Решение № 96 от 28.03.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Севлиево, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230101334 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Х. срещу Столична община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от ухапване по лявата подбедрица от безстопанствено куче на 17.09.2024 г. в парк „Черничките“ в гр.

Севлиево, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.09.2024г , в края на работния ден (около 17:30ч) се разхождал в парк „Черничките“, намиращ се в източната част на гр. Севлиево. В същия се намирал павилион, предлагащ храни и напитки, пред който спрял, за да си купи вода. В момента, в който подавал парите, лежащо при павилиона бездомно куче изведнъж скочило и го захапа неколкократно по левия крак. Ухапванията причинили изключително силно кръвотечение. Намиращите се наоколо хора реагирали своевременно, прогонили кучето, повикали по телефона медицинска помощ и се заели да помогнат със спиране на кръвотечението.

Ищецът сочи, че от сина си, който броени минути след инцидента посетил мястото, разбрал, че той разговарял с дошлите полицейски служители, както и посетители на парка, като от последните разбрал, че кучето било бездомно, с марка на ухото и че това куче се е появило в района на парка 3-4 дена преди инцидента.

Ищецът бил приет по спешност с кръвозагуба в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.“ в гр.

1

Севлиево и му били извършени редица важни медицински интервенции. Поради многото загубена плът били поставени пластмасови импланти. Раните били изключително тежки и се наложило хирургичните интервенции да бъдат извършени вместо със спинална анестезия (при която човек остава буден), с т.нар. „пълна упойка“ (т.е. с приспиване), въпреки големите рискове, които криела тази процедура, тъй като от 2020 г. бил с поставена изкуствена сърдечна клапа

Сочи, че с оглед възрастта му и естеството, раните зараствали изключително бавно. Приемал медикаменти, като всяка седмица ходи до Габрово за поставяне по график на ваксина против „бяс“. След изживения стрес не смеел да излиза сам навън.

Излизал внимателно, движел се много бавно, с патерица или бастун в ръката и изпитвал страх от разминаването с каквото и да е куче, дори и малко, вързано на повод.

Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските по делото.

Ответникът Община Севлиево оспорва предявения иск по основание и размер.

Сочи, че не е налице реализирано противоправно действие или бездействие от служител на ответника. В отговора се поддържа, че Община Севлиево положила дължимата грижа за процесното куче до осиновяването му на 08.09.2022 г. от М.И.Ж., с ЕГН **********, която подала декларация за осиновяване на кучето, която е следвало да упражнява надзор над него. Сочи се, че след инцидента кучето било заловено и заведено в приюта. Излагат се съображения, че отговорността е на лицето, което е отговаряло за кучето към момента на инцидента.

Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се разноските по делот.

В проведеното на 27.01.2025 г. о.с.з. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на размера на така предявения иск от 8 000 лв. на 10 000 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е описаните в исковата молба наранявания в резултат от нападение от бездомно куче, по делото са събрани гласни и писмени доказателства и е изслушано заключение на комплексна СМЕ.

В разпита си П.Г. Д., свидетелства че по време на процесния инцидент бил в парк „Черничките“ до павилиона за закуски и кафе, чул суматоха, развикали се хора и той отишъл да види какво става. Свидетелят посочва, че не видял как е станало самото ухапване, като се приближил разбрал, че го е ухапало кучето. Видял кучето, то било на десетина метра, приличало на улично куче. Имало много кръв. Кучетата били 2 няколко. Свидетелят посочва, че никой не отишъл да прибере кучето, никой не го извикал, кучето нямало каишка, имало само ушна марка.

Свидетелят Б. Х. Х.– син на ищеца, посочва, че се прибирал от работа, някъде към и 17:10 ч. на 17.09.2024 г. и баща му му се обади по телефона, като ми казал, че куче го е ухапало много тежко и е много зле. Свидетелят веднага отишъл в парка и видял баща си на кафенето, седнал на стъпалата. Момичетата от кафенето му били дали кухненска ролка, около десет-петнадесет салфетки да си сложи на раната. Целият му крак и цялата му обувка били пълни с кръв, имало голяма кръвозагуба. Дошла линейка. Отвътре на крака на баща му се виждали кости, сухожилия, мускули, раната била голяма. В момента, в който го натоварили на линейката, свидетелят видял кучетата бяха легнали, имали марки на ушите, приличали на бездомни кучета.

Свидетелят сочи, че баща му физически бил по-добре, но психически не се е възстановил от травмата. Изпитвал страх от кучета. След самата операция бил обездвижен за една седмица, въобще не можел да ходи. Докторът казал, че заради слюнката на кучето, четири дена трябвало да му промиват раната, след това му направили операция, бил обездвижен. Ищецът не можел да се обсулжва, всяка седмица свидетелят го карал в Габрово да му бият ваксина против бяс. След месец, баща му му се обадил един петък, че докторът му е казал, че ще го вкарва пак на операция, защото има абсцес и некроза. Тогава вече много рухнал психически, било го страх. Последвала втора операция и пак лежал една седмица в болница. Свидетелят поддържа, че операцията на баща му била извършена под пълна упойка, предупредил лекаря ,че баща му е със сменена сърдечна клапа и е противопоказно да бъде под пълно упойка.

Свидетелят Р.М. Х. /управител на Общински приют за безстопанствени животни/ сочи, че залавят безстопанствените кучета като обикалят редовно, но найредовно след писмена жалба от Общината. След като заловят дадено куче, го водят на ветеринар, следва кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране, чипиране и ушна марка.

Дейността на приюта била: „Кастрирай и върни“. Свидетелят сочи, че не са получавали сигнали за бездомни кучета в парк „Черничките“. Знае за случката с ухапването, а намерили кучето в Южния комплекс „Митко Палаузов“, два дни след инциндента. Когато заловили кучето, го идентифицирали по описанието на двама човека, единият от които е свидетелката М.а И.. Свидетелят посочва, че при залавянето му, кучето не било агресивно, влязло доброволно в клетката. Свидетелят твърди, че прочели в системата, че кучето в деня, в който се е случил инцидентът имало собственичка - М.И.Ж., звъняли й, но тя не отговаряла. Свидетелят посочва че след три или четири седмици го харесала друга жена, дошла и го осиновила.

По делото е разпитана и свидетелката М.а И. И. – служител в обекта в парк Черничките. Свидетелката посочва, че по време на инцидента била на работа, не 3 видяла самото ухапване. Кучето било отпред пред павилиона, въпросният мъж се качил на едно по високо стъпало и изпищял. Свидетелката посочва, че често е виждала ищеца там, кучето също стояло често там, поне от седмица-две, но никога не е проявявало агресия към него, до тогава. И други кучета преминавали през парка, но не се задържали. След като чула суматохата, излязла от павилиона, имала само кухненска хартия под ръка. Помолила човекао да седне, защото бил много уплашен. Дала му вода, той й казал, че има проблем със съсирването на кръвта, бил притеснен.

Притиснали раната, заедно с колежката й. Извикали бърза помощ и държали крака, докато дойдат. Човекът бил в съзнание. Кучето стояло от другата страна на павилиона в момента, в който го ухапа останало там. Свидетелката сочи, че към настоящия момент тя е осиновила кучето. Не проявявало агресия, нито към нея, нито към близките й. Свидетелката се обадила на Община Севлиево да приберат кучето после.

Първият ден не можали да го хванат. Свидетелката посочва, че на следващия ден или на по-следващия ден, кучето било пред блока в Южния комплекс и отново звъннала да го вземат. Кучето живеело при свидетелката от септември или октомври, до сега.

Свидетелката сочи, че не е виждала човек да обгрижва кучето или да го води, само се появило в парка.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и при преценката им по реда на чл. 172 ГПК ги намира за пълни, логични, допълващи се и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

По делото е приета епикриза от Университетска болница, Отделение по кардиохирургия Сити Клиник кардиологичен център МБАЛ, съгласно която ищецът е постъпил на 03.01.2020 г. в лечебното заведение с високостепенна аортна стеноза и умерена към високостепенна инсуфициенция, извършена му е операция – аортно клапно протезиоране с биологична клапа. Посочено е, че лицето има следните придружаващи заболявания: артериална хипертония 2 ст., пристъпно предсърдно мъждене – извън пристъп, дислипидемия, язва на дуонденума –в клинична ремисия.

От медицинската документация и заключението по приетата по делото СМЕ се установява, че ачинът на причиняване на получените наранявания на ищеца е ухапване от куче. Нараняваният,а които е получил ищеца са 3 разкъсно -контузни рани , две по вътрешната страна на подбедрицата и една по външната страна на подбедрицата. При тези ухапвания са настъпили лезии ( увреда) на подлежащите тъкани (кожа, подкожие , мускулатура) особено при голямата веобразна рана от 15 см. по външната страна на подбедрицата. В резултат на тези наранявания има трикратни оперативни интервенции и обработки описани в оперативните протоколи на епикризите при които са правени ексцизия на некротични тъкани дебридман, хемостаза, пластика на мускулни влакна и на кожа. Вещото лице изяснява, че от нараняванията и последващите оперативни интервенции ищеца се оплаква от болка , оток, зачервяване, нарушена походка със засегнатия крак. До момента на прегледа няма трайно възстановяване и зарастване на 4 нараняванията, като в последствие се е оформил флегмон , който налага постоянно лечение и превръзки. Не е възстановена целостта на кожата и подкожието, а поради разкъсване на мускулни влакна на предния тибиален мускул е нарушена флексия та ( сгъването на лявото ходило , което ограничава подвижността му и затруднява походката. Вероятно няма да настъпи пълно излекуване на последните прояви. В експертизата се посочва, че поради предхождащата оперативна интервенция 2020 г.

(Аортно- клапно протезиране )ищецът е на лечение с антикоагуланти и антиагреганти ( медикаменти повлияващи кръвосъсирването и тромбоцитната агрегация) има риск от кървене и не зарастване на раневите повърхности и до някъде опасност за живота на ищеца. Медикаментозното лечение е детайлно описано в епикризата от УМБАЛ Токуда и налага перманентното му прилагане.

В проведеното на 23.01.2025 г. о.с.з., вещото лице изяснява, че до момента на прегледа раната не се е затворила, прилага снимки, от които това се вижда. Вещото лице посочва, че възстановяване на мускулите е невъзможно и води до дефект във флексията на мускула.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно и изготвено с необходимите специални знания, същото не е оспорено от страните по делото.

Ответникът за установяване твърдението си, че не следва да носи отговорност за процесния инцидент е представил Декларация за осиновяване на домашен любимец № 58 от 08.09.2022 г., съгласно която на осн. чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ лицето М.И.Ж. е взела за отглеждане като компаньон кафяво мъжко куче с татуировъчен № 840.

Представен е и препис от протоколна тетрадка, в която е записано, че куче № 840 е ваксинирано, кастрирано и обезпаразитено.