Решение № 399 от 16.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Плевен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430201490 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-0938-000819 от 01.06.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ш. О. Г. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и не се представлява. Твърди, че не е собственик на процесния автомобил, а полага труд като общ работник във фирма „ ***“ и в деня на проверката бил изпратен с процесното МПС да изхвърли отпадъци. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като нито е знаел за прекратената регистрация на автомобила, нито е бил длъжен да го знае.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-30330/13.07.2026 година взема становище, че производството следва да бъде прекратено 1 предвид заплащането на глобата от страна на жалбоподателя.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 11.02.2026 година, около 11:30 часа, в *** на жалбоподателя Ш. О. Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в ***, управлявал МПС товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *** / чужда собственост/, което било със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 година. Същото обстоятелство било установено след проверка в информационните масиви на ОД на МВР Плевен.

Регистрацията на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на „ ***“ *** била прекратена след уведомление от „Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За така установените обстоятелства на жалбоподателят Г. бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП: управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения .

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 26.05.2026 година за отказ да се образува срещу жалбоподателя наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. ал. 1 НК предвид липсата на доказателствата за виновното и поведение. Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за сведение и преценка относно ангажирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

На 11.02.2026 година в 11:58:14 часа била подновена задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „Ивеко Дейли“ 2 с рег. № ***, собственост на „ ***“ *** и служебно била възстановена регистрацията на същия.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ш. О. Г. е наложено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 26-0938-000819 от 01.06.2026 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4648905 от 11.02.2026 година на младши автоконтрольор при сектор ПП - Плевен; копие от полица „Гражданска отговорност“; мотивирана резолюция № 26-0938-М000019 от 12.02.2026 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен;; справка за нарушител на името на жалбоподателя Ш. О. Г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.05.2026 година на Районна прокуратура - Плевен; заверено копие от справка с регистрационен № 316р.

16152 от 29.04.2026 година; заверено копие от разпореждане за възлагане на проверка по чл. 145 ал. I т. 3 от ЗСВ от 13.03.2026 година; справка по история на ПС с регистрационен № ***; заверено копие от обяснение от О.Г.М.; заверено копие от Свидетелство за регистрация Част I на ПС с регистрационен № ***; заверено копие от писмо до „Гаранционен фонд“ с регистрационен № 316000-17142 от 17.04.2026 година; заверено копие от писмо от „Гаранционен фонд“ с изходящ № 09-00-774 от 20.04.2026 година; заверено копие от Уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ № 016759 от 24.08.2025 година, ведно със справка за изпратени писма към собственици на МПС с липсваща застраховка „Гражданска отговорност“; заверено копие от справка от базата данни на ИЦ към ГФ на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“;

Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и Сектор ПП при ОД на МВР - Плевен установяват по категоричен начин, че товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на „ ***“ *** не е 3 собственост на жалбоподателя, а на „ *** „ ***, представлявано от О.Г.М. от ***. На 24.08.2025 година на собственика на автомобила било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението да представи пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не били представени от страна на собственика, поради което и била изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя страна извършила служебно прекратяване на регистрацията товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на „ ***“ ***, считано от 24.09.2025 година. Представените от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен писмени доказателства, а именно справка по история на регистрация на МПС товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на „ ***“ *** не установяват последното, чрез своя представляващ О.М. да е бил уведомяван по надлежния ред за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.

2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област , обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват 4 правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката и съставянето на АУАН, МПС товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № *** е било собственост на „ ***“ ***, представлявано от О.М., а не на жалбоподателя. Безспорно установено е и че нито собственикът, нито жалбоподателя са били уведомени по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.

Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство / в случая 5 ползвателя на моторното превозно средство/ обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В конкретният случай, незнанието на жалбоподателя се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно уведомяване или узнаване на жалбоподателя за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, считано от 24.09.2025 година.

Ето защо, констатираното на 11.02.2026 година от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се предполага.