Решение № 2430 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря И.а Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7370/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 62783/2022 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, ответникът „Кремиковци” АД (в несъстоятелност), ЕИК 831642523 е осъден да заплати на И. Г. И., с ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ, сумата от 6797,70 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 01.12.2019 г.- 30.09.2022 г., вследствие злополука, настъпила на 04.06.2001г., призната за трудова с разпореждане № 1667 от 31.07.2001г., издадено от НОИ- ТП София град, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 18.11.2022 г., до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1090,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждение до 18.11.2022 г., като ответникът е осъден да плати и разноски по делото.

Със същото решение Ч. Д. Д. (ответник по приетия за разглеждане обратния иск), с ЕГН **********, е осъден да заплати на „Кремиковци” АД (в несъстоятелност), ЕИК 831642523 сумата 6797,70 лева, на основание чл. 54 ЗЗД, както и сумата от 1090,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждение до 18.11.2022 г., на основание чл. 86 ЗЗД, при условие, че “Кремиковци” АД (в несъстоятелност), с ЕИК 831642523 плати посочената 1 сума на И. Г. И., с ЕГН ********** като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер от 6797,70 лева до пълнопредявения размер от 7007,70 лв., както и иска за мораторна лихва, за разликата над уважения размер от 1090,45 лв. до пълнопредявения размер от 2000 лв.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника по главния иск “Кремиковци” АД (в несъстоятелност). В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и че същото е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за периода, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди (01.12.2019 г. – 30.09.2022 г.) ищецът разполага с решение на ТЕЛК, по силата на което възниква правото му на обезщетение. Твърди, че представеното от ищеца експертно решение № 0868 от зас. № 036 от 20.02.2002 г. няма отбелязан срок на действие на ТЕЛК, поради което за претендирания период няма решение на ТЕЛК, с което да се признава инвалидност на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претендиране на процесните вреди, като поддържа, че тригодишния срок за предявяване на иска по чл.200 КТ е започнал да тече с издаване на второто решение на ТЕЛК на 13.08.2002 г.

Сочи още, че неправилно първоинстанционният съд е разгледал иска по чл.86,ал.1 ЗЗД като е нарушил разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ. Поддържа, че искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за лихви не е трудов спор и е недопустимо да се предявява спрямо Кремиковци” АД (в несъстоятелност). Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец по главния иск И. Г. И. в законоустановения срок по чл.263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението в обжалваната от ищеца част за правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията на ответника, че за да бъде реализирана отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука, трябва да има експертно решение, както и че срокът на инвалидност в решението има значение за определяне на евентуалното обезщетение. Оспорва доводите, че липсата, или невлязлото в сила експертно решение води до извод за недоказаност наличието на трудова злополука. Сочи, че уврежданията на пострадалия имат траен и необратим характер като обезщетението за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи има за цел да възмезди работника предвид обстоятелството, че е лишен от доходи. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че иска е погасен по давност. Поддържа, че откриването на производството по несъстоятелност не е процесуална пречка за развитието и приключването на спора по чл. 200 КТ, тъй като последният попада в изрично уредените с нормата на чл.637, ал.1 ТЗ изключения, което важи и за акцесорния иск за лихва. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Третото лице помагач на Кремиковци АД-в несъстоятелност и ответник 2 по евентуалния обратен иск - Ч. Д. Д., ЕГН **********, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. Г. И. срещу „КРЕМИКОВЦИ” АД (в несъстоятелност) осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 7 007,70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в разликата между неполученото от него трудово възнаграждение и получените пенсии за инвалидност за периода от 01.12.2019 г. до 30.09.2022 г., претърпени от ищеца, вследствие от трудова злополука, настъпила на 04.06.2001 г., ведно с мораторна лихва върху главниците, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.10.2022 г./ до изплащане на вземането.

С молба от 10.04.2024 г. ищецът на основание чл.232 ГПК е оттеглил иска за главница за сумата от 210 лв. както и иска за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за сумата от 909,45 лв.

С протоколно определение от 10.04.2024 г. на основание чл. 232 производството по делото е прекратено по отношение на иска за главница разликата над 6797,70 лв. до първоначално предявения размер от 7007,70 лв. и по отношение на иска за мораторна лихва за разликата над 1090,45 лв. до първоначално предявения размер от 2000 лв.

Безспорни между страните по делото са обстоятелствата, че между И. Г.

И. и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 24.04.1998 г., изменен с допълнително споразумение от 21,07.1999 г. и 15.08.2002 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „машинист на технологичен кран”, както и че на 04.06.2001 г. работникът е претърпял злополука, която е призната за трудова с Разпореждане №1667/31.07.2001 г. на НОИ.

Следователно, по делото несъмнено се установява, че към датата на инцидента - 04.06.2001 г., ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като е претърпял трудова злополука по чл. 55, ал.2, т. 1 КСО - ПТП настъпило по време на обичайния път за отиване на работа, вследствие на което е получил увреждания на здравето.

3

Установява се от експертно решение на ТЕЛК № 0868/20.02.2002 г. и експертно решение на ТЕЛК № 3848/13.08.2002 г. на ищеца е определена инвалидност поради трудова злополука – 80% като трудовата злополука е довела до травматична ампутация на краката /пълна или частична/ „ампутацио фенорис синистри“.

С Решение от 03.10.2002 г. и Решение от 05.01.2004 г. по дело № 974/2001 г. на СГС, Решение от 11.05.2005г. по дело № 591/2004г. на САС, влезли в сила на 13.12.2005 г., Кремиковци АД е осъдено да заплати на И. Г. И. на основание на чл. 200 от КТ във връзка с трудовата злополука от 04.06.2001г. сумата от 30 000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди и обезщетение за претърпени имуществени вреди от 193,80 лв. за периода от 04.06.2001 г. до 31.03.2002г., представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност.

С Решение от 12.09.2005 г. по дело № 2019/2005 г. на СРС, Решение от 09.07.2007 г. по дело № 9/2006 г. на СГС, влезли в сила на 28.08.2007 г., с които Кремиковци АД е осъдено да заплати на И. Г. И. на основание на чл. 200 от КТ във връзка с трудовата злополука от 04.06.2001 г. сумата от 5368,19 лв. за периода от 01.04.2002 г. до 01.04.2005 г., представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност.

С влязло в сила на 24.08.2010 г. Решение от 16.07.2010 г. по дело № 5236/2009 г. на СГС, е признато за установено съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на ищеца срещу ответника за 7784,14 лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудовата злополука за периода от 01.04.2005 г. до 01.09.2008г.-разлика между трудовото възнаграждение и получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност.

С Решение от 11.10.2013 г. по дело № 45026/2012г. на СРС, Решение от 08.01.2016 г. по дело № 13116/2015г. на СГС,

Кремиковци АД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на И. Г. И. на основание на чл. 200 от КТ във връзка с трудовата злополука от 04.06.2001 г. сумата от 4529,59 лв. за периода от 01.09.2008 г. до 31.05.2010 г., представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и пенсията; сумата от 1463,42 лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата до 24.09.2012 г.

С неприсъствено Решение от 10.09.2014 г. по дело № 2010/2014 г. на СРС, Кремиковци АД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на И. Г. И. на основание на чл. 200 от КТ във връзка с трудовата злополука от 04.06.2001 г. сумата от 15014,36 лв. за периода от 01.06.2010 г. до 30.11.2013 г., представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност; сумата от 2000 лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата до 30.11.2013 г.

С Решение от 24.08.2018 г. по гр.д. № 69228/2016 г. на СРС, 71 състав 4 поправено с Решение от 23.10.2019 г. на СРС, 71 състав, влязло в сила на 15.02.2021 г., потвърдено с решение №261884 от 17.12.2020 г. по в.гр.д. № 16264/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав

Кремиковци АД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на И. Г. И. на основание на чл. 200 от КТ сумата от 5436,04 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи – разлика между действително получаваното трудово възнаграждение за длъжността „машинист на технологичен кран“ и получаваната пенсия за периода 01.12.2023 г. – 30.11.2016 г., е резултат на трудова злополука, претърпяна на 04.06.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016 г. до окончателното плащане.

С Решение от 04.08.2021 г. по гр.д. № 69273/2020 г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение №3399 от 24.11.2022 г. на СГС, IV-Б въззивен състав, влязло в сила на 18.01.2024 г. Кремиковци АД (в несъстоятелност) е осъдено да заплати на И. Г. И. сумата от 5932,99 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 29.11.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.06.2001 г., представляващи пропусната полза – разлика между минималния осигурителен доход от 18260лв. за периода 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. и получената пенсия за инвалидност от 12237,01лв. за този период; сумата от 755,13 лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 5932,99 лв. за периода от първо число на месеца, следващ този, за който е дължимо месечното възнаграждение до 28.11.2019 г.