Определение № 10553 от 05.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10553 гр. София, 05.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно гражданско дело № 20221110156030 по описа за 2022 година Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба от 28.12.2024 г. от адв. К. И. Б., за допълване на Определение № 10707 от 21.03.2023 г., с което съдът е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г., като бъдат присъдени и разноски за производството – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна ***, изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана от активно легитимирана страна – редовно упълномощен процесуален представител на участник в производството, и доколкото Определение № 10707 от 21.03.2023 г., не е връчено на страната, съдът приема, че същото е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Срещу издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г. е депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което и предвид липсата на предявен иск по реда на чл.

422 ГПК, съдът е обезсилил процесната заповед. В този случай и доколкото производството е приключило с Определение № 10707 от 21.03.2023 г., съдът на осн. чл. 81 ГПК, дължи произнасяне по искането за разноски. Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото (какъвто е и настоящия случай), ответникът има право на разноски, а именно - заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв.

Пълномощникът на длъжника - адв. К. Б. претендира на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение. За да упражни правото си на присъждане на адв. хонорар по този ред, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като наличието на предпоставките на конкретно 1 посоченото основание не се нуждае от доказване (в този смисъл определение № 885 от 9.12.2014 г. по ч. т. д. № 2934/2014 г., I т. о., на ВКС). В случая такъв договор е представен и са налице доказателства по делото за предоставена на длъжника безплатна правна помощ. В договора не е определен размера на адвокатския хонорар, поради което същият следва да се определи от съда, съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В настоящия случай предвид размера на материалния интерес по делото следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредбата (ред.

ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. – към датата на ДПЗС).

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Определение № 10707 от 21.03.2023 г. по гражданско дело № 56030/2022 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта за разноските, като добавя следния диспозитив:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ***, ЕИК ***, с адрес: ***, ул. ***, *** да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2