Определение № 2371 от 07.10.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2371 гр. Бургас, 07.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно гражданско дело № 20222100501551 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. Л. Д., ЕГН: ********** от ***, подадена чрез Станко Кралев против Определение № 4881 от 12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 5801/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – София.

Жалбоподателят оспорва обжалваното определение като неправилно, като навежда доводи, че искът е предявен пред надлежния съд като е била съобразена както общата подсъдност по чл.105 ГПК, така и, че спорното правоотношение е възникнало в района на действие на РС-Бургас, поради което на основание чл.108, ал.2 ГПК делото е подсъдно на БРС. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на З. Л. Д. против ОДМВР-Бургас за заплащане на сумата 330 лв – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.08.2019г. – 09.07.2020 г., и сумата 33 лв. – лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът е заявил, че в посочения период е изпълнявал длъжността "полицай" в РУ-Несебър, което е на структурно подчинение към ОДМВР-Бургас. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 410 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1. 143 възлизали на 465 часа, което 1 водело до извънреден труд от 55 часа на стойност от 330 лв., които не са му изплатени от ответника, както и лихвата за забава върху допълнителните възнаграждения в размер на 33 лв., поради което е предявил на основание чл.108 ГПК настоящия иск пред БРС.

С обжалваното определение № 4881/12.09.2022 г. районният съд е приел, че ответникът е държавно учреждение по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР; че трудовото правоотношение на ищеца е възникнало по силата на заповед на Министъра на вътрешните работи съгласно чл.158 от ЗМВР, както и при предявяване на иска пред РС – Бургас, вместо РС – Несебър, където полага труд, ищецът не се е възползвал от предоставената му възможност от чл.114 ГПК. На базата на тези обстоятелства е формирал извод, че делото не му е подсъдно като е прекратил производството и е изпратил същото на Софийски районен съд.

Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР, Областните дирекции на МВР са сред основните структури на МВР, които се създават на териториален принцип и районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на МВР (чл.42, ал.1 ЗМВР), като в тях може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им (чл.42, ал.3 ЗМВР). Идентична е уредбата и в Правилника за устройството и дейността на МВР – съответно чл. 3, т. 2 и чл. 9, ал. 1.

Предвид множеството образувани дела с идентичен предмет пред Бургаският окръжен съд, на настоящия състав е служебно известно, че служебните правоотношения на отделните служители на районни управления (в т.ч. и на ищеца по делото) възникват с ОДМВР – Бургас, въз основа на издадени от нейния директор заповеди, тъй като дирекцията е основна териториална структура на МВР и като такава е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, докато РУ-Несебър не е такава структура). Ето защо изводът на съда се явява и необоснован, доколкото същият не е формиран въз основа на представени от ответника по делото писмени доказателства.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че правоотношението е възникнало в гр. Бургас, поради което по правилото на чл.108, ал.2 ГПК, компетентен да разгледа настоящия спор е РС-Бургас, а не РС-София. Обстоятелството, че ищецът полага труд в РУНесебър също не променя горния извод на съда относно компетентността на БРС. Мястото на полагане на труда не е предпоставка за прилагане на подсъдността по чл.108, ал.2 ГПК, а е от значение за упражняване от работника на изборната подсъдност по чл.114 ГПК – работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. В случая, ищецът очевидно не се е възползвал от правото си на избор по чл.114 ГПК, предявявайки исковете си пред БРС, а възражение за местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора, нито да се повдига 2 служебно от съда, тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът за това е предоставен единствено на ищеца. Ето защо, макар според разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се повдига и от съда до приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно да упражни изборната подсъдност по чл.114 ГПК.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че по правилото на чл.108, ал.2 ГПК компетентен да разгледа предявените от З. Л. Д. искове против ОДМВР – Бургас е БРС.

Ето защо, обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-софия, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на БРС за разглеждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4881/12.09.2022 г., постановено по гр. д. № 5801/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – София.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по предявените искове от З. Л. Д. против ОДМВР – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3