на потребителя е невъзможна /Решение № 37/28.02.2017г. по гр. д. № 50235/2016г. ВКС, IV г.о.; Решение № 366/30.12.2015 по гр.д. № 2874/2015г. ВКС, IV г.о, Решение № 266/17.12.2019г. по гр.д.№ 2046/2019г.

ВКС, IV г.о., Определение № 1031/10.05.2023г. по г.д. № 4525/2022г. ВКС, IV г.о./.

В тях е обосновано, че по същество неустойката по чл.30 от общите условия е насочена към осигуряване правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребителя, в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди-чл. 79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.

В Решение № 266/17.12.2017г. по гр.д.№ 2046/2019г. е посочено, че съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел. енергия, което правило е възпроизведено и в чл.42, ал.1 от общите условия. Според чл.43 от тях потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с ел.енергия до приключване на проверката. Потребителят има право да подаде и заявление за разсрочване на плащането, като при подписването на споразумителен протокол за това, продавачът няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за сумите, за които е договорено разсрочването. От тази уредба се извежда извод, че временното преустановяване на електроподаването е неправомерно единствено при липса на задължение /когато неизпълнената част от задължението е с незначителен размер/, докато се разглежда подаденото от потребителя възражение относно срока и основанието за прекъсването, както и за срока на разсроченото изплащане на задължението. Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, единствено като мярка за обезпечение на предявения или бъдещия иск по реда на чл. 389 и сл. ГПК.

В настоящия случай временното прекъсване на електрозахранването от 28.01.2020г. е правомерно, тъй като ищцата е била в неизпълнение на задължение за плащане на суми за доставена ел.енергия към този момент , а предявеният иск по чл.124 ГПК за тяхната недължимост не лишава ответника от правото да преустанови прекъсването на електроподаването, нито го задължава да го възстанови, ако вече е прекъснато, освен при допуснато от съда обезпечение с мярка възстановяване електроподаването в процесния имот, каквото липсва.

По изложените съображения искът по чл.92 ЗЗД също е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

4

При този изход на делото ищцата дължи на ответника разноски по чл.78, ал.3 вр ал.8 ГПК за заплатено възнаграждение за вещо лице от 300лв. и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт, определено в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ или общо сумата 450лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Е. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Сфия, ул.******* и съдебен адрес гр.София, ж.к. *******, против „Е. П. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. ******* № 159, БенчМарк Бизнес Център, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване снабдяването с електрическа енергия на имот в гр.София, ул.******* и по чл.92 ЗЗД вр. чл. 30 от общите условия към договор за продажба на електрическа енергия за сумата 36 000лв., представляваща неустойка за оставяне без електрозахранване в периода 28.01.2020г.- 01.08.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.