Решение № 325 от 12.06.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Дупница, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510102211 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от В. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

***, 2700, ж.к. *** срещу „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“, ЕИК 109025529, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „17-ти януари“ № 1 иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № РД-Н3/01.08.2024г. на Директора на „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

В исковата молба се сочи, че ищецът заема длъжността „***“ в ответното дружество въз основата на сключен Трудов договор с № 006/28.04.2016г. Сочи, че със Заповед № РД-Н-3/01.08.2024г. на Директора на „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Ищецът заявява, че на 11.07.2024г. получил Заповед № РД-О-12/10.07.2024г., изходяща от д-р Р. - директор на „Центъра за спешна медицинска помощ-Кюстендил“, с която по реда на чл. 193 КТ се искат писмените му обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, които се твърди, че са извършени от В. П.. Твърди се, че на 19.05.2024г., в 23.03ч., медицински екип, включващ и В. П. е изпратен в с. *** по сигнал за пациента М. Х., който се оплаква от болки в корема и разстройство. Във връзка с осъществения преглед, на 19.05.2024г. ищецът попълнил Фиш за спешна медицинска помощ с изх. номер 439/11731, в който бил отразен извършеният преглед 1 на пациента Х. и съответните ***ски констатации. Ответникът твърдял, че ищецът не е попълнил всички необходими реквизити във фиша, като липсвало описание на белодробен и сърдечен статус, хемодинамика, назначена терапия и подпис на родителя на пациента, с който се удостоверявал отказът му от хоспитализация. В процесната Заповед било отразено, че с посочените действия, а именно непопълване на всички реквизити във Фиш за спешна медицинска помощ с изх. Номер 439/11731, ищецът не е изпълнил своите трудови задължения, уредени в следните актове: Наредба № З от 6 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“; разпоредбата на чл. 27 и чп. 28 от Правилника на вътрешния трудов ред (ПВТР) в ЦСМП-Кюстендил; разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето.

На 12.07.2024г. ищецът депозирал подробни писмени обяснения, но въпреки неговия отговор, на 1.08.2024г. със Заповед № РД-Н-3/ 1.08.2024 г. на д-р А. Р. му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.

188, т. 2 КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.

В ИМ се поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като в тази връзка са релевирани следните съображения: не е налице правното основание, на което е наложено наказанието, съгласно разпоредбата ни чл. 187, ал. 1 , т. 10 КТ; наказанието е наложено от работодателя, без да се съобразят критериите по чл. 189, ал. 1 КТ; не е мотивирана и не съдържа законоустановени реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ; наказанието е наложено от лице, което не разполага с дисциплинарна власт; наказанието е наложено след преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ; нарушена е нормата на чл. 193, ал. 1 КТ – не са приети писмените обяснения на ищеца. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан.

Ответникът „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, излагайки подробни съображения в посока неоснователност на същия и моли да бъде отхвърлен.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения, мотивиране на заповедта/, както и че ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява съответно.

2

С изготвения по делото доклад /л. 135/ съдът е отделил като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ищецът заема длъжността „***“ в „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“въз основата на сключен Трудов договор с № 006/28.04.2016г.

Видно от Заповед № РД-Н-3/01.08.2024г. на Директора на „Център за спешна медицинска помощ-Кюстендил“ /л. 50-л. 51/, връчена на ищеца на 01.08.2024г.

/посоченото обстоятелство е удостоверено в самата заповед – л. 51/, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.

358, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1 КТ. В мотивите за налагане на наказанието е посочено, че с бездействието си – непопълване на всички реквизити във Фиш за спешна медицинска помощ с изх. номер 439/11731 /непосочване на белодробния статус на прегледаното и впоследствие починало дете М. Х.; непосочване на сърдечния статус на детето; непопълване на графата „Хемодинамика“; непосочване на назначената терапия; неполагане на подпис на родител, настойник или попечител на детето/, ищецът, в качеството си на дежурен *** във ФСМП – Рила е нарушил грубо своите трудови задължения, уредени в следните актове: Наредба № 3от 6 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“; разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от Правилника на вътрешния трудов ред (ПВТР) в ЦСМП-Кюстендил; разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето.

Заповедта е издадена от д-р А. Р. – директор ЦСМП – Кюстендил. В тази връзка ищецът е оспорил наличието на дисциплинарна власт у д-р Р., доколкото заявява, че със Заповед № РД-15-983/05.07.2024г. на министъра на здравеопазването е прекратено трудовото правоотношение на д-р Р., считано от 12.07.2024г. От писмените доказателства по делото действително се установява, че с посочената заповед е прекратено трудовото правоотношение на д-р Р., но видно от представената по делото Заповед с № РД-15-991/11.07.2024г. /л. 41/ се установява, че въпросната Заповед № РД15-983/05.07.2024г. е отменена от министъра на здравеопазването, поради което настоящият състав счита, че д-р А. Р. е разполагала с дисциплинарна власт към момента на издаване на процесната заповед за уволнение.

В заповедта е описано в какво се състоят нарушенията на трудовата дисциплина – непопълване на всички реквизити във Фиш за спешна медицинска помощ с изх. Номер 439/11731, както следва: непосочване на белодробния статус на прегледаното и впоследствие починало дете М. Х.; непосочване на сърдечния статус на детето; непопълване на графата „Хемодинамика“; непосочване на назначената терапия; неполагане на подпис на родител, настойник или попечител на детето, с което ищецът, в качеството си на дежурен *** във ФСМП – Рила е нарушил грубо своите трудови задължения, уредени в следните актове: Наредба № 3 от 6 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“; разпоредбите на чл. 27 и 3 чл. 28 от Правилника на вътрешния трудов ред (ПВТР) в ЦСМП-Кюстендил; разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето. Посочените в заповедта нормативни актове не са представени в приложената към Заповедта за дисциплинарно наказание преписка. Следователно при получаване на заповедта и преписката към нея ищецът не е бил запознат точно кои разпоредби от посочените вътрешноведомствени актове е нарушил. Същевременно в заповедта за уволнение е посочено, че ищецът е нарушил Наредба № 3 от 6 октомври 2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, но не е посочено кои точно разпоредби са нарушени. В самата заповед не са възпроизведени и текстовете на нарушените разпоредби.

По отношение на твърдяното нарушение на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от Правилника на вътрешния трудов ред (ПВТР) в ЦСМП-Кюстендил /Правилника/ следва да се посочи следното: в разпоредбата на чл. 27 от Правилника е посочено, че когато задължението за поддържане и повишаване квалификацията на работниците/служителите произтича от нормативен акт, колективен трудов договор или споразумение между страните по трудовото правоотношение, всички разходи свързани с обучението са за сметка на работодателя като времето за обучение се отчита като работно време, а когато е възможно обучението се провежда в рамките на установеното работно време.

При анализа на посочената разпоредба, за настоящия състав не е ясно в какво точно се изразява твърдяното от ответника нарушение, доколкото в случая в нормата е регламентирано задължението на работодателя да заплаща обучението на служителите.

В разпоредбата на чл. 28 от Правилника е посочено, че всеки служител е длъжен да изпълнява добросъвестно възложената му задача според длъжностната си характеристика. В представената по делото длъжностна характеристика /л. 125-л. 126/ са описани огромен брой трудови задължения, касаещи заеманата от ищеца длъжност и не става ясно кои от изброените задължения не са изпълнени от ищеца.

В разпоредбите на чл. 90, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето е предвидено, че пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност като отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. В тази връзка в представения по делото фиш за спешна медицинска помощ /л.

38/ е посочено, че семейството отказва хоспит. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на ищеца Л. К. Л.ов /л.

155 и сл./, заемащ длъжността „***“ в спешния център в гр. Рила и АНД /л. 156 и сл./, заемаща длъжността „медицинска сестра“ се установява, че на 19.05.2024г. ищецът заедно със свидетеля Л.ов получили сигнал на 112 за дете с коремни болки в с. *** 4 около 23:00ч. и при посещението на адреса ищецът прегледал детето, след което предложил на бащата на детето да го закарат до най-близката болница до с. ***, но бащата отказал, като заявил, че ще си купят ***ства и ще лекуват детето вкъщи.

Предвид приетите гласни доказателства, съдът намира за доказано, че ищецът е предложил на бащата на детето хоспитализиране като неоформянето на отказа на бащата, съобразно константната практика на ВКС не е основание за ангажиране отговорността на ищеца /в този смисъл е Решение № 7/12.03.2021г. по гр. д. № 4681/2019г. по описа на ВКС, IV ГО/.

На ищеца са били поискани писмени обяснения във връзка със случая със Заповед с № РД-0-12/10.07.2024г. на директора на Центъра за спешна медицинска помощ – Кюстендил /л. 64/, връчена на ищеца на 11.07.2024г. /л. 64/, като за целта в заповедта е посочено, че се предоставя 3-дневен срок от получаване на заповедта на ищеца, за да представи писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата по случая, изложени в Констативен протокол за извършена проверка № КП – 481/10.06.2024г. на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“. Действително по делото е представен въпросният констативен протокол /л. 53-л. 60/, но ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че въпросният протокол е връчен на ищеца, за да може в определения му 3-дневен срок да се запознае с него и да представи писмените си обяснения. В самата заповед, представляваща по своята същност покана за депозиране на писмени обяснения е посочено, че е съставен такъв констативен протокол, в който са отразени следните констатации:

„5.6. Във Фиш за спешна медицинска помощ № 439/11731 е отразено, че семейството отказва хоспитализация, като за това обстоятелство липсва положен подпис, с което е нарушена разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от Закона за здравето;