Решение № 3635 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3635 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100507474 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20016006 от 23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 65468/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, А. Г. И. е осъдена да заплати, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД, сумата от 1 699, 70 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, абонатен № 79608, през периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до погасяването, сумата от 10, 39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.05.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до погасяването, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 193, 53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ до пълния предявен размер от 24, 61 лв. за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, иска по чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6, 69 лв. - мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. 12.09.2017 г. Б. Г. Т. е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД, сумата от 527, 07 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в гр.

София, ж. к. „*******, абонатен № 79608, през периода 01.09.2014 г. 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до погасяването, сумата от 7, 56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. - 30.04.2015 г., 1 ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. до погасяването, като е отхвърлен иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1 699, 70 лв. и за периода 01.05.2013 г. - 31.08.2014 г., иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия до пълния предявен размер от 24, 61 лв. и за периода 01.06.2014 г.- 31.08.2014 г., иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 193, 53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6, 69 лв. - мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 12.09.2017 г.

А. Г. И., е осъдена да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД, разноски в размер от 281, 89 лв. Б. Г. Т. е осъден да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, разноски в размер от 194, 67 лв. „Т.С.” ЕАД, е осъдена да заплати на А. Г. И., разноски в размер от 43, 62 лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Б. Г. Т. за главницата над уважения размер до пълния предявен размер, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд не е взел предвид обстоятелството, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приложени като доказателства по делото, че месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната енергия, поради което сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите разпоредби. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в случая изискуемостта настъпва след изтичане на периода за плащане на общата фактура за определения отоплителен сезон, относно начислените суми за топлинна енергия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявената от дружеството претенция. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Б. Г. Т., чрез адв. Ж. В., назначен по реда на чл.47 , ал.6 ГПК да го представлява по делото, с който я оспорва. Счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че претендираните суми са погасени по давност, тъй като се касае за периодични плащания. Това обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд, при правилно приложение на тълкувателната практика. Моли съда да потвърди решението в ожалваната част.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените спрямо нея исков е депозирана въззивна жалба и от ответницата А. Г. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо поради съществено нарушение на материалния закон. В 2 условията на евентуалност поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. Счита, че решаващият съд е нарушил общия закон – чл.16, ал.1 ЗЗД. Законодателя е разрешил сключването на договор при общи условия, но такъв не е сключван между страните и не е представян по делото. Поддържа, че приемането на Общите условия е следвало да стане писмено. Позовава се на нарушение и на специалния закон – чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, тъй като продажбата на топлинна енергия се извършва на основание писмени договори при общи условия между доставчика на топлинна енергия, а не фирмата за дялово разпределение, и сградата на етажната собственост, а такъв договор не е представен по делото. Счита, че е налице допуснато нарушение на чл.62 ЗЗП, тъй като е налице забрана за доставяне на стоки и услуги срещу заплащане, без изричното и предварително искане от страна на потребителя, като последния не дължи заплащане на стоката или услугата, дори и да я е получил. С тези доводи счита решението за недопустимо. При двама наследника с еднакви права за единия искът е отхвърлен, а за другия е уважен в цялост, въпреки че тя не живее на адреса, а другия ответник живее там.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решаващият е съобразил константната съдебна практика по този вид типови спорове и е взел мотивирано решение в обжалваната част на решението. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач на ищеца „Т.“ ООД не е депозирало писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 19, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ******* № 079608, като му дължат следните суми: А. Г. И. дължи сумата от 1 699, 70 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. 30.04.2015 г., сумата от 24, 61 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.05.2015 г., ведно със законна лихва върху посочените суми за периода от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 193, 53 лв. за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., както и мораторна лихва върху вземането за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 6,69 лв. за периода 01.08.2014 г. - 12.09.2017 г. Б. Г.

Т. дължи сумата от 1 699, 70 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г., сумата от 24, 61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.05.2015 г, ведно със законна лихва върху посочените суми за периода от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 193, 53 лв. за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., както и мораторна лихва върху вземането за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 6, 3

69 лв. за периода за периода 01.08.2014 г. - 12.09.2017 г. На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване. През исковия период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София от 2008 и 2014 г. Цената за доставената до имота топлинна енергия съгласно приложимите Общи условия е платима месечно в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва след изтичане на установения в Общите условия падеж. На основание чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата А. И. оспорва предявените искове по основание и размер.

Счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен. Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да стане само с изрично съгласие на потребителя. Оспорва представените фактури, тъй като не са подписани от нея. Счита, че Общите условия на дружеството следва да бъдат приети от потребителя. Поддържа, че не е доказано облигационно правоотношение с ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове по отношение на нея. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпил е и писмен отговор е постъпил от ответника Б. Г. Т., чрез адв. Ж. В., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК да го представлява. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е надлежно легитимиран да отговаря по него – не е налице облигационно правоотношение с ищеца. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия.

Представените от ищеца фактури и извлечения от сметки не доказват наличие на задължения. Отразеното във фактурите потребление не отговаря на реалното. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения спрямо него иск.

С молба - декларация от 17.11.2000 г. до „Топлофикация - София” ЕАД, наследодателят на ответниците Г.Б. Т. е поискал откриване на партида за имот, находящ се на адрес: ж. к. „******* на негово име.