Решение № 166 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20241110112430 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Д. Д. да заплати на „******“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1181.54 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ ********* находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. 102, вх. А, ет. 6, сумата от 152.14 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 01.02.2024г., сумата от 66.58 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 12.48 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 01.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.03.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „******“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят 1 изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, в който е изложено становище за нередовност на исковата молба, както и за неоснователност на предявените с нея искове поради липса на надлежни доказателства между страните по делото през исковия период да е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, в т. ч. за принадлежност на правото на собственост върху имота, за недоказаност за надлежното отчитане на уредите за дялово разпределение в процесния имот, както и на общия топломер в абонатната станция в сградата, в която същият се намира, респ. за законосъобразното отчитане и остойностяване на евентуално потребената в имота топлинна енергия, като се оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства. Изложени са възражения срещу валидността и приложимостта през исковия период на представения с исковата молба договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между етажните собственици в процесната сграда и дружеството топлинен счетоводител. Независимо от това са изложени твърдения, че в имота реално не е потребявана топлинна енергия, тъй като същият е необитаем. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че изложените в отговора на исковата молба доводи относно редовността на исковата молба са неоснователни, доколкото, противно на поддържаното в отговора, в исковата молба са изложени твърдения за обосноваване съществуването и размера на претендираните вземания, а от друга страна, доказаността на тези твърдения е въпрос, който няма отношение към редовността на исковата молба, а подлежи на преценка при разрешаване на спора по същество.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „******“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от ответницата Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 45г от ЗПИНМ № 101, том XXXVIII, дело № 7501/1974г., че Дянко Стойнов Дюлгеров и Стоянка Ангелова 2

Д. са придобили чрез покупко- продажба правото на собственост върху процесния недвижи имот, представляващ ********* находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. 102, вх. А, ет. 6, а от неоспорените удостоверения за наследници на посочените лица се установява, че същите са починали съответно на 17.10.2008г. и на 02.04.2009г., като единствен наследник по закон и на двамата е ответницата Д. Д. Д.. С оглед на това и при липсата на други данни, а и твърдения в тази насока следва да се приеме, че през исковия период именно последната е била собственик на процесния имот, поради което и на основание дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ГПК именно тя е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия и като такава е материално легитимирана да отговаря за заплащане на цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателствадоговор от 25.10.2001г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от топлофикационното дружество.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответницата документи, касаещи извършеното в имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите), но тъй като имотът е бил необитаем, на абоната не е начислявана топлинна енергия за радиаторно отопление. Същевременно, на потребителя е начислявана топлинна енергия за една щранг- лира в банята по МСРС (максимален специфичен разход на сградата), тъй като същата е била без ИРРО. Наред с това, в резултат от извършени реални отчети, на абоната е начислена и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по показанията на един брой водомер за топла вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период 3 същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 779.67 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответницата, а и се установява от представените от подпомагащата ищеца страна документи, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 66.58 лева.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че ищецът е материално легитимиран да претендира и получи плащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.