Решение № 201 от 18.02.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Кюстендил, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520101425 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от А. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул."**" **, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника си адв.Б. Г., срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от изпълнителните си директори, съдържаща искане за осъждане на ответника с правно основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 6000 лева.

В исковата молба и в молба-уточнение се твърди, че на 30.01.2008 г. ищецът бил сключил с ответника договор за банков кредит № HL 32991 за сума в размер на 25 000 лева, с краен срок за погасяване - 25.02.2031 г., като съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит, годишната лихва била в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева плюс договорена надбавка от 4,95, като към момента на сключване на договора за кредит БЛП бил в размер на 7,5%. В тази връзка се цитират и чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора. Сочи се, че на 09.04.2021 г. ищецът предявил отрицателен установителен иск за обявяването на описаните клаузи за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона чл.143, т.3, т.10, т.12, т.13, т.18 и т.19, чл.144 и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, като бил предявен и осъдителен иск на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, като заплатена без основание, въз основа на нищожни клаузи от договора, който иск бил увеличен по размер до сумата от 18 043,46 лева. Било образувано гр.д.660/2021 г. по описа на КРС, по което с решение били признато за установено, че описаните клаузи от договора били нищожни, а ответникът бил осъден да заплати на ищеца сума в размер на 18 043,46 лева.

1

Решението на КРС било отменено от КОС с решение по в.гр.д. 131/2022 г. в частта, в която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума за размера над 10 059,29 лева до 18 043,46 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит за периода от 25.03.2008 г. до 09.04.2016 г. като погасена по давност, а в останалите части - решението на КРС било потвърдено. Срещу решението на КОС от ответника била подадена касационна жалба, във връзка с която ВКС е постановил определение, с което не е допуснал до касационно обжалване решението на КОС и с окончателно Определение от 01.03.2024 г. на ВКС бил разрешен възникналия правен спор между страните, като било признато за установено, че описаните клаузи от процесния договор били нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.143 от ЗЗП, за което била формирана сила на присъдено нещо.

Заявява се, че ищецът продължавал да изпълнява надлежно задължението си и досега по заплащане на месечните вноски за погасяване на дълга, така както било уговорено в подписания Погасителен план Приложение № 1 и 2 съобразно подписани две допълнителни споразумения от 25.06.2009 г. и 16.07.2020 г. Банката-ответник на база прогласените нищожни клаузи била променяла неколкократно базовия лихвен процент и независимо от многократно проведени разговори за банката-ответник, същата към настоящия момент не била направила изменение в погасителните вноски и изпълнявайки прогласените за нищожни клаузи от процесния договор за потребителски кредит, ищецът в периода от 10.04.2021 г. към настоящия момент бил надплатил и продължавал да надплаща суми, съобразно все още действащите уговорки в договора за кредит, с които суми банката-ответник се била обогатила неоснователно и следвало да ги върне на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като окончателният размер на надплатените суми щял да се определи от заключението на ССЕ.

Посочено е, че претендираната сума в настоящото производство е формирана въз основа на неправомерно променян базов лихвен процент от банката, позовавайки се на прогласените за нищожни клаузи от договора за кредит, като сумата включвала надплатени лихви по кредита.

С оглед изложеното се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца надплатените неоснователно суми въз основа на нищожни клаузи от сключения между тях договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. в размер на 6000 лева за периода от 10.04.2021 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на присъдените суми, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Представени са писмени доказателства и са отправени доказателствени искания.

В изпълнение на дадени от съда указания ищецът пояснява, че претендира неоснователно надплатени суми въз основа на прогласени за нищожни с влязло в сила съдебно решение клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и чл.13 от договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 2 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът e депозирал писмен отговор, с който се оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер, като същият се счита за допустим, но за изцяло неоснователен и недоказан, поради което се иска да бъде оставен без уважение. Във връзка с това ответникът е изложил подробни съображения, като не оспорва наличието на съществуваща към момента облигационна връзка между него и ищеца, произтичаща от сключения договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. за текущи потребителски нужди, обезпечен с ипотека. Посочва се, че разрешеният и отпуснат размер на кредита е 25 000 лева, като общият усвоен размер на кредита е в размер на 26 000 лева, доколкото в него бил включен и предвиденият в чл.10 от договора "кеш бонус" в размер на 4% от първоначално отпуснатата сума съгласно Бордеро № 450211 от 25.02.2008 г.

Не се оспорват и цитираните от ищеца съдебни решения, но основният предмет на предходното исково производство между страните, бил без пряка връзка със спорното материално право, предмет на настоящия иск, като формираната СПН не можела да полза ищеца по отношение на релевираните от него факти и обстоятелства в настоящата искова молба, на които той основавал предявения иск. Оспорват се всички останалите фактически твърдения и правни изводи на ищеца, както и твърдението му, че задълженията по договора за кредит били погасявани редовно през посочения исков период - 2021-2024 г. Изложени са аргументи и по отношение на субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Направено е оспорване на размера на иска, като се твърди, че същият не бил установен и индивидуализиран в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, като посочената от ищеца сума била произволна и не кореспондирала с размера на приложимия по договора ефективен лихвен процент на възнаградителна лихва. Счита се, че била налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, доколкото ищецът не бил положил необходимата грижа за избягване на претендираните от него вредоносни последици от плащането на по-високи погасителни вноски по процесния кредит. Видно от приложен Профил на клиента от 15.06.2021 г., на 25.01.2019 г. от страна на банката било отказано преструктуриране на кредита поради допускане на сериозни просрочия в непогасяването на дължимите месечни вноски през 2018 г., което свидетелствало за цялостно недобросъвестно отношение и неизпълнение на основни задължения на ищеца.

В условия на евентуалност в случай, че искът бъде приет за допустим и основателен, на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.79 от ЗЗД, евентуално с чл.55, ал.1, пред.3 или евентуално чл.307 от ЗЗД, е направено възражение за прихващане с вземане в размер на 800 лева, представляващо дължима и неплатена от ищеца, възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № HL 32991/30.01.2008 г. за периода 25.07.2010 г.25.07.2011 г. върху съответната остатъчна главница поради отпаднали с обратна сила преференциални лихвени условия по чл.4,ал.2 от Допълнително споразумение от 16.07.2020 г., която се претендирала като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, евентуално 3 като връщане на недължимо платено на отпаднало основание поради неоснователно обогатяване на осн.чл.55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за ищеца под формата на спестен дължим разход за лихва. Описани са и фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането, като е пояснено, че прихващането е възможно и с погасени по давност, вземания и ищецът дължал на банката възнаградителна лихва за периода 2010-2011 в размер на 12,45 % или 800 лева (индикативен размер). Въз основа на изложеното се иска да бъде оставен без уважение предявения осъдителен иск, а при условия на евентуалност и на основание чл.307 от ТЗ да бъде поставено решение за изменение на клаузата на чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 16.07.2010 г. към процесния договор за кредит с описаното в отговора, съдържание. Иска се присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Не се оспорват представените от ищеца писмени доказателства, като ответникът заявява, че ще се ползва от тях.

Не се възразява и по искането на ищеца за предоставяне на удостоверение, като в изпълнение на това искане се представя съответната справка.

Не се оспорва искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като се поставят допълнителни въпроси от страна на ответника и се възразява по отношение на част от поставените от ищеца, задачи към експертизата.

Представени са писмени доказателства и са отправени доказателствени искания.

Отправеното възражение за прихващане, поддържано и с молба вх.№ 12947/11.11.2024 г., не беше прието за съвместно разглеждане в настоящото производство с протоколно определение от 30.01.2025 г.

С Определение № 1423/21.10.2024г. съдът отдели предявения с отговора на исковата молба с вх. № 10881/25.09.2024 г. от „Юробанк България“ АД против А. Т. С., насрещен иск в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, главният иск за допустим и основателен и осъди ответното дружество да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 6000 лева, недължимо платена въз основа на обявени за нищожни клаузи по сключен между страните Договор за потребителски кредит №HL 32991/30.01.2008г. за периода от 10.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба, на осн. чл.307 от ТЗ да бъде постановено решение за изменение на клаузата на чл.4, ал.2 от Допълнително споразумение от 16.07.2010г. сключено към процесния договор за кредит. По насрещния иск е образувано гр. д. № 2591/2024 г. по описа на КРС, прекратено на основание чл.232 ГПК.

Не беше допуснато изменение на иска досежно допълване петитума на исковата молба, формулирано в депозирани молби от ищеца, изразяващо се в съединяване на установителен иск за прогласяване нищожност на договорни клаузи. Съдът допусна на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на иска, чрез неговото намаляване със сумата в размер на 1246.50 лв., като същият след изменението следва да се счита предявен за сумата от общо 4753.50 лв.

4

В проведените открити съдебни заседания ищецът е редовно призован и за него се явява пълномощникът му адв. Г., поддържа исковата молба и изложеното в последващите уточнителни молби. Не се явява представител на ответното дружество, в депозирани молби се поддържа писмения отговор и се навеждат доводи за неоснователност на претенциите. Страните претендират разноски по делото.

По делото бяха приети като допустими, относими и необходими за изясняване на спорния предмет, писмени доказателства. Изслушано е вещото лице М. В., изготвила допуснатата съдебно-счетоводна експертиза като й бяха зададени отправените от ответната страна уточнителни въпроси. От страна на ищеца са депозирани писмени бележки в предоставения от съда срок.

След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в неговата съвкупност и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: