Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 30.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 274/2022
Вид
Решение № 228
Подписан
30.06.2022
В сила
30.06.2022
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал. 1 т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пазарджик, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500274 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, против Решение № 260324/ 01.07.2021 г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1230/2020 г. по описа на същия съд, в частта в която са отхвърлени като неоснователни исковете на „П.К.Б.“ ЕООД гр. С., ЕИК ********* по чл. 422 ал.1 ГПК да се приеме за установено, че ответницата Д. П. П. , ЕГН ********** от гр.П., ул. М.Т. 171 дължи на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК ********* разлика над присъдената сума от 168.80 лв. до разликата от 512.88 лв., както и договорно възнаграждение - 291.54 лева,дължимо за периода от 22.02.2019 г. до 16.08.2019 г. ; ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат исковете в посочената по – горе отхвърлителна част. Претендира се заплащането на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част. Прави се искане за присъждане на разноски по делото .

Постъпила е частна жалба от адв. Д.Ф., като процесуален представител на Д. П. П., 1 срещу Определение № 260000 от 04.01.2022г. по гр.д. № 1230/20г. на РС- П. с искане същото да бъде отменено. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд по отношение на определения размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. Твърди, че в заповедното производство приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 на ВАдвС, която е специална и регулира размера на възнаграждението на процесуалните представители както на кредиторите, така и на длъжниците, поради което неправилно възнаграждението й за оказаната на длъжницата Д.П. правна защита в производството по издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК е било определяно по аналогия с нормата на чл. 6, т. 5 от НМРАВ. Излагат се подробни съображения.

Искането е да се отмени като неправилно Определение № 260000 от 04.01.2022г. по гр.д. № 1230/20г. на РС- П.. Претендират се сторените разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, в което се поддържа становище , че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и при постановяването му са взети предвид всички обстоятелства по делото. Съдът правилно бил изчислил дължимото се на всяка страна възнаграждение, в това число адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответната страна. Счита наведените от насрещната страна основания за незаконосъобразност на обжалваното определение за неоснователни и моли да се остави отправените с частната жалба искания без уважение .

В открито съдебно заседание страните –редовно призовани не се явяват, респективно - не се представляват. Чрез своите процесуални представители излагат в писмени становища доводи по съществото на въззивния спор.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба против решението на Пещерски районен съд е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

При извършване на въззивната проверка , съдът констатира , че обжалваното решение е частично недопустимо в частта , в която съдът е отхвърли като неоснователен предявения установителен иск над размера от 168,60 лв. до размера от 594,60 лв. / или за сумата в размер на 426,00 лв. / , тъй като в мотивите си е приел, че в тази част исковата претенцията е процесуално недопустима / поради липсата на подадено възражение в заповедното производство в тази му част / и е постановил частично прекратяване на производство с определение, което към настоящия момент е влязло в законна сила. Поради 2 това в тази му част обжалваното решение , следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на останалата обжалвана част от съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Ищецът „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх.В е депозирал срещу Д. П. П. , ЕГН ********** от гр.П., ул.

М.Т. 171 искова молба, в която твърди, че предявява вземането на заявителя по ч.гр.д.№ 988/2020г. на Районен съд П. срещу длъжника Д. П. П. по Договор за потребителски кредит №**********/ 21.06.2018г. - в общ размер на 1834.39 лв. /хиляда осемстотин тридесет и четири лева и 0.39 ст./, от които главница - 1331.33 лева /хиляда триста тридесет и един лева и 0.33 ст./; Договорно възнаграждение - 291.54 лева /двеста деветдесет и един лева и 0.54 ст./, Дължимо за периода от 22.02.2019 г. до 16.08.2019 г.; Законна лихва - 211.52 лева /двеста и единадесет лева и 0.52 ст./, дължима от 16.08.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 20.09.2020 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИШТП. Претендирали са и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.Ищецът е предявил срещу ответника и осъдителна претенция за сумата от 1054.76 лв. , представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва.

От представените пред исковия съд писмени доказателства се установява , че между страните в настоящото производство-„П.К.Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. № 49, бл. 53Е, вх.В и Д. П. П. , ЕГН ********** от гр.П., ул. „М.Т.“ 171 е сключен Договор за потребителски кредит № ********** / 21.06.2018 г. и е възникнало облигационно правоотношение. На ответницата е предоставен кредит в размер на 1500,00 лв. , като е уговорено същият да бъде върнат в срок от 36 месеца и с размер на месечната вноска от 73,19 лв. Страните са се съгласили още, че ГПР от 49.90%, ГЛП от 41.17% , като е уговорено и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1356.12 лв.Общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги възлиза на 3990.96лв.

Видно от сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от страните са договорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Приети са също така по делото и Общите условия на дружеството към процесния договор, както и погасителен план към процесния Договор за потребителски кредит.

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушано и прието без възражения заключение на вещото лице Ц.Ковачка. Според това заключение общо платените от ответницата П. суми по договора, през периода 27.06.2018г - 31.03.2020г. са в размер на 905.40лв. - включващо част от главница, договорно възнаграждение, възнаграждение по пакет, лихви за забава и такса за обслужване .Отбелязано е още, че ГПР от 49.89% , след 3 включване на месечната вноска от 37.67лв. по допълнително закупения пакет от допълнителни услуги, се оскъпява с 67.0873 % и става 116.9473%.

Прието е по делото извлечение по сметка по Договор за потребителски кредит № **********, видно от което от длъжника е погасена сума в размер на 905.40лв. към 02.11.2020 г., а остатъчното задължение според ищеца е в размер на 3374.47лв., към 02.11.2020 г.

При тези фактически данни от правна страна въззивният съд приема следното :

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно решение, в частта , в която са отхвърлени като неоснователни установителни претенции за претендирана главница над присъдена сума от 168,60 лв. до претендираната от жалбоподателя сума в размер на 512,88 лв. , както и договорна лихва в размер на 291,54 лв. В останалата му част решението на Пещерски районен съд е влязло в законна сила /, включително и в частта на постановеното определение за частично прекратяване на производството по делото, но с изключение на обжалваната част за разноските / . Към настоящия момент е изтекъл срока по чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на решението по отношение на предявения с исковата молба осъдителен иск ,по – който съдът не се е произнесъл, но доводи за което липсват изложени и във въззивната жалба , поради което въззивният съд приема , че не следва да подлага на обсъждане този въпрос.

По основателността на иска. В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност( действителност) на ДПК, а именно- договорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От съдържанието на ДПК и приложенията към него ( Общи условия на кредитора ) съдът прави извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем за потребителя начин , шрифта на договора е по –голям от 12, договорът е сключен в два екземпляра – по един за всяка страна . Подписан е от страните по договора.

Процесният договор за потребителски кредит не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК , ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки или косвени разходи ,комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с Постановление на МС на РБ.

Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за нищожни. В текста на чл.

11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът размера и действието ,за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . От посочените правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в договора за потребителски кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да 4 се посочат всички разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите , която е дължима от потребителя ,представляваща ГПР. При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на закона. В случая годишния процент на разходите формално не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 49,90 %) ,но само това не е достатъчно ,за да се приеме,че уговорката не противоречи на закона . Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна , поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.