Решение № 143 от 08.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливница, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100280 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл, 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 от ЗПК, във вр. чл. 19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП от Д. Р. И., ЕГН **********, срещу „***.

В исковата молба се твърди, че на 21.07.2022 г. ищецът е сключил договор за кредит с № 300816588 с ответното дружество за сумата от 1,000 /хиляда/ лева, с клауза за бързо разглеждане на кредита, за което било начислена сума от 272.09 лева /двеста седемдесет и два лева и девет стотинки/, включена в погасителните вноски, която клауза ищецът счита за неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като по този начин се задължава да заплати сума в размер на над 27,2 % от главницата за услуги, които не са извършени. Заявява, че клаузата не е индивидуално уговорена, тъй като същата се съдържа в общите условия на договора.

Заявява, че тази уговорка е изцяло против икономическия интерес на длъжника, както и че прегледът на самите документи не би следвало да изисква повече от два астрономически часа, което прави излишно начисляването на тази такса. Твърди, че клаузата е в противоречие и с добрите нрави, тъй като води до оскъпяване на кредита и не се предоставя услуга, а се цели единствено допълнителна печалба. Твърди, че съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не следва дружеството да начислява допълнителни такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и че е посочен грешен размер на ГПР, и действителният е в пъти по-висок от посочения.

1

Ищецът счита клаузата от процесния договор за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, както и на основание чл. 143 от ЗЗП, поради което за него възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове и моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 1, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който заявява, че всички изложени твърдения не отговарят на обективната истина и са неоснователни. Заявява, че клаузата по чл. 10, ал. 1 от договора не накърнява добрите нрави, не е в противоречие с установените правила за добросъвестност, тъй като дейността на финансовите институции следва да се осъществява при регулаторен режим, за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността на клиентите. Заявява, че договарянето на страните не е в противоречие с правните норми, а е скрепено от правни принципи, без които договарянето би могло да доведе до противоречие със закона, в съдебната практика не се установява нееквивалентността на престациите на кои добри нрави противоречи, което прави твърдението невярно.

Заявява, че твърдението за скрита възнаградителна лихва относно бързото разглеждане на кредита е неоснователно и е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, като не се калкулират в ГПР, което е посочено в допълнителните разпоредби на ЗПК, а длъжникът по договора сам е пожелал допълнителните действия, като същите не са задължителна предпоставка за сключването на договора. Сочи, че твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и същата е неравноправна, е неоснователно, поради факта, че същият сам е пожелал ползването на тази услуга. Поради гореизложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът констатира, че, въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните за разрешаване на настоящия спор факти и обстоятелства, чрез предвидените в ГПК правни способи, като дори не е представил по делото копие от процесния договор за кредит с № 300816588, сключен на 21.07.2022 г. между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като кредитор, и Д. Р. И., като кредитополучател, нито е поискал от съда да задължи ответника да го представи.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството ищцовата страна не успя да докаже нито наличието на 2 валидно облигационно правоотношение с ответника, нито наличието на неравноправни клаузи в договор, обективиращ такова облигационно правоотношение.

Искът с правно основание чл, 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 от ЗПК, във вр. чл. 19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожност на договорна клауза, подлежи на уважаване, ако бъдат установени обстоятелства, при които тази договорна клауза не би могла валидно да обвързва страните и да породи правни последици за страните по договорното правоотношение.

В настоящия случай ищецът И. с исковата си претенция твърди, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключения договор за кредит, с която е регламентирана дължимост на такса за бързо разглеждане на искането за кредит, е нищожна. Но от представените по делото доказателства не се установява, че между страните е сключен процесния договор за заем със заемна парична сума в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, нито, че в този договор съществува цитираната клауза на чл. 10, ал. 1, в която да е предвидена такса за бързо разглеждане, възлизаща на 272.09 лева /двеста седемдесет и два лева и девет стотинки/.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция, предявена от ищеца И. за прогласяване нищожността на договорната клауза на чл. 10, ал. 1 от сключен между страните договор за кредит с № 300816588 от 21.07.2022 г., е недоказана, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора и като съобрази, че ответното дружество претендира присъждането на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. ***, срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № 25, ет. 5, представлявано от ***, иск с правна квалификация чл, 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 от ЗПК, във вр. чл. 19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключен между страните Договор за потребителски 3 кредит № 300816588/21.07.2022 г., предвиждаща заплащането допълнителна такса „бързо разглеждане“, като НЕДОКАЗАН. на

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Д. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. ***, да заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ № 25, ет. 5, представлявано от **, сумата от 100 /сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4