Решение № 3802 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3802 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110105985 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С.М." ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление:

******************* правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу И. П. Л., ЕГН:**********, с адрес: ******************************************, за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 535.45 евро/1047.25 лева, представляваща стойност на оказана медицинска помощ по КП № ***, като пациент с ИЗ № ************ Клиника по анестезиология и интензивно лечение, в периода **********************, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - ************ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № ********************* за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № *********** по описа на РС-Варна.

Твърди се в исковата молба, че ответникът, пациент с история на заболяването (ИЗ) № *************, е постъпил на ************* в Клиника по анестезиология и интензивно лечение при

УМБАЛ

„С.М.“

ЕАД.

Бил е хоспитализиран по повод

******************************************.

Поставената диагноза е

*********************. При хоспитализацията му било установено, че е с прекъснати здравноосигурителни права, за което бил уведомен. Ответникът е декларирал писмено, че в случай, че не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация, на основание чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, като лице с прекъснати здравноосигурителни права, ще дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ по КП № *** в размер на 1047.25 лв.. Независимо от обстоятелството, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпването си, лечебното заведение го е лекувало в Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД в периода от ************* до ************* по посочената клинична пътека, като са извършени множество лабораторни изследвания, проведена е терапия, осъществен е консултативен преглед с токсиколог. След отчитане на клиничната пътека към НЗОК, чрез РЗОК, същата е отказала заплащането на стойността на осъщественото на И. Л. лечение, тъй като пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализацията. Отказ за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение е бил постановен и от Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, като с писмо с изх. № ********************* директорът на ДСП - Варна е уведомил лечебното заведение, че И.

П. Л. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4, т. 4 от ПМС № ************** и ПМС №**************** Предвид обстоятелството, че пациентът И. Л. към датата на 1 хоспитализацията си е бил с прекъснати здравноосигурителни права, то същият е следвало да ги възстанови преди напускане на лечебното заведение и да представи доказателства за плащането в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД. След като това не е било сторено, то следва да заплати за проведеното му лечение, тъй като разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗЗО предвижда също, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

С невъзстановяване на здравноосигурителните си права по реда на ЗЗО, ответникът е създал пречки да бъде заплатена от страна на НЗОК, чрез РЗОК, на УМБАЛ „С.М.“ ЕАД стойността на клиничната пътека, по която е бил лекуван, поради което на основание чл.

109, ал. 1 ЗЗО дължи сумата от 1047.25 лв, представляваща стойността на проведеното му лечение по КП № ***, представляваща сумата, която РЗОК отказала да заплати на лечебното заведение. С писмо изх. № ***************** лечебното заведение е отправило покана до ответника да заплати доброволно дължимата от него сума в едномесечен срок от получаване на писмото. Последното се е върнало като непотърсено. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № *********** по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва проведеното в периода *************** лечение. Не оспорва, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализация, както и че същият е съдружник и управител на дружеството „Л.-****“ ООД. Счита, че проведеното лечение на ответника по КП № *** Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови, попада в хипотезата на „спешна медицинска помощ“, поради което би следвало да са приложими разпоредбите на чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Съгласно Медицински стандарт "Спешна медицина", утвърден с Наредба № **************** се дефинира понятието "спешна медицина" и се регламентира, че основна цел на този вид медицинска помощ е "...да бъде прекъснато развитието на остри и внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение...". Съгласно т. 3.4 от Раздел V на Глава IV от медицинския стандарт "...след извършване на прием в спешно отделение, удостоверен с регистрация и проведени диагностично- лечебни дейности, спешният пациент може да бъде:

....хоспитализиран по спешност в същото лечебно заведение за болнична помощ; " Предвид обстоятелството, че е откаран в лечебното заведение от екип на ЦСМП, повикан поради внезапно влошаване на състоянието му, хоспитализацията му безспорно е извършена по спешност. Освен това лечението по цитираната в документите клинична пътека е минимум 2 дни, а в епикризата е записано, че ответникът напуска болницата два часа след хоспитализацията си. Оспорва дължимостта на претендираната сума. Сумата не се дължи и поради обстоятелството, че са били нарушени правата му по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето, а именно - да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

Като лице с прекъснати здравноосигурителни права следвало да му бъде предоставена възможност да прецени дали да постъпи в болничното заведение и дали желае да му бъдат предоставени конкретните медицински услуги, които следва да заплати. Уведомяването следвало да се извърши преди оказване на медицинската помощ, а не след това и да е поотделно за всяка манипулация, а не като общ ценоразпис. Счита, че представената декларация, че е запознат, че следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, съставлява частен свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила. При постановяване на отказа за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение от Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, не са изследвани в цялост фактите, като „Л.****" ООД не е осъществявало дейност от ***** и ответникът има наложени два запора върху дружествените си дялове, което е основание за отпускане на целеви средства, тъй като не притежава никакви източници на доходи, макар и да се води документално обвързан с горепосоченото дружество.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и 2 правна страна следното:

По делото се установи, че в периода от ************* до ************ И. П. Л. е бил хоспитализиран в Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „С.М.“ ЕАД с диагноза „*********************“. При постъпването му в лечебното заведение е извършена проверка на здравноосигурителния му статус, при която е констатирано, че същият е с прекъснати здравноосигурителни права. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото справка от Националната агенция за приходите.

Извършените медицински дейности и проведеното лечение се установяват от приложената медицинска документация – история на заболяването, направление за хоспитализация, епикриза. От същите е видно, че по време на болничния престой на ответника са били извършени необходимите диагностични и терапевтични процедури и е проведено медикаментозно лечение, съобразно поставената диагноза.

По делото е представена и подписана от ответника декларация, от която се установява, че е бил уведомен както за прекъснатите си здравноосигурителни права, така и за задължението да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ в случай, че не възстанови същите. В декларацията е отразена конкретната стойност на оказаната медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение за съответната клинична пътека.

Законът за здравното осигуряване предвижда, че здравноосигурените лица имат право на медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (чл. 4 и чл. 35 ЗЗО). Медицинската помощ, включена в този пакет, се заплаща от НЗОК при условията и по реда, установени в закона, Националния рамков договор и сключените въз основа на него договори с изпълнителите на медицинска помощ. Различен е режимът по отношение на лицата с прекъснати здравноосигурителни права. За тях законодателят е предвидил, че стойността на оказаната медицинска помощ не се поема от бюджета на НЗОК, а се дължи лично от пациента. В тази насока разпоредбата на чл. 109, ал.

1 ЗЗО предвижда, че лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ, а съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗО неосигурените лица заплащат предоставената им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

В контекста на така изложената правна уредба следва да бъдат разгледани и възраженията на ответника, свързани с дължимостта на претендираната сума. В тази връзка съдът намира за неоснователни оплакванията, че не е доказано по безспорен начин ответникът да е бил информиран за задължението си да заплати оказаната му медицинска помощ.

Представената по делото декларация за запознаване с правата и задълженията на пациента, подписана от ответника, удостоверява, че същият е бил уведомен за последиците от прекъснатите си здравноосигурителни права и за задължението си да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ при невъзстановяването им. Декларацията представлява частен документи по смисъла на чл. 180 ГПК и удостоверява произхода на съдържащите се в нея изявления от лицето, което ги е подписало. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават удостоверените обстоятелства или да поставят под съмнение автентичността на положения подпис.

Неоснователни са и доводите, свързани с липсата на информация относно лечебния план, прогнозата за развитието на заболяването и други обстоятелства, касаещи проведеното лечение. Същите са неотносими към предмета на настоящия спор, който е ограничен до съществуването на вземане за заплащане стойността на оказана медицинска помощ на лице с прекъснати здравноосигурителни права.

Налице са всички предвидени в закона предпоставки за възникване на процесното вземане в полза на лечебното заведение.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.