Определение № 9127 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9127 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503440 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 121 ГПК.

Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. № 8942/13.01.2026 г. от П. М. М. и частна жалба с вх. № 34547/04.02.2026 г. от И. В. Г. срещу определение № 50826/11.12.2025 г. по гр. д. № 36681/2025 г., Софийски районен съд, 80 състав, с което е прекратено производството по иск с правно основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК и е постановено делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – гр. Ихтиман.

В жалбата на П. М. М. се излагат твърдения, че от юни 2025 г. майката неправомерно е прекъснала напълно контактите между детето и бащата. Излага се, че след издаването на Заповед за незабавна защита № 109/13.05.2025 г. от РС – Пловдив, детето е пребивавало при бащата в гр. Нова Загора повече от месец, което се потвърждава от социални доклади, но впоследствие е било отведено от майката в нарушение на уговорките и заповедта, като оттогава контактите са блокирани. Поддържа се, че това пребиваване е имало траен характер и съгласно закона обуславя установено местоживеене, което не може да бъде едностранно променено без съгласие на двамата родители или съдебно решение, каквито в случая липсват. Посочва се още, че последващото неправомерно отвеждане на детето в с. Вакарел и административната промяна на адреса не могат да обуславят промяна на местната подсъдност, тъй като съгласно чл. 120 ГПК тя се определя към момента на предявяване на иска, а никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Акцентира се, че съгласно съдебната практика местната компетентност при спорове за родителски права се определя от фактическото трайно пребиваване на детето, което към релевантния момент е било в гр. Нова Загора, поради което се иска делото да бъде разгледано от компетентния съд там, в съответствие с най-добрия интерес на детето.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да изпрати делото в РС – гр. Нова Загора.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна И. В. Г., в който се поддържа, че изложените от жалбоподателя твърдения са неоснователни и неверни, като се оспорва да са нарушени правата и интересите на детето Т. и се твърди, че са били осигурявани контакти с бащата. Излага се, че именно бащата е отвел и укривал детето без знанието на майката за период от около 20 дни през май–юни 2025 г., поради което не може да се приеме, че детето е било трайно установено в гр. Нова Загора, нито че това място определя местоживеенето му. Подчертава се противоречивостта в 1 доводите на жалбоподателя и липсата на доказателства за твърдяното трайно пребиваване, като се сочи, че към релевантния момент – 19.06.2025 г., детето е пребивавало с майката в гр. София, където се намират и неговият постоянен и настоящ адрес. Аргументира се, че съгласно § 1, т. 15 от ЗЗДет и правилата на ГПК местната компетентност се определя от фактическото пребиваване на детето към датата на подаване на иска, поради което компетентен е Софийският районен съд. Оспорват се и представените от жалбоподателя доказателства като неавтентични и несъответстващи на законовите изисквания, изготвени без необходимите реквизити и без участие на майката, като се твърди, че не отразяват обективно действителността. В заключение се поддържа, че детето никога не е имало реално местоживеене в гр. Нова Загора, а фактическото му пребиваване към момента на предявяване на иска е в гр. София, поради което делото следва да бъде разгледано от СРС, в съответствие с най-добрия интерес на детето.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на насрещната страна.

В жалбата на И. В. Г. се излагат твърдения, че определението за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС–Ихтиман е неправилно, тъй като липсват законовите предпоставки за това. Излага се, че съдът необосновано е приел наличие на „социално проучване“, без такова да е било изискано или прието по делото, поради което липсват доказателства детето да пребивава в с. Вакарел към момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че съгласно § 1, т. 15 ЗЗДет и данните по делото, детето живее с майката в гр. София, където е и неговият постоянен и настоящ адрес, като не е налице трайна промяна на местоживеенето, а евентуалните посещения във Вакарел са с временен характер. Подчертава се, че социалният доклад не може да дерогира адресната регистрация и че компетентен е съдът по действителното местоживеене на детето, а именно СРС, който е и най-близо до неговата социална среда. Посочва се още, че изпращането на делото би довело до неоправдано забавяне в ущърб на интересите на детето. В заключение се иска отмяна на определението и продължаване на производството пред Софийския районен съд.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави делото в Софийски районен съд.

В срока по чл. 276, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна П. М. М., в който се поддържа, че жалбата на И. Г. е неоснователна. Твърди се, че детето никога не е пребивавало реално в района на Софийски районен съд, а извършената от майката промяна на адреса е формална и фиктивна, без действително местоживеене на посочения адрес. Излага се, че майката трайно възпрепятства контактите между бащата и детето, което е установено и от органите по закрила, като с цел да избегне предприемането на мерки е заявила преместване в с. Вакарел. Подчертава се, че следва да се изхожда от фактическото трайно местоживеене на детето към момента на подаване на иска, което не е нито в гр. София, нито в с. Вакарел, а че последващото му преместване е неправомерно и не може да обоснове промяна на подсъдността. В заключение се поддържа, че майката не може да черпи права от собственото си поведение и спорът следва да бъде разгледан от действително компетентния съд с оглед най-добрия интерес на детето.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на насрещната страна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен иск с правно основание по чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК по искова молба на И. В. Г. против П. М. М., с искане за определяне на родителската отговорност по отношение на общото на страните дете – Т.

П.ов М.. Предявен е и насрещен иск от П. М. М. със същото правно основание.

Подсъдността е процесуална предпоставка, която се проследява към момента на завеждане на делото като условие за надлежно упражняване на правото на иск. Съгласно чл.

127, ал. 2 СК искът е подсъден на районния съд по настоящия адрес на детето, като според трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата подсъдността е предвидена именно в защита на правата и интересите на детето, поради което е 2 задължителна и за спазването й съдът следи служебно (определение № 3697 от 15.10.2025 г. по ч. гр. д. № 1955/2025 г. на ВКС, IV ГО), включително въз основа на данните за регистрирания настоящ адрес на детето по 96, ал. 3 ЗГР, но най-вече и съгласно § 1, т. 15 ЗЗДет. въз основа на данните за мястото на трайно установено пребиваване на детето в интегрирана социална и семейна среда (определение № 3199 от 25.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3646/2023 г. на ВКС, I V ГО), като при определяне на подсъдността на исковете по чл. 127, ал. 2 СК във връзка с фактическото пребиваване на детето следва да бъдат съобразени и следващите се процесуални действия по делото (определение № 4436 от 07.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3652/2024 г. на ВКС, III ГО), за да бъде гарантирано, че доказателствата относно релевантните обстоятелства от предмета на исковете по чл. 127, ал. 2 ГПК ще бъдат събрани от съда, в чийто съдебен район се намира настоящият адрес на детето по смисъла на § 1, т.

15 ЗЗДет., за да бъдат осигурени пълнотата и обективността на доказателствата, но и бързината при събирането им и произнасянето по исковете.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка относно местопребиваването на малолетното дете Т. П.ов М. към релевантния момент – датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2025 г. Не е спорно между страните, че непосредствено преди този момент, за период от около един месец, детето е пребивавало при родителите на бащата в гр. Нова Загора, а преди това е живяло при своята майка. Съгласно приетия по делото социален доклад на ОЗД към ДСП – Ихтиман от 14.10.2025 г. детето е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. София, кв. Кремиковци, но фактическото му местоживеене е посочено в с. Вакарел, общ. Ихтиман, където към момента на изготвяне на доклада то живее със своята майка в семейна среда, като са констатирани добри битови условия и задоволяване на ежедневните му потребности. От същия доклад се установява още, че след сигнал от бащата през юли 2025 г. е извършено социално проучване именно на адреса в с. Вакарел, което сочи на установяване на детето там след процесния период.

От представеното писмо на ДСП – Ихтиман от 15.01.2026 г. се установява, че към началото на 2026 г. детето и майката пребивават в с. Вакарел, като същевременно е отбелязано, че постоянният и настоящ адрес на детето е в гр. София, което сочи на разминаване между административната регистрация и фактическото местопребиваване. В писмо на ДСП – Оборище от 18.02.2026 г. е отразено, че е извършено посещение на постоянния адрес на детето, при което са констатирани добри условия за отглеждане, както и че майката е заявила намерение да живее с детето в с. Вакарел, което допълнително потвърждава динамичния характер на пребиваването след предявяване на иска.

От приложената призовка по ч.гр.д. № 787/2025 г. по описа на РС – Нова Загора се установява, че при опит за връчване на адреса на ищцата в гр. София на 14.09.2025 г. тя не е открита, като е удостоверено от трето лице, че не живее на този адрес, което поставя под съмнение твърдяното трайно установяване на майката и детето на този адрес.

Наред с изложеното, от сигнала на бащата от 12.02.2026 г. се установява, че към този момент детето се намира в с. Вакарел, като са правени опити за осъществяване на контакт именно там.

При така установените факти следва да се приеме, че към момента, предхождащ предявяването на иска, детето е пребивавало временно в гр. Нова Загора, но липсват данни за трайно установяване там, като впоследствие пребиваването му се е стабилизирало в с.

Вакарел при майката, при запазена административна регистрация в гр. София. Това сочи на липса на трайно установено местопребиваване в гр. Нова Загора.

При съобразяване на събраните по делото писмени доказателства и установената фактическа обстановка следва да се приеме, че детето Т. П.ов М. до средата на месец май 2025 г. е живяло при своята майка в с. Вакарел, където е била неговата обичайна жизнена среда, включваща семейно обкръжение, грижи и ежедневен режим, а впоследствие за период от около един месец, непосредствено предхождащ предявяването на исковата молба на 19.06.2025 г., е пребивавало при бащата в гр. Нова Загора, където е живяло в дома на неговите родители. Това пребиваване обаче има временен характер и не е довело до трайна 3 промяна на обичайната среда на живот на детето, още повече че след този период детето е било върнато от майката и отново е заживяло с нея и нейното семейство в с. Вакарел, което обстоятелство намира потвърждение и в обстоятелството, че социалната работа и цялата административна преписка по случая се осъществяват от ДСП – Ихтиман.

Следва да се има предвид, че съгласно приложените по делото писмени доказателства, а и от направеното признание от ищцата-майка детето не е посещавало реално детска градина в гр. София и още преди завеждането му в гр. Нова Загора не живее с майка си в гр. София. Липсват представени убедителни доказателства извън твърденията на майката, че тя с детето са живели дълготрайно в гр. София.