Определение № 18 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20251001000013 по описа за 2025 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 729, ал. 3 от ТЗ .

Образувано е по частна жалба вх.№ 285424/20.12.2024год. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу Определение № 262174/12.12.2024год. , постановено по т.д.№ 3271/2012год. на СГС , с което е оставено без уважение направено от частния жалбоподател възражение с вх.№ 284551/06.12.2024год., с което се оспорва частична сметка за разпределение № 3 , изготвена от постоянния синдик на „ Бокар-МОНД“ ООД /в несъстоятелност/ и обявена по партидата на дружеството на 21.11.2024год. с вписване № 20241121124412 и е одобрена частична сметката за разпределение на налични суми между кредиторите на "Бокар – МОНД“ ООД, обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20241121124412.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението, като жалбата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че с изготвената от синдика на „ Бокар Монд“ ООД сметката за разпределение № 3 е разпределена сума в размер на 74 500лева за удовлетворяване на вземания на „ Иск Кансалтинг „ ЕООД като правоприемник на „ Юробанк България“ АД, “ Корелана „ ЕООД и „ Имодизайн“ ООД с посочена привилегия на вземанията –чл.722, ал.1 ,т.3 от ТЗ и че неправилно съдът по несъстоятелността, с обжалваното в настоящото производство определение, е оставил без уважение направеното от НАП възражение срещу нея, основано на твърдения за погасяване на част от вземанията на посочените кредитори по давност. Сочи се , че синдикът на „ Бокар - Монд“ ООД не е следвало да разпределя суми за удовлетворяване на вземанията на горепосочените кредитори на несъстоятелното дружество, тъй като вземанията им за разноски в производството по несъстоятелност не били включени в списъци на приети вземания на кредитори на длъжника и липсвали данни същите да са предявени пред съда по несъстоятелността. Позовава се на разпоредбата на чл. 632а от ТЗ, съгласно която предплатените суми по чл. 6296 и чл. 632 от ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, като кредиторът може да прецени да не предявява вземането си за разноски в производството по несъстоятелност. Твърди, че съгласно правилото на чл. 685а, ал. 1 от ТЗ , с предявяването на вземане в производството, давността за него се прекъсва и спира да тече докато трае производството, поради което при липса на предявяване на вземане в производството по несъстоятелност, по отношение на него давността тече по общите правила на ЗЗД, без да се прекъсва и/или спира. Поради това, по силата на чл. 110 от ЗЗД, част от описаното по-горе вземане, а именно в размер на 46 500лева е погасено по давност. За да тече погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е без значение обстоятелството дали в масата на несъстоятелността има 1 налични средства, позволяващи удовлетворяване на вземането до момента на изтичането на давността. Липсата на средства за изплащане на предплатените суми не е предвидена в закона като самостоятелно основание за спиране на погасителната давност и не попада в нито една от хипотезите на чл. 115 от ЗЗД. Императивният характер на правната уредба относно погасителната давност не позволява съдържащите се в нея разпоредби да се тълкуват и прилагат разширително, което означава, че макар да съставлява пречка за удовлетворяване на вземането, след като не е предвидена в закона, липсата на средства/имущество в масата на несъстоятелността не може да доведе до спиране на давността. Счита, че не следва да се прави разграничение между изискуемостта на вземането на кредитор по чл. 632а от ТЗ и изискуемостта на вземанията на другите кредиторите в производството по несъстоятелност. Сочи ,че цитираната разпоредба не променя или допълва общите разпоредби относно погасителната давност за вземанията, които са приложими на общо основание и в производството по несъстоятелност, доколкото в специалния закон не са уредени изключения от тях. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД ), т. е. от момента, в който е била внесена сумата по особената сметка на синдика. Предвид разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД счита, че вземането е станало изискуемо от момента на привнасянето на сумите и течението на давността би могло да бъде прекъсвана или спирана само в хипотезата на предявено вземане в този размер от страна посочените кредитори.

С оглед изложеното моли за отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което сумата от 46 500 лева /като част от сумата от 74 500 лева / бъде разпределена за удовлетворяване на вземания на кредитори на дружеството по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ, включително и за удовлетворяване на приетите публични вземания по реда на чл.722, ал.1 ,т.6 от ТЗ.

В частната жалба е направено и особено искане за спиране на изпълнението на обжалваното определение, на основание чл.277 от ГПК вр. с чл. 621 от ТЗ.

Писмен отговор на частната жалба е подаден от „ Иск Кансалтинг“ ЕООД, в която се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита се , че НАП не разполага с валидна правна легитимация да противопостави възражение за изтекла погасителна давност срещу вземането на друг кредитор, доколкото се явява трето лице на развилите се по отношение на привнасяне на разноските в производството по несъстоятелност. Счита се , че дори и да разполага с валидна правна легитимация да противопостави възражение за изтекла погасителна давност, то същото е неоснователно. Поддържа се и се излагат доводи за това, че вземането за предплатените по чл.629б от ТЗ разноски не подлежи на предявяване в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и чл. 688, ал.3 от ТЗ и че същото представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 от ТЗ. Сочи се , че съгласно разпоредбата на чл.632а от ТЗ предплатените суми се изплащат когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, което противоречи на института на погасителната давност - да санкционира бездействащия кредитор при събиране на изискуеми вземания.

Писмен отговор е подаден и от П. В. П. , в качеството му на кредитор на „ Бокар-Монд“ ООД. В него са изложени доводи за неоснователност на частната жалба на НАП, включително и за неоснователност на заявеното в частната жалба искане за спиране изпълнението на изпълнението на обжалваното определение.

Становище по частната жалба е подадено и от Синдика на „ Бокар-Монд“ ООД.

Софийският Апелативен съд, като провери правилността на обжалваното определение във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в седмодневния срок от обявяване на определението в ТР, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. НАП е подал възражение против изготвената частична сметка за разпределение в срока по чл. 727 от ТЗ , поради което и на основание чл. 729, ал. 3 ТЗ се явява легитимирана страна в настоящото производство.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е одобрил изготвената от синдика частична сметка за разпределение на суми от масата на несъстоятелността на "Бокар-Монд“ в общ размер на 149 500.00 лева.Подлежащата на разпределение сума е постъпила в масата на несъстоятелността след извършена публична продажба на актив / недвижим имот-апартамент/ на 2 несъстоятелното дружество .

От изложените в частната жалба оплаквания е видно , че НАП не оспорва обстоятелството, че праводателите на кредитора " Иск Кансалтинг“ ЕООД/- предишни кредитори -„ Юробанк България „ АД, Корелана „ ЕООД и „ Имодизайн“ ЕООД/, както и „ Иск Кансалтинг“ ЕООД , в качеството си на кредитори с приети вземания на „ Бокар Монд“ ООД , са привнасяли периодично суми за разноски, необходими за издръжка на висящото производство по несъстоятелност. Не се оспорва също така и разпределението на сумата от 28 000 лева , като част от общо привнесената сума от 74 500лева, платена от кредиторите „ Юробанк България „ АД / 6 000лева ,заплатена на м.09.2020год., /, от Имодизайн „ ООД / 10 000лева , заплатена през м.04.2022год./и от Иск Кансалтинг“ ЕООД / 12 000лева,заплатена през м. 07.2023год./ и основанието и реда за включване на същата тази сума от 28 000лева в сметката за разпределение.

Оплакванията на НАП се свеждат до това ,че само една част от сумата от сметката, възлизаща на 46 500лева , неправилно е разпределена в полза на " Иск Кансалтинг“ ЕООД за възстановяване на предплатени разноски в производството по несъстоятелност на „ Бокар Монд“ ООД , тъй като няма данни за предявяване на такова вземане. Изложени са твърдения, че за да възникне право на вземане по отношение на привнесените суми за издръжка на производството, същите следва да са предявени от съответния кредитор по реда и в сроковете на чл. 685 и сл. от ТЗ и съответно включени в списъците на приетите вземания. Направено е и възражение за погасяване по давност на оспореното вземане, т. к. същото не е предявено в производството и съответно за него давностния срок не е спрял да тече.

Въззивният съд намира изложените доводи за неоснователни.

Съгласно разпоредбите на ТЗ, предплатените разноски са направени в интерес на всички кредитори и подлежат на възстановяване на съответното лице, което ги е предплатило, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Нормите на чл. 6296 и чл. 632 ТЗ създават специален ред за осигуряване на средства, благодарение на които да може да се развие производството по универсално принудително изпълнение. Ето защо, законодателят е предвидил и специален ред за защита на лицата, предплатили тези разноски и съответно специален начин за възстановяване на внесените суми. Вземането за предплатените по чл. 629б от ТЗ разноски не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ . То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда по несъстоятелността и се внася по негово разпореждане от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор. Поради това такова вземане подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде предявено. В този смисъл са Определение № 284 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 869/2020 г. на ВКС, II ТО, Решение № 28 от 24.07.2019 г. по т. д. № 1795/18 г., I ТО на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

Както е указано в т. 9 от ТР 1/2017 от 3.12.2018 г. по тълк. д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания. ТР е задължителна съдебна практика относно реда за възстановяване на предплатените за издръжка на производството суми, а именно: единствено чрез изготвяне на сметка за разпределение, което изключва процедура по предявяване на вземания по смисъла на глава 43 от ТЗ. Този ред е съобразен и със специфичната цел на извършените плащания от кредиторите - да се осигурят средства, необходими за успешно реализиране дейностите по осребряване на активите на несъстоятелния длъжник в производството по ТЗ, поради което и очевидно тези вземания се различават по характер от възникналите преди и в хода на производството вземания срещу длъжника. В този смисъл са също Определение № 260856 от 24.04.2023 г. по т. д. № 8464/2012 г. на TO VI-2 състав на СГС; Определение № 226 от 17.07.2020 г. по в. ч. т. д. № 351/2020 г. на III състав на Апелативен съд – Пловдив и др.

Не на последно място следва да се има предвид, че създаденият от законодателя специален ред за удовлетворяване на вземанията, възникнали по чл. 6296 и чл. 632 от ТЗ чрез директното им включване в сметката за разпределение обуславя липсата на правен интерес и съответно недопустимостта за отделно предявяване на тези вземания по общия ред на чл. 685 от ТЗ.