Решение № 274 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000394 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, чрез адв. В., срещу решение № 258/18.06.2025 г., постановено по т.д. № 51/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна акцесорната претенция на застрахователното дружество на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу на К. И. Н. за заплащане на сумата от 19 995,27 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената с решението главница от 54 613,22лв., считано от 21.01.2022 г. до 21.01.2025 г.

Въззивникът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с подробно изложения съображения за това. Счита, че съдът не е съобразил липсата на наведено от страна на ответника възражение за нередовно връчена покана за изпълнение. Излагат се съждения за допуснато от съда процесуално нарушение при разпределение тежестта на доказване по делото. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като постанови друго, с което да уважи претенцията за сумата от 19 995, 27 лв – законна лихва върху главницата, за периода от 21.01.2022 г. до 21.01.2025 г., ведно с всички законни последици от това.

Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

1

В срока за отговор, насрещната страна К. И. Н. не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязлата в сила част от съдебното решение ВОС е ОСЪДИЛ ответника К. И. Н., ЕГН **********, с адрес град Варна, ул. „Ц“, №ХХ, вх.Г, ап.131, да заплати на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление град София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, сумата 54 613,22 лева (петдесет и четири хиляди шестстотин и тринадесет лева и двадесет и две стотинки), представляваща общия размер на изплатените на увреденото лице С С С, ЕГН **********, обезщетения за причинени му вреди (40 000 лв. - за неимуществените, 4,391 лв. - за имуществените) и лихвите за забава за тяхното плащане за периода от 19.01.2019 до 27.07.2021 год., присъдени с решение №26005/14.07.2020г. по т.д. №1358/2019г. на Варненски окръжен съд, т.о., изменено с решение №260059/16.04.2021г. по в.гр.д. №515/2020г. на Варненски апелативен съд, г.о. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (27.01.2025 г.) до окончателното й плащане, на основание чл.500, ал.1, т.1, във вр. с чл.433, т.3 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

ВОС е приел, че по делото не е установено наличието на редовно връчена покана за изпълнение, поради което до завеждане на исковата молба ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД за предхождащ предявяването на иска период.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва – чл. 86, ал.1, пр.1 ЗЗД. Дължимостта на същото обаче е обвързана от забавата. При облигационните задължения важи правилото на чл. 84, ал.1 и ал.2 ЗЗД – когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай се претендира обезщетение по чл.

500 КЗ. Законът не предвижда нарочен срок за изпълнение/плащане, поради което деликвентът изпада в забава за паричното си задължение след отправянето на нарочна покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. Необходимостта от получаване на покана е израз на принципа на добросъвестността, с който страните трябва да съобразяват поведението си.

На ищеца е указана необходимостта от представянето на нарочна покана като изискуемо условие за изпадане на длъжника в забава /така Определение № 596/22.04.2025 год., т.30/. По делото не е представена покана по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД.

Обстоятелството, че ответникът не е оспорил изпадането си в забава не означава, че съдът е задължен да уважи неоспорената претенция - Решение № 2

67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., ТК ; Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК. Липсва признание на иска или на фактите по делото. Неподаването на писмен отговор, респ. неоспорването на претенция, не дерогира и задължението на съда да приложи материалния закон и да формира правни изводи по съществото на спора.

В заключение разглежданата акцесорна претенция е неоснователна, а постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС – правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/18.06.2025 г., постановено по т.д. № 51/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна акцесорната претенция на застрахователното дружество на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу на К. И. Н. за заплащане на сумата от 19 995,27 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената с решението главница от 54 613,22лв., считано от 21.01.2022 г. до 21.01.2025 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3