Решение № 1651 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1651 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330116204 по описа за 2025 година

Производство по чл. 8 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по молба на Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. ***, ет. *, ап. *, лично и като майка и законен представител на малолетната и дъщеря Г. Х. Ч., ЕГН: **********, със същия адрес чрез адвокат И. срещу Х.

А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. ***, с. ***, ул. ** № *; за защита от домашно насилие.

В молбата се твърди, че молителката е бивша съжителка на ответника и същите имат родено общо дете Г. Ч.. Заявява се, че на *** между ***Ч. се обадил по телефона на молителката по време на работа и започнал да крещи и заплашва, че ще я нареже на парчета, ще я сложи във фризера и ще яде по малко от нея, докато полицията не го залови. Също така щял да повтори действия от преди 3 години и половина, когато я изнасилвал, събличал гола, за да не може да избяга от апартамента, ще вземе нож и този път ще я нареже на парчета. Заявил, че ще убие и детето, защото то е найголямата му грешка в живота. Това възбудило силен страх у молителката за здравето и живота й и този на детето, тъй като посочената случка от преди три години наистина е станала, а и ответника настойчиво заплашително предупреждавал за действия против детето.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника. В първото по делото открито съдебно заседание, процесуалния му представител адв. М. заявява, че страните са разделени от повече от 2 години и не поддържат 1 каквато и да било връзка. В по-голямата част от годината ответника живее и работи в чужбина, преимуществено в ***. Няма желание и интерес от връзка или контакт с майката, но държи да се вижда с детето. Когато дошъл в България в края на ***, поискал да се види с дъщеря си, но майката не позволила. Това го накарало да избухне, но отрича да е употребявал заявените изрази. Оспорва да е отправял заплахи.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-удостоверение за раждане (лист 5 от делото) е видно, че Д. Б. и Х. Ч. са родители на малолетната Г. Ч..

От показанията на свидетеля К. Е. Б., без родствени връзки със страните се установява, че свидетелката и молителката работя т на едно място от година и четири месеца в ***. На*** двете били на работа в една смяна.

Следобедът към **, след като били нахранили децата и имали почивка телефонът на Д. звъннал и тя започнала разговор. Свидетелката и колежката й З. К. дочули, че тя се моли като казала „недей, спри се, моля те Х., спри, не го заслужаваме това, което го правиш“ и включила телефона на високоговорител.

Чул се мъжки глас, който казал, че Д. има 30 минути да отиде и да вземе детето, за да го спаси. защото той отива в къщата и, разбива вратата, убива детето, майка й и баща й. След това щял да се върне за нея, защото з наел къде работи. Отправени били обидни думи- ** и заплахи, че ще я нареже, ще я сложи в хладилник, след което ще я хапва малко по малко, докато полицаите го хванат. Д. многократно умоляваше да спре и да пожали поне детето. Той казал, че детето е най-голямата грешка в живота му. Той не го обича, не обича и Д.. Щел да я съблече гола, както го е правил преди, ще я затвори в стаята, за да няма достъп навън, да няма как да потърси помощ и ще я изнасилва, както го е правил и преди. Свидетелката и колежката и разбрали, че това е бащата на дететето на Д. и били потресени от чутото. Разговорът продължил около 10-15 минути. Д. с е притеснила, разплакала и разтреперила. Веднага позвънила на майка си, за да разкаже какво се случва и да я предупреди да заключи вратата, за да не пострадат. Д. си тръгнала вечерта в **и била придружена от колежката и К. до полицията за подаване на жалба.

От показанията на свидетеля К. В. М., без родство със страните се установява, че на *** същата следвало да бъде нощна смяна. От комплекса и се обадили, че Д. трябва да си тръгне по-рано от работа, защото получава заплаха за убийство, към нея и дъщеря й Г. и я помолили да отида по-рано.

2

Когато пристигнала Д. вече била тръгнала. От колежки разбрала, че Х. й се обадил и я заплашил, че ще я накълца с нож, ще навреди на дъщеря им, ако не отиде в дома им и че няма да я види повече. След това я придружили до колата, за да може да си тръгне и да се прибере. Тогава тя отишла да подаде сигнал. На следващият ден и в последствие Д. била много изплашена емоционално срината, страхува се да излиза сама, придружавали я до автомобила.

От показанията на свидетелката В. Д. Н., ** на ответника се установява, че същата присъствала на всички разговори на ** с Д., които се провеждали на високоговорител. Х. работил 9 месеца в ** и се прибрал **. Свързал се с Д. по телефона, за да види детето. Н а ** към четири без десет, след като свидетелката се прибрала от работа имало разговор между двамата.

Свидетелката отишла да храни кокошките и чула разговора, при който имало викове и от двете страни. Чували се обиди, псувни и Д. заплашвала, че ще му унищожи и съсипе живота. Той отговарял със същото. Между двамата същия ден имало и друг разговор Свидетелката работи в ** от *години като *** от ***. Почива в събота и неделя. Деня**бил вторник.

С оглед установените факти от събраните писмени доказателства съдът намира от правна страна следното.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че молителката и ответника са родители на непълнолетната Г. Ч..

Предвид това съдът намира, че искането за предоставяне на защита на Д. Б. и Г. Ч. е допустимо.

Няма спор между страните, че ответника е работил в чужбина и при прибирането си през ** осъществил по телефона разговор с Д. Б.. С оглед събраните гласни доказателства-показанията на всички разпитани по делото свидетели този разговор се е състоял на **като е бил съпроводен с викове и заплахи от страна на ответника към Б.. До този извод съда достига като кредитира изцяло показанията на свидетелките М. и Б., последната, от които пряк слушател на разговора, като ги намира за безпристрастни и обективни поради липса на заинтерИ.аност у тях от изхода на спора, както и изхождайки от последователността, логичността и обстоятелствеността на казаното от тях.

Показанията на свидетелката Н. съдът кредитира само в частта, в която същата съобщава за деня и часа на проведения разговор, причината за него3 желание Ч. да срещне детето, както и отправените от същия викове и заплахи.

Причина за това е факта, че свидетелката не е присъствала през цялото време на разговора и в непосредствена близост до телефона, а се е занимавала и с друга дейност намирайки се на отдалечено разстояние. Наред с това следва да се отбележи, че част от казаното от нея, а именно, че молителката е крещяла, обиждала и псувала, като е отправяла и заплахи противоречи на показанията на свидетелката Б., която непосредствено е могла да чуе разговора и лично е възприела думите на Б. между, които не са се съдържали заявените от Н. реплики. При очерталото се противоречие съдът дава вяра на показанията свидетелката Б., а не на казаното от Н. тъй като показанията на същата следва да се преценят съвкупно с останалите доказателства поради наличие на близка родствена връзка между нея и ответника.

Изхождайки от установените факти от показанията на свидетелките Б. и М., за силно негативно емоционално отражение на разговора върху психиката на Б. и породен страх у нея от евентуални бъдещи действия на ответника спрямо семейството й, съдът намира за доказан заявения акт на психическо насилие извършен от ответника спрямо Д. Б..

По отношение на детето Г. Б. съдът намира за недоказан акта на насилие, тъй като не се излагат твърдения и не се установява от доказателствата детето да е присъствало на процесния разговор, да е узнало за него по някакъв начин, спрямо него да е имало предхождащи агресивни действия на ответника или същия да е опитал да осъществи намеренията си изложени в разговора. За пълнота следва да се отбележи, че агресията на ответника е била насочена само към Б. и породена от несъгласието и да позволи среща между детето и неговия баща. До този извод съда достига като възприема показанията на свидетелката Н. в частта за причините за провеждане на разговора и проявата на агресия от ответника спрямо Б.. Ето защо молбата за предоставяне на защита на детето от ответника следва да се остави без уважение.

Съобразявайки вида и интензитета на осъществените действия личността на дееца, която разкрива нисък праг на задържане на агресия, съдът намира, че е налице основание за прилагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4, и 6 от ЗЗДН за защита на молителката Б. и то в максимален размер от 18 месеца, което ще способства за уреждане на отношения между страните. Тъй като по 4 делото е издадена заповед за незабавна защита с прилагане на ограничителни мерки на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН изтеклия срок на действие на мерките по нея от *** до настоящи момент-4 месеца и 13дни следва да се приспадне от определения размер по настоящето решение.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат и разноските за производството –държавна такса в размер от 12,78 евро , като и сторените разноски от молителката Б. в размер от 306,78 евро за осъществената защита в нейна полза.

На ответника не следва да се присъждат разноски по отхвърлената спрямо него молба поради липса на представени доказателства за сторени такива.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. **, с.**, ул.** №** да се въздържа от извършване на всякакъв вид физически или психическо насилие по отношение на Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул***, ет.*, ап. *.

ЗАБРАНЯВА на Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. ** с. **, ул.

** № ** да приближава Д. М. Б., ЕГН: **********, жилището й на адрес гр.

П., ул. ***, ет. *, ап. *, местоработата, и местата и за отдих и социални контакти за срок от тринадесет месеца и 17 дни.

ЗАБРАНЯВА на Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. **, с. **, ул.

** № ** да осъществява контакт с Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул.**, ет. *, ап. ** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от тринадесет месеца и 17 дни.

ЗАДЪЛЖАВА Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. **, с. **, ул.

** № ** да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от тринадесет месеца и 17 дни .

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. **, 5 ет.*, ап. *, като майка и законен представител на малолетната и дъщеря Г. Х.

Ч., ЕГН: **********, със същия адрес чрез адвокат И. за защита от домашно насилие осъществено от Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ.**, с.

**, ул. ** № **.

ОСЪЖДА Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. ****, ул.**№ * да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 12,78 лв. (дванадесет лева и 78 евро цента) разноски за производството пред ПРС.

ОСЪЖДА Х. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. **, с.**, ул.** № * да заплати на Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. ***, ет.

*, ап. * сумата от 306,78 евро (триста и шест евро 78 евро цента) за разноски за производството.

Копия от Заповедта и Решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на Началника на ІІІРУ на МВР-Пловдив и РУ-Труд на МВР -Пловдив.

Решението и Заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 7-дневен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6