Решение № 118 от 13.10.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. ХАСКОВО, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500453 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №2602.01./12.04.2021г.,постановено по гр.д.№2659/2019г. Районен съд-Хасково: ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“АД-гр.София да заплати на А И.Ц. сумата от 4000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 26.03.2019г.,ведно със законната лихва от 03.07.2019г./датата на която изтича законоустановения тримесечен срок на застрахователя за заплащане на обезщетение/,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10 000лв.,като неоснователен ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“АДгр.София да заплати на А.И.Ц. сумата от 420лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 26.03.2019г.,ведно със законната лихва от 03.07.2019г./датата на която изтича законоустановения тримесечен срок на застрахователя за заплащане на обезщетение/.;ОСЪЖДА

ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и

Здраве“АД-гр.София да заплати на адв.Т.И. П. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 539,40лв.,съобразно уважената част от исковите претенции,а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 176,80лв. и разноски за вещо лице в размер на 200лв.,както и държавна такса в размер на 5 лв.,в случай на служебно издаване на 1 изпълнителен лист; ОСЪЖДА А. И. Ц. да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“АДгр.София направените по делото разноски в размер на общо 642лв.,съобразно отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ЗАД“ДАЛЛБОГГ:Живот и Здраве“АД-гр.София,който чрез упълномощен юрисконсулт го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърди,че РС-Хасково в обжалваното решение допуснал нарушение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД,като не направил правилна,пълна и всеобхватна преценка на критериите за справедливост,изведени от съдебната практика.В тази връзка поддържа,че от заключението на назначената СМЕ се установявало по категоричен начин,че възстановителния и лечебен период за ищцата бил 10 дни, обичаен за такъв вид травми, поради което останали недоказани твърденията на ищцата за преживян стрес и силна по интензитет и продължителност болка.Тъй като липсвали доказателства за настъпили усложнения в резултат на причинената при ПТП травма на ищцата,определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв. било завишено и прекомерно.Следвало при определяне на размера на обезщетението да се вземе предвид поведението на ищцата като пешеходец,тъй като същата следвало своевременно да възприеме опасността от движещо се МПС.Намира,че причина за ПТП и настъпването на процесния инцидент е технически неправилното навлизане на ищцата на платното за движение при наличие на приближаващ се автомобил,без да се съобрази със скоростта и положението на автомобила,както и изначалното предприемане на пресичане извън зона на пешеходна пътека.Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по същество,с което да отхвърли предявените обективно съединени искове.В условията на евентуалност претендира намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата А. И.

Ц.,която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково.Претендира присъждане на разноски по делото.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок ,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

РС-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове ,предявени от ищцата А.

И. Ц. против ответника ЗАД“Даллбогг:Живот и здраве“АД-гр.София,с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за сума в общ размер на 10 420лв.,от които 10 2

000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,станало на 26.03.2019г. и 420лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП ,както и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено,че на 26.03.2019г. в гр.***е станало ПТП,при което пострадала ищцата А. И. Ц..На посочената дата при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С 200 компресор, с рег.№ ***, водачът на този автомобил -С.М.Р., предприел маневра на заден ход ,без да се увери, че пътят зад автомобила е свободен, в следствие на което удря преминаващата пешеходка-ищца в настоящето производство.

Страните не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка марка „Мерцедес“, модел С 200 компресор, с рег.№ ***, с валидност 16.10.2018г. 15.10.2019г.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.03.2019г. и АУАН на водача на лекия автомобил,в който е посочено,че водачът на лекия автомобил е нарушил чл.40 ал.1 пр.2-ро от ЗДвП-предприел маневра на заден ход и без да се увери,че пътя зад автомобила е свободен и удря със задна дясна част на автомобила преминаващите пешеходки Д.И.Р. и А. И. Ц..

Ищцата,чрез пълномощника си е подала претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 380 от КЗ,по повод на която с писмо изх.

№1814/28.05.2019г. ответното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж. М.В.К., чието заключение съдът приема за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на експерта се установяват пътната обстановка, механизма на настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване, поведението на участниците в ПТП, атмосферните условия при настъпването на ПТП-то , видимостта и пр.Установява се също,че спрените моторни превозни средства отдясно на автомобила причинил процесното ПТП са изключили възможността на водача му да възприеме пешеходци от запад.Установено е също,че потеглянето на автомобила е започнало след изчакване преминаването на друг автомобил,идващ от север и освобождаване на пътя отзад.Тъй като автомобилът е бил спрян на място,на което не е разрешено паркирането, основната техническа възможност за избягване на удар с пешеходци е било да се спазват забранителните знаци за спиране и паркиране в процесния участък.Сочи се също,че директен удар от автомобила на ищцата не е имало,но е било предизвикано последователно падане отзад,отдясно на автомобила,при което се е закачила патерицата на една от пешеходките,при което и двете са претърпели травми.В процесния участък не е имало маркирани пешеходни пътеки,независимо от това ,че от там преминават няколко разнородни потока и пешеходното движение в зоната не е ограничена.

3

От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза е установено,че ищцата е получила разкъсно контузна рана на носа с размери 15/10мм., охлузване на носа и горната устна, кръвонасядане на клепачите на дясното око и под лигавицата на дясната очна ябълка,кръвонасядане на лявата ръка.

Установените увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може могат да се получат по начина и при обстоятелствата описани в исковата молба.Експертизата е категорична,че между уврежданията и ПТП има пряка причинно следствена връзка.Като общ възстановителен период за травмите се сочи 14-20 дни,като се има предвид възрастта на пострадалата.

По делото са разпитани и свидетели,от показанията на които се установява фактическата обстановка при която е станало процесното ПТП на 26.03.2019г.,съответно претърпените от ищцата болки и страдания вследствие причинените увреждания, възстановителния й период от причинените травми.

Предвид правното основание на главните обективно съединени искове-чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД в тежест на ищцата по делото е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото вследствие на смърт на пострадалото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

При установения по делото от съдебно техническата експертиза механизъм на настъпване процесното пътно-транспортно произшествие, настоящият състав намира, че 4 водачът на лекия автомобил е осъществил противоправно деяние като нарушил правилата за движение по пътищата - паркирал е автомобила си на място където е забранено спирането и престоя.Именно това негово неправилно паркиране е първопричинител на обстоятелствата по настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие ,довело до причиняването на неимуществени и имуществени вреди на ищцата,като пешеходка.

Извършеното противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил е причинило травматични увреждания на пострадалата Ц. ,които са в пряка и непосредствена последица от настъпилото на 26.03.2019г. ПТП .

За безспорно обстоятелство съдът приема наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС-то причинило уврежданията на ищцата и наличието на застрахователно събитие – процесното ПТП.

Относно вината на застрахования водач, ответникът в производството не ангажира доказателства, които да разколебават нейната законоустановена оборима презумция за наличието ѝ.

Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно противоправно деяние, вина, настъпили неимуществени вреди за увредената ищца от настъпилото на 26.03.2019г. ПТП, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие ,като ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищцата вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС. В този смисъл предявените обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД са основателни.

Що се касае за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на увреденото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване 5 състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.