Определение № 1351 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1351 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина С.ова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500988 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №15516/24.04.2026 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Г. Х. А. чрез адв. С. П., против определение №4655/14.04.2026 г., постановено по гражданско дело №10872/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х граждански състав, с което е върната исковата молба вх. №67214/16.06.2025 г., подадена от жалбоподателя против „Сити кеш“ ООД, като недопустима, и е прекратено производството по делото.

С частната жалба се иска атакуваното определение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излагат се съображения, че съдът е смесил въпроса за допустимостта с въпроса по съществото на спора. С исковата молба е въведено твърдение за настъпил последващ акт след приключване на съдебното дирене по делото – постановеното въззивно решение, с което е отменена релевантната за изпълнението част от първоинстанционния съдебен акт и е разрешен въпроса за разноските между страните. Дали последващия съдебен акт е действително от естество да изключи изпълняемото право е въпрос по основателност на иска.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Гражданско дело №10872/25 г. по описа на РС Пловдив, Х гр.с., е 1 образувано по постъпила искова молба от Г. А. против „Сити кеш“ ООД (след направеното уточнение с молба от 26.11.2025 г. – л.21 от първоинстанционното дело), за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 530 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №10832/2023 г. на ПдРС, както и сумата от 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за което е издаден изпълнителен лист №98/15.01.2025 г. и е образувано изп.д. №564/25 г. по описа на ЧСИ **** с район на действие – района на ОС Пловдив. Твърди се, че по посоченото дело установителния иск, предявен от А., е уважен, като е уважен и насрещния иск и е осъдена да заплати разноски в размер на 530 лв.

Сочи, че решението в частта, в която е уважен насрещния иск, е обжалвано, и е отменено от ПдОС. Въпреки това е издаден изпълнителен лист.

С разпореждане №31408/11.12.2025 г. РС е оставил делото без движение, като е указал на ищцата да отстрани нередовности – установил е, че не се сочат настъпилите след приключване на съдебното дирене по посоченото в исковата молба гражданско дело №10832/2023 г. на ПдРС факти, поради които вземането по изпълнителния лист не се дължи.

С молба от 22.12.2025 г. е уточнено, че срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело за посочените суми, за които съществува реална опасност от събиране. Посочва се, че въззивното решение е новият правопогасяващ факт след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

С атакуваното определение №4655/14.04.2026 г. съдът е приел, че съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника, с който се оспорва вземането по изпълнението, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Поради това и с оглед обосноваване на интереса от защита, следва исковата молба да съдържа твърдения за осъществяване на такива факти, които, поради възникването си след установяване на задължението - предмет на изпълнение, са довели до неговото погасяване.

Отбелязал е, че в исковата молба, въпреки дадените изрични указания, не се посочват нововъзникнали обстоятелства. Ищецът излага доводи, свързани със законосъобразността на разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. Защитата срещу разпореждане по чл.404 ГПК се осъществява не по исков ред, а по реда на обжалването - чл.407 ГПК. Длъжникът не може да се брани с иск по чл.439, ал.1 ГПК, тъй като исковата защита се състои в отричане на изпълняемото право на основание факти, които погасяват вземането и които са се осъществили след влизане в сила на съдебния акт, послужил като изпълнително основание. Изложените от ищцата доводи относно законосъобразността на акта, служещ като изпълнително основание, не обуславят интерес от защита по чл. 439, ал. 1 ГПК. Предвид това съдът е приел, че исковата молба е недопустима и следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

2

Определението е правилно и законосъобразно.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК.

Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е направено от първоинстанционния съд, като са дадени конкретни, ясни и точни указания, но същите не са изпълнени.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

В настоящия случай е предявен иск по чл.439 ГПК. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд, с предявяването на иска по чл.

439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, а съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и 3 удостоверено с изпълнителното основание.

В случая ищцата се позовава на въззивното решение, което е част от производството по делото. Именно след приключването му е издаден изпълнителния лист. Страната е разполагала с възможностите, предвидени в закона, да защити правата си по воденото гражданско дело №10832/23 г., включително и във въззивното производство – по в.гр.д. №2552/24 г. на ПдОС, а и, ако счита, че неправилно е издаден изпълнителен лист, да обжалва разпореждането за издаването му. Оспорването на вземането не може да стане в отделно производство, при липса на твърдения за факти, настъпили след приключване на производството по делото. Същото е приключило именно с влизане в сила на въззивното решение.

Настоящият състав счита, че така, както е описано в исковата молба, включително и с уточняващите, не може да се установи правния интерес на ищцата от водене на конкретния иск. Ето защо правилно е прекратено производството по делото.

Частната жалба е неоснователна, определението – правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4655/14.04.2026 г., постановено по гражданско дело №10872/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х граждански състав, с което е върната исковата молба вх. №67214/16.06.2025 г., подадена от жалбоподателя против „Сити кеш“ ООД, като недопустима, и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4