Решение № 4667 от 21.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. Варна, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110100770 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9- 11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК от К. М. Г., ЕГН ********** против К. ЕООД, ЕИК *** да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г., сключен между К. М. Г. и К. ЕООД поради противоречие със закона.

При условие на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 33Д вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 3, т. 4, чл. 3, т.б и чл. 3, т. 10 от Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г., сключен между К. М. Г. и К. ЕООД, поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът моли и на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът да се произнесе служебно по неравноправността на клаузите на чл. 3, т. 4, чл. 3, т.б и чл. 3, т. 10 от Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата 1000.00 лева, а общата дължима сума от заемателя за погасяване на заема е в размер на 1 563.00 лева, от които 1 055.00 лева- главница и договорна лихва и 508.00 лева- Такса за експресно разглеждане. Уговореният срок за погасяване на кредита бил до 26.11.2023 г.

Според ищеца договорът за заем не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Договорът не е в писмена форма, не са спазени нито едно от изискванията на чл. 10 ал.1 ЗПК, Договорът за потребителски кредит не е сключен в писмена форма, не е на хартиен или друг 1 траен носител, не е изготвен по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, не е изготвен в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Така написан на електронен четец, е изпратен като файл на имейла на ищеца, като той по никакъв начин не е могъл да повлияе, да поиска промяна или предоговаряне на конкретни клаузи и др. Това съдържание на договора противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 3ПК.

Посочен е ГПР, чийто размер не е ясно как е формулиран и изчислен.

В чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора за заем е предвидена Такса за експресно разглеждане на документи в размер на 508.00 лв.

В договора е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 54.38%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 54.38%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент - 44%. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.

Ищецът сочи, че отразеният в договора ГЛП - 44% надвишава трикратния размер на законната лихва. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните престации в хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от 33Д.

Ищецът моли съда да приеме, че клаузата на чл. 3, т. 10 от договора за заем не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск. Твърди, че тази такса не е включена в ГПР по кредита. При условия на евентуалност моли съдът да приеме, че същата е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 33П и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност моли съдът да приеме, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Клаузата, уговаряща заплащане на Такса за експресно разглеждане на документи счита за нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването управлението на кредита.

Ищецът твърди, че е извършил плащане по договора в размер на 200.00 лева и след произнасянето на съда досежно нищожността на договора в цялост, а при условия на евентуалност досежно нищожността на отделните клаузи в договора, счита, че следва да върне само остатъка от предоставената главница. Твърди нищожност на сключения договор за заем, поради противоречие с добрите нрави, като сочи съдебна практика в подкрепа на становището си.

В своя отговор ответникът признава предявения иск за нищожност на договора в 2 цялост. Моли съдът да се произнесе с Решение съобразно направеното признание. В случая са налице предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца не би следвало да се присъждат разноски. Прави признание, че ищецът е заплатил до момента 400.00 лева при предоставени в заем 1000.00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК предявява насрещна искова молба срещу К. М. Г., с която моли да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да заплати на К. ЕООД, ЕИК ***, сумата от 600 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 944341 от 12.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск- 08.04.2025 год. до окончателното плащане.

К. М. Г. възразява по становището в отговора на исковата молба, че ответникът не следва да понесе отговорността за сторените разноски, тъй като с извънсъдебното си поведение е станал причина за завеждане на делото.

В своя отговор на насрещния иск К. М. Г. прави признание на иска за заплащане на сумата 600.00 лева- неизплатена част от чистата стойност на кредита. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и не следва да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 12.10.2023 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 944341, съгласно който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 1 000 лева.

Ответникът признава неизгоден за себе си факт- че ищецът е заплатил до момента 400.00 лева при предоставени в заем 1000.00 лева.

В отговора признава предявения иск.

От своя страна ответникът по насрещния иск също прави признание, като сочи, че не е заплатил дължимата сума за главница поради системен тормоз от страна на финансовата институция, който провокирал завеждане на делото от длъжника.

Изявленията за признаване и на първоначалния, и на насрещния иск е направено от процесуалните представители на страните, които разполагат с пълномощия по чл. 34, ал. 3 от ГПК да признават предявените искове.

Предвид установеното, съдът прави следните изводи:

Ищцовата претенция по първоначалния иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор поради противоречие със закона следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответникът признава изцяло иска, така както е предявен, на основание чл. 237 от ГПК.

Претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на остатъка от главницата в размер на 600.00 лева също следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответникът 3 признава изцяло насрещния иск, така както е предявен, на основание чл. 237 от ГПК.

По отношение на разноските:

С поведението си ответникът по първоначалния иск е станал причина за завеждане на делото, сключвайки нищожен договор с икономически по- слаба страна- потребителя.

Същото се отнася и до разноските, които следва да понесе ответникът по насрещния иск. Сочената причина за неплащане на задължението- системен тормоз от страна на финансовата институция, е ирелевантна в случая, тъй като плащане се дължи въз основа на поетото задължение за връщане на заетата сума. Безспорно е, че длъжникът по договора не е заплатил изцяло предоставената му в заем сума, поради което съдът намира, че с поведението си той е станал причина за завеждане на делото.

При това положение за никой от ответниците /по първоначалния и по насрещния иск/ не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за заплащане на разноски. Предвид изхода от делото, разноските следва да останат за всяка от страните, както са направени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 944341 от 12.10.2023 г., сключен между К. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: С. о., район М., гр. С., бул. Ц. ш. № ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. и К. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. М., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.

ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. В., ж.к. М., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на К. ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: С. о., район М., гр. С., бул. Ц. ш. № ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. сумата 600.00 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 944341 от 12.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск- 08.04.2025 год. до окончателното плащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4