Решение № 125 от 14.10.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Омуртаг, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20203510100343 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът С. А. Ш., с адрес: ***, твърди в е дъщеря на З. Ю. О., б.ж. на с. ***, общ. Антоново, обл. Търговище, от първия й брак с А. А. Ш. Сочи се в молбата, че родителите на ищцата се развели през 1971 г., след което майка й се омъжила за О.

Х. О. и от втория си брак имала още една дъщеря - А. О. Х. . Описано е в молбата, че по време на втория си брак майката на ищцата придобила със съпруга си О., в режим на СИО, собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в с.

Трескавец, общ. Антоново, обл. Търговище, с административен адрес: ***:

Едноетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с площ от 130 кв.м., построена в УПИ IX, отреден за имот с кадастрален номер 24, общинска собственост, с площ от 1400 кв.м., в квартал 2 по плана за регулация и застрояване на с. Трескавец, с граници и съседи за ПИ: улица, УПИ VIII-21, УПИ Н-23, УПИ 125. Уточнено е, че жилищната сграда била построена през 1981 г. въз основа на отстъпеното от общината право на строеж, както и че двамата придобили и празно дворно място (ясак) в същото село. Ищцата посочва, че майка й, починала на 12.09.20** г. и нейни наследници били съпруга й О. Х. О., ищцата и А. О. Х., с права върху откритото наследство, както следва: за О. Х. О. - 4/6 идеални части (3/6 - като СИО и 1/6 - съгл. чл. 9 ал. 1 от ЗН), а за ищцата и Х. - по 1/6 идеална част, съгл. чл. 5 ал. 1 от ЗН. Ищцата посочва, че О. Х. О. починал на 04.05.20** г. и негова единствена наследница била ответница Х., чийто дял от наследственото имущество бил 5/6 ид. части (1/6 от майка й и 4/6 от баща й). Ищцата посочва, че ответницата Х. без да е искала нейното съгласие, без да я покани като съсобственик да закупи имота и дори без да й се обади, сключила с Ф. Ю. Д. договор за покупко 1

– продажба на описания по – горе недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 119 от 07.08.2020 г., том II,I per. № 3780, дело № 399/2020 г., на нотариус С. Й., per. № 674 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие съдебния район на РС – Омуртаг и продала къщата за сумата от 4000.00 лв. на Д.. Ищцата твърди, че за да се легитимира като едноличен собственик на имота Х. представила пред нотариуса удостоверение за наследници само на рождения си баща, в което ищцата не фигурира като наследник, както и удостоверение за данъчна оценка, съставено въз основа на подадената от нея на 03.08.2020 г. коригираща декларация. Сочи се в молбата, че с тези си действия ответницата Х. публично отрекла правото на собственост на ищцата върху 1/6 идеална част от процесния имот и освен своите 5/6 идеални части от наследствения имот продала на ответницата Д. и идеалната част от имота, собственост на ищцата. Поради изложеното в искова молба ищцата моли да бъде признато за установено спрямо двете ответници правото й на собственост върху 1/6 идеална част от процесния имот и да бъде осъдена ответницата Д. да й предаде владението върху посочената идеална част от имота. Претендират се и съдебни разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Валентина Ангелакидис от АК – Търговище, която поддържа иска.

Ответниците А. О. Х., с адрес: *** и Ф. Ю. Д., с адрес: ***, се представляват от адв. М. А. от АК – Търговище, като пълномощник на първата ответница и особен представител на втората ответница. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. А., в който посочва, че искът е допустим, но настоящия етап оспорва основателността му и заявява, че не възразява да се приемат и приложат като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи, като посочва, че се ползва от тях.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е заявил, че от името на същите признава иска. С оглед признаването на иска от ответниците в съдебно заседание, от ищцовата страна е направено искане за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне на решение по реда на чл.237 от ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл.237 ал.1 и ал.3 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, освен когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В конкретния случай не са налице посочените отрицателни предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Като писмени доказателства по делото са приети и приложени: Удостоверение за наследници изх. № 95002016/14.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Удостоверение за раждане от 30.03.2011 г., по акт за раждане № *** г., изд. от Общ. Златарица, обл. В. Търново, Решение № 20/18.01.1971 г. по ГД № 1111/1970 г. по описа на ОС – В. Търново, Разписка № 04000574614250/03.05.2017 г., Разписка № 04000574614251/03.05.2017 г., вносна бележка № 73601686 на ТБ, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том ІІІ, рег. № 3780, дело № 399/2020 г. на нотариус С. Й. с рег. № 674 на НК, Декларация по чл. 14 от ЗМД за облагане с данък върху недвижимите имоти № **********/03.08.2020 г., Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № 7501000856/01.12.2020 г., изд. от Общ. Антоново – в оригинал, както и заверени преписи от материалите по Нотариално дело № 399/2020 г., а именно:

2

Заявление рег. № 1106/07.08.2020 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том ІІІ, рег. № 3780, дело № 399/2020 г. на нотариус С. Й. с рег. № 674 на НК, Заявление за нот. акт за продажба на недвижим имот от 07.08.2020 г., Скица на УПИ рег. № 179/03.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № 7501000551/03.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Удостоверение рег. № 95001829/03.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Удостоверение рег. № 95001830/03.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Договор за отстъпено право за строеж върху държавна земя от 05.04.1965 г., Удостоверение рег. № 9500-1849/03.08.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Удостоверение за наследници изх. № 95001831/31.07.2020 г., изд. от Общ. Антоново, Протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 15/27.05.1965 г., Удостоверение № 391/21.05.1966 г., изд. от Моравски общ. народен съвет, Строително разрешение № 16/1976 г., Строителен протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 15.09.1981 г., Протокол за дадена строителна линия и определено ниво № 5/03.06.1976 г., Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от 07.08.2020 г. – 2 бр., Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННТ от А. О. Х. от 07.08.2020 г., Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от А. О. Х. от 07.08.2020 г., Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от ЗННТ от Ф. Ю. Д. от 07.08.2020 г. – 2 бр., Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от Ф. Ю. Д. от 07.08.2020 г., справки в НБД Население от 06.08.2020 г., справки в система за проверка на самоличност – 2 бр. По делото е разпитан като свидетел М. К. – син на ищцата, който заявява, че ищцата е дъщеря на З. Ю. О. от първия й брак с А. А. Ш., като развода си с него З. Ю. се омъжила за О. Х. О. и двамата имали родено от брака едно дете – ответницата А. Х.. Свидетелят посочва, че преди няколко години ищцата разбрала от хора от с. Трескавец, общ. Антоново, че отв. Х. продала съсобствения им имот в същото село, след което ищцата направила много неуспешни опити да се свърже с отв. Х. и тъй като не успели доброволно да уредят правоотношенията си завела настоящото дело, като желанието й било се признае правото й на собственост върху нейната 1/6 идеална част от процесния имот.

Свидетелят К., който е син на ищцата и чиито показания следва да се преценят с оглед възможната му заинтересуваност от изхода на спора съгласно чл. 172 от ГПК, излага данни, които се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което няма причина да бъдат игнорирани от доказателствения материал по делото.

С оглед направеното признание на иска и посочените по – горе доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, по реда на чл. 237 от ГПК. С оглед претенциите на ищцата за присъждане на разноски, предвид изхода на делото и тъй като в случая не е налице първата от кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата общо в размер на 2 982.32 лева по представен списък на разноските и приложени към него писмени доказателства, включваща направени съдебни разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото, адвокатско възнаграждение за двама адвокати по представени договори 3 за правна защита и съдействие, по които не са направени възражения за прекомерност, внесен депозит за особен представител, държавни такси и такси превод. Искането на ищцата за присъждане на разноски за пътни разходи за гориво в размер на 90.52 лева не следва да бъде уважено, тъй като не е представено СРМПС на автомобила, с който се е придвижвала ищцата, което води до невъзможност да бъде изчислен средния разход на съответното МПС и конкретния пътен разход, а и представения фискален бон за заредено гориво е издаден на дата предхождаща с пет дни датата на първото съдебно заседание проведено по настоящото дело.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на А. О. Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и Ф. Ю. Д., с ЕГН **********, с адрес:

***, че С. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Трескавец, общ. Антоново, обл.

Търговище, с административен адрес: ***: Едноетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с площ от 130 /сто и тридесет/ квадратни метра, построена в УПИ IX /девет/, отреден за имот с кадастрален номер 24 /двадесет и четири/, общинска собственост, с площ от 1400 /хиляда и четиристотин/ квадратни метра, в квартал 2 /втори/ по плана за регулация и застрояване на с. Трескавец, с граници и съседи за ПИ: улица, УПИ VIII-21, УПИ Н-23, УПИ 1-25 и ОСЪЖДА А. О. Х., с ЕГН ********** и Ф. Ю. Д., с ЕГН **********, да предадат на С. А. Ш., с ЕГН **********, владението върху 1/6 идеална част от описания недвижим имот.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, А. О. Х., с ЕГН **********, с адрес: *** и Ф. Ю. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата общо в размер на 2 982.32 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и тридесет и две ст./, по представен списък на разноските и приложени към него писмени доказателства, включваща направени съдебни разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото, адвокатско възнаграждение за двама адвокати по представени договори за правна защита и съдействие, внесен депозит за особен представител, държавни такси и такси превод.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева

4