Решение № 4490 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4490 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. Б. против „ЦРС България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните бил сключен Трудов договор № ***, въз основа на който ищецът изпълнявал длъжността „*****“, с място на работа в гр. Б. Сочи се, че от края на месец ... г. страните водели преговори за прекратяване на трудовото правоотношение, но не било постигнато съгласие относно начина за това. При извършена справка в НАП ищецът установил, че трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от *** г. Изтъква се, че ищецът не бил подписвал каквито и да е документи, в които да е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношението, включително и издадената от работодателя Заповед № ***/*** г. По случая ищецът подал сигнал в Инспекция по труда, като от извършената проверка узнал, че документите му били изпратени по куриер. От правна страна се подържа, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, доколкото липсвало изразено писмено взаимно съгласие на страните в тази насока. Наред с това се претендира, че работодателят е злоупотребил с права в нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ, като е предприел действия по вписване на прекратяването в НАП без знанието и съгласието на служителя. По изложените съображения се моли съдът да признае за 1 незаконно уволнението и като такова да го отмени, като ищеца да бъде възстановен на заеманата длъжност. Претендира се и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер от 19 350 лева/9893,50 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 02.07.2025 г. - 02.01.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 29.08.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ЦРС България“ ЕООД, в който е изразено становище за недопустимост на предявените искове. Сочи се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била оттеглена от работодателя преди предявяване на исковете с нарочна Заповед № ***** г., която била изпратена до ищеца по куриер заедно с уволнителната заповед. Твърди се, че исковата претенция била предявена в условията на злоупотреба с право, във връзка с което са изложени съображения. По същество се признава, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което ответникът не е дал повод за завеждане на делото и следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По наведените доводи се моли за прекратяване на производството и присъждане на разноски.

В допълнителна молба вх. № 126499/08.12.2025 г. от ищеца С. А. Б. се оспорват изложените в отговора на исковата молба твърдения. Оспорва се, че ответникът е оттеглил уволнителната заповед, както и, че ищецът е бил уведомен за това. Възразява се, че Заповед № ***** г. била антидатирана, като към датата на предявяване на исковете не съществувала, нито била връчена на ищеца. Изложено е подробно становище в тази насока, както и по същество на спора.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „*****“ с място на работа в гр. Б. Със Заповед № *** от *** г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от *** г. По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че посочената заповед не е подписана от ищеца, както и че липсва негово писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Видно от представена справка от НАП за актуално съС.ие към 08.07.2025 г., сключеният между страните трудов договор е прекратен на *** г.

От приложено по делото писмо с изх. № ******* г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Б, адресирано до ищеца, се установява, че в хода 2 на извършена проверка ответното дружество е представило молба на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и споразумение № ***/*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, в които била констатирана липса на подпис на ищеца.

По делото е представена Заповед № ***** г. на управителя на ответното дружество, с която във връзка с извършена проверка от „Инспекция по труда“ – гр. Б е разпоредено на ищеца да се изпрати за подписване Заповед № ***/*** г., като при липса на връщане на подписана заповед в разумен срок, но не покъсно от седем дни от връчването, да се счита, че ищецът се е отказал от намерението си за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, при което се оттегля посочената заповед и същият се възстановява на работа. Разпоредено е посочената заповед да се изпрати в едно със Заповед № ***/*** г. Представена е разписка от куриерска фирма за приемане на документи на 20.08.2025 г. с подател – *** на ответното дружество и получател – ищецът, но липсват данни за връчване на пратката.

Представена е разпечатка от разменена електронна кореспонденция, неоспорена от страните по делото, от която става ясно, че в края на месец август 2025 г. ищецът е получил чрез куриер документи, сред които молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, която е отказал да подпише.

От приети по делото справки от НАП за актуално съС.ие от единен електронен трудов запис на ищеца С. А. Б. към 26.11.2025 г. и 23.03.2026 г. се установява, че няма отразена промяна във вписаните данни относно прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на *** г., както и няма вписани последващи трудови правоотношения.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Е.Г.Б., *** на ищеца С. Б.. От нейните показания се установява, че между страните по делото се е водела кореспонденция относно прекратяване на трудовото правоотношение, но ищецът не е бил съгласен основанието за това да е по взаимно съгласие и отказал да подписва документи в тази насока. Впоследствие извършили проверка в НАП и констатирали, че правоотношението е било прекратено на *** г. Свидетелката сочи, че ищецът сигнализирал „И.т.“, която установила, че в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение липсвал негов подпис. Разказва, че в края на месец август 2025 г. получили по куриер пратка с документи от работодателя, сред които нямало заповед за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Показанията на свидетелката се преценяват по реда на чл. 172 ГПК с оглед нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото. Съдът кредитира показанията, доколкото са последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

За изясняване на делото от фактическа страна е приета съдебносчетоводна експертиза с вещо лице П. Н., от чието заключение се установява, 3 че месец юни 2025 г. е последният работен месец, в който ищецът е отработил всички законоустановени работни дни преди прекратяване на трудовото правоотношение. Вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2025 г. е в размер на ***** лева, в която сума са включени възнаграждение от *** лева и клас прослужено време от 0,6 % в размер на *** лева. Експертът е отразил, че обезщетението по чл.

225 КТ за периода 02.07.2025 г. – 02.01.2026 г. е в размер на ***** лева/***** евро, а законната лихва за забава за периода 02.07.2025 г. – 03.09.2025 г. е в размер на *** лева/*** евро. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът намира за необходимо да посочи, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са процесуално допустими с оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, поради което неоснователно се явява възражението на ответната страна. Съобразно трайната съдебна практика отмяната на уволнението от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ трябва да се извърши с писмен акт, който е от категорията на едностранните писмени волеизявления, пораждащи действие от момента на получаването (узнаването) им от техния адресат - работника/служителя. В настоящия случай по делото няма данни заповедта на работодателя за отмяна на уволнението да е доведена до знанието на служителя. Не се доказа с необходимата категоричност в изпратената до ищеца по куриер пратка с документи да се е съдържала въпросната заповед, нито по някакъв друг начин да е бил уведомен за нея. При това положение не може да се приеме, че заповедта е произвела действие преди предявяване на исковете, поради което е допустимо оспорване законността на уволнението по съдебен ред.

Законността на уволнението е обусловена от наличието на предпоставките за приложение на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Писмената форма е въведена от Кодекса на труда като форма за действителност на волеизявленията на страните във връзка с трудовото правоотношение /в този смисъл Решение № 81/25.02.2011 г. по гр. д. № 930/2010 г. на ВКС; Решение № 467/31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г. на ВКС; Решение № 21/23.02.2012 г. по гр. д. № 595/2011 г. на ВКС; Решение № 237/14.01.2020 г. по гр. д. № 695/2019 г. на ВКС, и др./. Поради тази причина е изключена възможността страните да изразят по друг начин волята си и тя да има правнорелевантни последици във връзка със съществуването, изменението, съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор и неговото прекратяване. За да бъде прекратен трудовият договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо към момента, в който се прекратява трудовото правоотношение да са налице съвпадащи писмени волеизявления 4 на работник/служител и работодател за преустановяване на съществуващото между тях правоотношения.

От събраните по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение е прекратено по силата на Заповед № ***/*** г., считано от *** г. С оглед гореизложеното, за да бъде законосъобразно уволнението следва към *** г. да са били налице съвпадащи писмени волеизявления на ищеца и ответното дружество за прекратяване на сключения помежду им трудов договор. По делото не е представена в писмен вид молба, изходяща от ищеца, в която да е обективирано негово изрично изявление да бъде прекратен трудовия договор. Напротив, по делото е отделено за безспорно между страните, че липсва писмено съгласие на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на наведените от ответното дружество доводи за наличие на писмено съгласие на ищеца във вид на електронно съобщение в мобилно приложение за комуникация, съдът намира същите за несъстоятелни по съображения, изводими от разпоредбите на ЗЕДЕУУ.

Съобразно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Следователно законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения и усъвършенствания електронен подпис стойността на саморъчен, като при наличие на тези предпоставки е създаден подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. В случая не се твърди наличие на посочените предпоставки. Особено показателно по делото е признанието на ответното дружество за незаконосъобразност на уволнителната заповед, което се обвързва с издадената впоследствие заповед за отмяна на уволнението.