Решение № 156 от 28.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600399 по описа за 2022 година Предмет на въззивното производство е присъда №121 от 09.12.2021г. по НОХД № 2758/2021г. по описа на ВРС, с която на подс. Р. В. К. за престъпление по чл. 144ал.3 във вр. с ал.1 от НК е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66л.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р.И. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.144ал.3 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане- 05.08.2018г., като за разликата до 5600лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по производството разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от жалба от адв.

Владимир Шивачев, защитник на подс. Р. В. К. . В жалбата се сочи, че по делото не са събрани годни доказателства, които по безспорен и категоричен начин да обосноват обвинението по чл.144ал.3 от НК, като решението на първата инстанция се счита за неправилно и немотивирано. Твърди се, че не ставало ясно защо не се приемат показанията на свидетелите на подсъдимия, а тези на пострадалия и неговите свидетели. Прави се искане на основание чл.334т.2 от НПК присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.144ал.3 от НК, като бъде оставен без уважение предявеният граждански иск. В допълнителното изложение към жалбата, депозирано от упълномощения защитник адв. Л.Д. се сочи, че обжалваният акт е неправилен, незаконосъобразен, изключително несправедлив и постановен в ущърб на 1 подсъдимия без да са били изследвани изключително важни факти и обстоятелства. По подробно изложените съображения моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подс. К. бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло депозираната жалба, на основанията, посочени в допълнителното изложение. Навеждат се доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с оглед непосочване на часа на деянието в обвинителния акт. Твърди се, че проблемът между подсъдимия и пострадалия е възникнал заради това, че Р. отказал да съдейства с пари на Р. и че няма как Р. да си позволи да отправя заплахи спрямо Р., тъй като Р. е познат на целия град, като човек, който всъщност отправя заплахи и тези заплахи ги изпълнява. Защитата счита, че въз основа на доказателствата се установявало, че на въпросната дата подсъдимият не е отправял твърдените в присъдата закани към пострадалия, както и не било установено да е бил провеждан разговорът между тях, предмет на обвинението. Счита, че настоящето производство следва да се съобрази с факта, че нуждите на наказателното право и наказателния процес не биха били изпълнени с една такава присъда, тъй като е очевидно, че подсъдимият не е предприел каквито и да е действия за изпълняване на твърдяната закана. Претендира на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата присъждане на сторени разноски, тъй като подсъдимият е близък приятел на защитника.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

Изразява становище за липса на противоречия в доказателствата и изводите на съда, изложени в мотивите.

Повереникът на частния обвинител и гражданския ищец адв. Чаков моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна. Изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, и като такава моли да бъде потвърдена. Изтъква, че подсъдимият е бил издирван на ДП, имал е огнестрелно оръжие и основанието за изпълнение на тази заплаха е било налице дълъг период от време.

Установено било, че същият управлява автомобил без разрешение. Моли съда да вземе предвид и депозираното възражение срещу жалбата и да постанови справедлив акт.

Претендира заплащане на разноските.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна, но разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното: Подсъдимият живеел на семейни начала с Д. И.а Ал., като от съжителството си имали едно дете. К. работел на различни кораби и често пътувал. През 2016г. здравословното състояние на Ал. се влошило 2 и й била поставена диагноза „множествена склероза“. Поради това подсъдимият преустановил пътуванията си, за да може да се грижи за нея. Ал. обаче имала нужда от постоянни грижи, а К. често отсъствал от дома поради необходимостта да работи, за да осигурява средства за издръжка на семейството. Същият освен това проявявал и физическа и психическа агресия към фактическата си съпруга. Поради това в отсъствие на подсъдимия Ал. се преместила в дома на родителите си заедно със сина си. Подс.К. останал дълбоко разстроен и афектиран от раздялата със семейството си и считал, че вина за преместването на Ал. имат баща й- св. Ив. Ал., както и пострадалият Р.И., който говорил зле за подсъдимия. Съпругата на св.И.- св.П. И.а и Д. Ал. били приятелки, като между двете семейства също се установили приятелски отношения. След преместването на Ал. отношенията на подсъдимия със св.Ал. се влошиби, като по отношение на същия К. многократно отправял заплахи по телефона. На 05.08.2018г. свидетелите Р.И. и П. И.а посетили Д. Ал. в дома на родителите й, находящ се на ул.“Панайот Волов“ в гр.Варна, придружени и от малолетното си дете. След като поговорили с Ал., свидетелите И.и седнали в друга стая със св.Ал., за да пият кафе. В този момент подсъдимият, който разбрал, че И.и са при Ал., позвънил на св.И.. Свидетелят отговорил на обаждането, при което малко след началото на разговора подсъдимият започнал да му крещи, да му отправя обиди и да заплашва него и членовете на семейството му. Питал каква работа имат там и многократно заплашил свидетеля, че ще го убие. Отправил му репликите „Ей, педал, нали знаеш как се наказва предателството“, „Ще намеря теб и ще те убия, няма да оставя живи нито жена ти, нито децата ти“, „Ей, предател ще те изкормя“. Обвинил свидетеля, че му е развалил семейството, както и че е провалил сделка, която подсъдимият искал да сключи.

Изявленията на подсъдимия били възприети и от свидетелите. Ив. Ал. и П. И.а, които се намирали в непосредствена близост. И.а силно се изплашила, разстроила се и се разплакала.

Св.И. предложил на подсъдимия да поговорят, за да се разберат и излязъл пред къщата. К. се намирал на известно разстояние от дома и заявил, че няма да се приближи, тъй като имало камери, но се заканил на свидетеля, че ще го намери, след което се качил в автомобила си и се отдалечил. И. се притеснил от отправените му заплахи, тъй като знаел, че К. има огнестрелно оръжие и затова веднага си тръгнали със съпругата и детето си.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, заключенията на вещите лица и писмените доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт като е признал подс. К. за виновен по обвинението, което му е било повдигнато, а именно за извършване на престъпление по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Настоящата инстанция намира, че изводите на ВРС са правилни, обосновани и кореспондират с доказателствената съвкупност по делото. Постановената присъда се основава на всички релевантни към делото доказателства.

Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и аргументирани, като същите съответстват на установените по делото обстоятелства. Мотивите към присъдата са в 3 съответствие с дължимия съобразно нормата на чл.305ал.3 от НПК анализ на доказателствата, така щото да обосновават обективната и субективната съставомерност на деянието. Въззивната инстанция счита, че фактическите констатации на ВРС, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и задълбочена проверка на всички събрани по делото доказателствени средства. Изводите на ВРС са основани на фактите, установени по делото, изводими след анализ на свидетелските показанията и заключението на съдебно- психиатричната експертиза.

За съставомерността на престъплението по чл.144ал.3 от НК от обективна страна е необходимо чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да бъде приета от него и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Правно релевантно за ставомерността на деянието по чл.144ал.3 от НК е не дали заплашеният действително се е обезпокоил за собствената си безопасност, а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Т.е. обстоятелството дали в действителност тази закана е възбудил а този основателен страх е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото законът държи сметка единствено за това дали тази закана е от естество по принцип да възбуди такъв страх, като установяването и на обстоятелството, че адресатът на заканата в действителност е изпитал такъв страх, би могло единствено да има значение при индивидуализацията и диференциацията на наказанието и при определяне размера на обезщетението, в случай че е заявена претенция по чл. 45 ЗЗД.

В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани две групи свидетели, всяка от които потвърждава версията на подсъдимия, респ. пострадалия. Подсъдимият отрича да е осъществил деянието, в което е обвинен, като твърди, че пострадалия и бащата на жената, с която съжителствал са се съюзили, за да го осакатят. Сочи още, че отношението на Р.И. към него било продиктувано от това, че отказал да му даде пари назаем, както и да му стане гарант. Твърди, че на 05.08. бил извън града, в гората на 30 км., не е управлявал автомобил, тъй като нямал книжка. В потвърждение за присъствието на подсъдимия на инкриминираната дата извън града са показанията на св. Р.. Последният свидетелства, че били заедно с подсъдимия в гората за прюфели, когато Р.И. звъннал на К.. Свидетелят предоставя информация за есеството на водения разговор между тях, както и за тона на същия, като по същество пресъздава казаното от подсъдимия за искане за заем и за грубото отношение след отказа на подсъдимия да предостави такъв. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, доколкото същия се намира в приятелски взаимоотношения с подсъдимия, а от друга страна, видно от показанията на св И., същият категорично отрича да е вземал пари назаем от подсъдимия. Св. И.а също не е наясно за финансови взаимоотношения между двамата. Дори св. Д., който е в близки отношения с подсъдимия не потвърждава наличието на финасови взаимоотношения между двамата, стоящи в основата на разрива между тях. От своя страна св. Кр. потвърждава версията на подсъдимия относно причината за влошените отношения, но че това му е станало известно от подсъдимия. Настоящият състав счита, че правилно първоинстанциянния съд не е кредитирал показанията на посочените по- горе свидетели, като споделя изцяло изложените съображения в тази насока. Нещо повече, 4 правилно е отхвърлил и обясненията на подсъдимия, който е посочил, че не управлява МПС, тъй като няма книжка, а същевремено му е била извършена проверка и е констатирано от органите на полицията управление на МПС като неправосопособен водач, видно от ЗПАМ от 29.07.2018г.