Решение № 120 от 18.12.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. , 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231860200166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Б. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, Софийска област, ул. “******” №32, чрез адвокат П. Л. Н. от САК срещу Наказателно постановление №230347-000172/26.06.2023г. на Началник група в ОДМВР *******, РУ *******, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Н. се валидират основания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Искането към съда е за пълната му отмяна.

Ответната страна Началник група в ОДМВР *******, РУ *******, не взема становище по жалбата, редовно призована не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура гр. ******-ТО- гр. *******, редовно призована, не изпраща представител, не се представлява, не взема становище по жалбата.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията за процесуална легитимация и в срока на чл. 59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при 1 следните съображения:

На 07.06.2023г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA бл.№ 927753 от младши автоконтрольор Ф. Г. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР *******, РУ ******* срещу Б. В. К., ЕГН ********** за това, че “ на 07.06.2023г. в 22.55ч. в гр. ******* на бул.“******.“ в близост до СУ „******“ управлява МПС от кат. М1, лек автомобил „Сеат- Ибиза“ с рег.№ РК **** ВА, лична собственост, като: 1. Водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. 2. не остава на мястото на ПТП, след реализирането му до пристигане на представители на МВР, с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 123 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП“. Б. В. К. е подписал АУАН, като в него е посочил, че няма възражения.

В атакуваното Наказателно постановление №23-0347-000172/26.06.2023г., издадено от М.Т.М.- Началник група към ОДМВР *******, РУ *******, упълномощена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР е изложена идентична фактическа обстановка с АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Гореизложените фактически положения съдът възприе от АУАН, съставен на 07.06.2023г. от Ф. Г. К. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР *******, РУ *******; Наказателно постановление №23-0347-000172/26.06.2023г., издадено от М.Т.М.- Началник група към ОДМВР *******, РУ *******, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Докладна записка от 08.06.2023г. от младши автоконтрольор Ф. Г. К., Сведение от Б. К. от 07.06.2023г., Сведение от Л. Б. от 07.06.2023г. От събраните по делото гласни доказателства под формата на показания на актосъставителя К. и З. и Б. (свидетели при съставяне на АУАН) мястото, датата и часът на вмененото нарушение не се потвърждават, доколкото се позовават на заснет запис на нарушението от видеонаблюдение на града, непредставен по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

С посочената за нарушена разпоредба е регламентирана забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа следните реквизити: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от представените по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че липсва яснота относно обстоятелствата, при които е извършено вменяваното на жалбоподателя административно нарушение, както и такава по отношение мястото на извършване на нарушението.

2

В конкретния случай, нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават. Не е посочено и описано действието на жалбоподателя, което според административнонаказателното обвинение, се квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, т.е. жалбоподателят не е управлявал автомобила за превоз на хора и товари, а с друга цел. Визираната в разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП цел- използване на пътното платно не по предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на АУАН и НП, е съществен елемент от състава на вмененото административно нарушение и след като такава цел не е осъществена от жалбоподателя /след като не е посочена/, деянието е несъставомерно.

Непълното описание на нарушението опорочава акта и наказателното постановление, тъй като възпрепятства лицето, срещу което са съставени, да се защитава адекватно, съобразно конкретните рамки на нарушението, което се твърди, че е извършило и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В случая са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Тези законови разпоредби изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под конкретната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Допуснатото нарушение съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП в тази му част.

По отношение на втора точка от НП, а именно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗДвП и наложената му санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съдебният състав при извършената служебна проверка също констатира, че са налице съществени нарушения на водения административно- наказателен процес, които обуславят неговата незаконосъобразност. В настоящия случай било установено възникването на ПТП, но следва да се има предвид, че както в АУАН, така също и в наказателното постановление не е посочено изрично в резултат на настъпилото ПТП какво е увредено и чия собственост е.

Никъде, нито в АУАН или НП не е описана степента на увредата, като в случая съдът приема, че не са описани конкретно настъпилите имуществени вреди, които са от съществено значение за определяне задълженията на водачите по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато са причинени само имуществени вреди, да има определено поведение, съгласно т.3, б. „а“ и б. „б“ от посочения по-горе член.

Вмененото нарушение на жалбоподателя в конкретния случай е, че същият не е останал на място на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно нарушил чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно тази норма, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на място и да изчака пристигането на компетентните органи. В случая, безспорно липсва един от признаците на нарушението, а именно: наличието на пострадали хора, за да може деянието да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП.

Следователно, в случая е налице несъответствие между словесната и цифрова 3 квалификация на деянието, което само по себе си е основание за отмяна на НП в тази му част.

По разбиране на настоящия състав и изхождайки от установената фактическа обстановка, по-скоро е следвало деянието да бъде определено като такова по смисъла на чл. 123, ал. 1, т.

3 от ЗДвП, при която норма са налице изисквания, касаещи задължения за водачите при настъпване на ПТП, които са обвързани и с последиците, а именно да са настъпили само имуществени вреди.

От изложеното по-горе, съдът възприема, че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение.

Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано като т. 2 от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставения правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на защита на нарушителя. Налице е неизпълнение от страна на АНО на задълженията му по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението, извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването му.

Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени наказателното постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени, като се вземе предвид основателността на жалбата за двете нарушения и отправеното искане от другата страна за намаляването му, поради прекомерност.

Присъденият размер следва да бъде определен съобразно уговореното възнаграждение или 900.00лв., доколкото възнаграждението е под минимално установения размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №23-0347000172/26.06.2023г., издадено от М.Т.М.- Началник група към ОДМВР *******, РУ *******, упълномощена със упълномощена със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на жалбоподателя Б. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, Софийска област, ул. “******” №32 му е наложено административно наказание по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и административно наказание по чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като незаконосъобразно.

4

ОСЪЖДА ОДМВР- ******* да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, адрес: гр. *******, Софийска област, ул. “******” №32 сума в размер на 900.00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд ******* област.

Съдия при Районен съд – *******: _______________________

5