Решение № 361 от 11.05.2022, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1819/2021
- Вид
- Решение № 361
- Подписан
- 11.05.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- Ростислава Янкова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76, т.9 · Закон за българските лични документи
- чл.123 · Семеен кодекс
- чл.127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.140, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 361 гр. Шумен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630101819 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С първоначалната искова молба са предявени десет обективно съединени иска: два иска, представляващи спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, два иска за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК, два иска за заплащане на издръжка за минало време по отношение на всяко от децата с правно основание чл.149 от СК, във вр. с чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК и четири обективно съединени иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, във вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД, два от които касаещи разрешение всяко едно от децата да напусне пределите на Република България и два иска, касаещи искане за издаване на задграничен паспорт по отношение на всяко едно от децата. По отношение на изложените в насрещната искова молба фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с четири обективно съединени иска, от които два иска, представляващи спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК и два иска за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В. Н. СТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.Шумен, пл.“Освобождение“ №12, ет.3, чрез адв.Г. Б. от ШАК срещу АНТ. ПЛ. АНТ., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, със съдебен 1 адрес: гр.Варна, ул.“Поп Харитон“ №10, ет.1, чрез адв. Р. Ст. от ВАК.
Ищцата твърди, че с ответника съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца - Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с ЕГН**********. След раждане на малкото им дете ответникът започнал да упражнява психически тормоз над нея, което я принудило през месец септември 2019 год. да напусне семейното жилище. В интерес на децата изразила съгласие една седмица децата да пребивават при нея, а другата – при своя баща.
Твърди, че към настоящи момент живее с друг мъж, от когото има дете.
Разполагали с нужните жилищни условия, като в дома им децата имали обособени стаи, като в отглеждането им може да разчита и на други лица. Възнамерявала заедно с децата да пътува и зад граница.
Моли съдът да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права върху децата Н. и Й. на нея, като на бащата бъде определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета седмица от месеца, с приспиване от 10.00 часа в събота до 16.30 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца в размер на 300 лева месечно по отношение на детето Н. и в размер на 250 лева месечно по отношение на детето Й., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на всяко от децата, чрез тяхната майка и законен представител, издръжка за минало време, считано от 30.06.2020 год. в размер на по 155 лева месечно или общо в размер на 3960 лева. В същото време моли да бъде да бъде разрешено на децата Н. и Й. да бъдат издадени задгранични паспорти, без за това да е необходимо съгласие на бащата, както и да бъде разрешено всяко едно от тях да пътуват извън границите на Република България до държави-членки на ЕС и до Македония, Сърбия, Турция, Албания, Босна, Херцоговина, Черна гора, Швейцария и Великобритания за срок от пет години, със съгласието на своята майка и законен представител, придружавани от нея, без за това да е необходимо съгласие на бащата.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.Г. Б. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран насрещен иск. В същия последният оспорва част от изложената от ищцата фактическа обстановка. Не оспорва факта, че двамата имат родени две деца и че към настоящия момент ищцата живее заедно с друг мъж, от когото очаква дете. Оспорва причините, поради които двамата са се разделили, като счита, че ищцата не притежава нужните качества, за да отглежда децата. Твърди, че причина за раздялата им е връзката на ищцата с друг мъж.
Счита че полага нужните грижи за децата, като отрича твърдението, че често пътува и не се прибира в дома си, когато децата са при него. В насрещната искова молба излага, че работи като управител и снабдител във фирма за разносна търговия и реализира достатъчно средства за нормален живот на децата, като твърди, че разполага с добри жилищни условия, 2 в които децата имат отделни стаи. Счита, че доколкото след раздялата между двамата е продължил да полага грижи за децата, да им осигурява средства за издръжка, да им заплаща таксите за детска градина, да им закупува дрехи, не дължи издръжка за минало време.
Моли съдът да постанови решение, по силата на което да предостави на него упражняването на родителските права над децата Н. и Й., да определи местоживеене при него на неговия адрес: ***, да определи режим на лични контакти на децата с тяхната майка, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца – от 17.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник, с приспиване, като ги води на училище и детска градина, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и всяка втора половина на коледните и великденски празници и всяка втора половина на зимната и пролетна ученически ваканции, когато те не съвпадат с определените по-горе дни за лични контакти.
Моли също да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 200 лева чрез техния баща и законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се отнася, смитано то датата на постановяване на решението до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи първоначално предявените искове моли да бъде определен по-разширен режим на лични контакти с децата, да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на по 200 лева по отношение на всяко от децата, както и да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл.127а от СК.
Препис от насрещната исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ищеца по първоначалния иск, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор на насрещния иск. В отговора ответникът по насрещния иск оспорва предявените искове и изложената от ответника фактическа обстановка. Твърди, че заедно със съжителя си живият в самостоятелна къща, намираща се на адрес: гр.Шумен, ул.“Селиолу“, в която разполагат с нужните жилищни и битови условия за отглеждане на децата. В отговора на насрещната искова молба излага, че винаги тя се е грижила за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Поведението на бащата било променено едва след депозиране на исковата молба, като намира, че вероятно това е свързано с воденото съдебно производство.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Р. Ст. от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и предявения от тяхна страна насрещен иск.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответницата съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени две деца – Н. А. А., с ЕГН********** и Й. А. А., с ЕГН**********.
3
През месец септември 2019 год. ищцата напуснала семейното им жилище, като оставила децата на грижите на техния баща. Двамата постигнали договорка една седмица децата да пребивават при майката, а другата – при своя баща. Въпреки тази договорка обаче основно грижите по отглеждането и възпитанието на децата били поети от бащата.
През учебната 2021/2022 год. детето Н. е ученик в трети клас на СУ „Сава Доброплодни“, гр.Шумен, а детето Й. посещава ДГ „Мадарски конник“, с.***. Към настоящия момент ищцата живее с друг мъж, от когото има родено дете на 19.01.2022 год.
Ответникът по първоначалните искове развива дейност чрез „***“ ЕООД, като в качеството си на едноличен собственик получава месечно брутно възнаграждение в размер на 650 лева.
Ищцата по първоначалните искове работи във „Вигор“ ЕООД, като получава месечно възнаграждение в размер на 3500 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите М. Г. Н., С. С. И., С. Б. М., Н. В. СТ., В. К. Б. и АНЖ. ЗДР. СТ., на отговорът на поставените към ищцата въпроси на основание разпоредбата на чл.176 от ГПК, на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане – 2 бр., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Трудов договор №03/31.01.2020 год., Допълнително споразумение към трудов договор №15/31.01.2020 год., удостоверение №1/09.09.2021 год., Служебна бележка от 24.08.2021 год., Служебна бележка от 11.08.2021 год., Служебна бележка изх.№60 от 16.08.2021 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Социални доклади, Медицински документи на немски език, придружени с легален превод на български език.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. Г. Н., С. С. И., С. Б. М., Н. В. СТ., В. К. Б. и АНЖ. ЗДР. СТ., доколкото всеки един от тях има преки впечатления над фактите, за които свидетелства и пресъздава възприетото относно отношенията на страните по делото. Показанията им относно родителския капацитет на родителите, полаганите от тях грижи над децата и битовите условия на всеки един от тях кореспондират помежду и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен матирал.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-психологична експертиза, по която вещото лице дава заключение, че и двамата родители са запознати с възрастовите особености на децата, с техните базисни физиологични и психологични потребности, че при своя баща децата се чувстват сигурно и уверено, въпреки внесените от него правила и изисквания, че в контакта с майката децата се чувстват спокойно, съблюдаващи правилата, че двете деца са еднакво привъзрани към двамата си родители, между тях е изградена позитивна връзка, но в присъствие на
4 съжителя на майката са несигурни и ограничават спонтанните си емоционални реакции, като наблюдаваното напрежение и конфликтни отношения в новото семейство на майката, както и дисквалифициращото отношение с физическа агресия спрямо нея от съжителя й извеждат преживявания у децата на несигурност, подтиснатост и емоции в страховотревожния регистър.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на децата не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в предявения от ответника насрещен иск. При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на децата, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаността им с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.
Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c1b8e42-59f7-4a25-9e7a-44a51d8d1850