Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3282 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12901/2025
Вид
Решение № 3282
Подписан
28.08.2026
Състав
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110212901 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Л. Г. срещу наказателно постановление № 25-4332-018521 от 24.07.2025 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Г. В. Б., упълномощена със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, с което на А. Л. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца за нарушение на член 104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат З. посочва, че липсва субективната страна на административното нарушение и актосъставителят не посочва конкретни обстоятелства, свързани с административното нарушение. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез юрисконсулт Кондова оспорва жалбата.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На *** година около 23,47 часа в град София по бул. „А.андър Стамболийски“ с посока на движение от ул. „Антон“ към бул. „А.андър Стамболийски“ А. Л. Г. управлявал личния си автомобил „БМВ 525 Д“, рег. № ***, след извършена маневра десен завой от ул. „Антон“ към бул. „А.андър Стамболийски“ извежда МПС извън контрол, довеждайки до загуба на 1 сцепление на задните гуми. Действията му били възприети от полицейски патрул, който спрял водача на бул. „А.андър Стамболийски“ № 196. При проверката Г. не представител СУМПС. Бил му съставен АУАН, серия GA № 1357885 от 01.07.2025 година за нарушение на член 104б, т.2 от ЗДвП и на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, подписан и връчен на водача без възражения. Въз основа на него било издадено обжалваното НП.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят И. Ф., посочва, че той е съставил процесния АУАН като няма спомен относно конкретни обстоятелства, свързани с извършването на административните нарушения. Посочва, че няма спомен дали към момента на проверката в района на бул. „Стамболийски“ се е извършвал ремонт.

В качеството на свидетели са разпитани родителите на жалбоподателя В. И.-Г.а и и Л. Г..

Свидетелката И.-Г.а твърди, че двамата със съпруга й пътували с техния автомобил към апартамента на сина си като се движели преди автомобила на сина им, който спрял да закупи неща от денонощен магазин в близост до „10-та“ поликлиника. Твърди, че имало дребни камъни по пътното платно от провеждащия се ремонт на бул. „А.андър Стамболийски“. Свидетелката и съпругът продължили движението си по бул.

„Стамболийски“ и в района на магазин „Лидл“ в огледалото за обратно виждане свидетелката видяла, че синът й е спрян от полицейски патрулен автомобил. Когато със съпруга й се върнали на място полицаите обяснили, че синът й извършвал ***. Твърди, че синът й работи допълнително като таксиметров шофьор.

Свидетелят Г. посочва, че автомобилът на сина му е със задно предаване и поради това е пошумен. Отбелязва, че забелязал, че синът му е спрян за проверка, но помислил, че е рутинна полицейска проверка. Когато му се обадил, че има проблем се върнал на място. Твърди, че единият от полицейските служители бил ядосан, както и заявява, че синът му е представил СУМПС по време на проверката.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.-Г.а и Г.. Същите се явяват заинтересовани предвид, че двамата са родители на жалбоподателя и се опровергават изцяло от изложеното в АУАН, който А. Г. е подписал без възражения и не е депозирал такива в законоустановения 7-дневен срок. Показанията на свидетеля Г., че синът му е представил СУМПС също не съответстват на отразеното в АУАН. Действително актосъставителят Филипов няма конкретни спомени относно проверката, но това се дължи както на изминалия период от време, така и на обстоятелството, че се касае за рутинна дейност по изпълнение на служебните му задължения.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-453 от 31.05.2022 година на Директора на СДВР.

2

АУАН и НП са издадени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

По смисъла на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използване за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците съгласно същата разпоредба. Съгласно член 2, ал.1 от ЗДвП отворени за обществено ползване са всички пътища, условията за ползването на които са еднакви за всички участници в движението.

Съгласно член 104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието "***". Общоприето е разбирането, че под понятието "***" следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на задните гуми.

Ето защо, съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по член 104б, ал.1 т.2 от ЗДвП като деянието е осъществено с пряк умисъл.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че автомобилът е изведен извън контрол поради неравности на пътното платно поради наличие на камъни от извършван ремонт.

Наведените твърдения, които се прокарват в показанията на родителите на жалбоподателя, са направени едва в хода на съдебното производство, единствено с цел да се докаже липсата на извършено нарушение от страна на жалбоподателя А. Г..

Установаява се съставомерността от обективна и субективна страна на нарушението на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП- водачът не е представил СУМПС за съответната категория МПС.

Съгласно член 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, издала акта по член 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение, определено от съда, когато са били представлявани от юрисконсулт. Този размер съгласно член 63д, ал.5 от ЗАНН не може да надвишава размерът, определен член 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, член 37, ал.1 от ЗПП предвижда законова делегация за определяне на размера за заплащането на правната помощ, приета от МС по предложение на НБПП. Съобразно член 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално представителство и защита по ЗАНН възнаграждението е от 130,00 до 190,00 лева. Предвид използваната юридическа техника в препращащата разпоредба, се налага изводът, че съдът разполага с правомощието да 3 определи дължимото юрисконсултско възнаграждение по своя дискреция. Предвид обстоятелството, че същинското административнонаказателно производство се е развило само в рамките на едно съдебно заседание, в което са събрани доказателства и делото е решено по същество, съдът намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 лева или 66,47 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-018521 от 24.07.2025 година на Началника на сектор към ОПП-СДВР Г. В. Б., упълномощена със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021 година, с което на А. Л. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца за нарушение на член 104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на член 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Л. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР 66,47 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4