Решение № 12615 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12615 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110132683 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу Д. Ц. Д. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 1726.58 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 246.65 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г., сумата от 51.97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10.90 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 53179/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Ц. Д., чрез назначения й особен представител адв. Д. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и извършването на услуга дялово разпределение. Счита исковата претенция за недоказана, като оспорва и исковете за мораторна лихва като неоснователни.

Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от протокол от проведено Общо събрание от 23.09.2022 г. на ЕС с адрес гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 310 вх. А и Б, съгласно който е възложено на ФДР да извършва услугата топлинно счетоводство.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото e постъпило писмо от Столична община от 19.06.2023 г., съгласно което е представен договор за покупко-продажба на апартамент № 28, находящ се в /административен адрес/. Като от самия представен договор за покупко-продажба жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 02.07.1978 г. се установява, че Ц.Г.Д. и З.И.Д. са закупили новопостроено жилище № 28, находяшо се в /административен адрес/. От представеното 2 удостоверение за наследници с № РНД23-УФ01-642/4 от 25.05.2023 г. издадено от Столична община се установява, че З.И.Д. е починала на 02.12.2005 г., като е оставил за наследници по закон: Ц.Г.Д. – съпруг и Д. Ц.

Д.– дъщеря. Представено е удостоверение за наследници с № РНД23-УФ01642/3 от 25.05.2023 г. издадено от Столична община се установява, че Ц.Г.Д. е починал на 16.07.2013 г., като е оставил за наследници по закон: Д. Ц. Д.– дъщеря. Представено е и постановление за възлагане на недвижим имот от 14.06.2019 г. на ЧСИ Росица Апостолова, съгласно което на Таня Красимирова Първанова в резултат на публична продан е възложен недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, представляващ жилище № 28, съгласно акт за собственост – находящо се в жилищна сграда – /административен адрес/, а съгласно удостоверение, изд. от Столична община – в /административен адрес/, на постановлението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 30.05.2019 г. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г .

Видно от договор за покупко-продажба жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 02.07.1978 г. Ц.Г.Д. и З.И.Д. са придобили собствеността върху процесния имот. Съгласно представените удостоверения за наследници с № РНД23-УФ01-642/4 от 25.05.2023 г. и РНД23-УФ01-642/3 от 25.05.2023 г. издадени от Столична община З.И.Д. е починала на 02.12.2005 г., а Ц.Г.Д. е починал на 16.07.2013 г. и от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.

1, от ЗН ответницата Д. Ц. Д. е придобила собствеността върху целия процесен имот.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата по силата на притежаваните от нея права върху собствеността в резултата на наследствено правоприемство. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот е имало 4 броя радиатора с монтирани ИРРО. Съгласно заключението уредите били с дистанционен отчет и не се нанасяли на хартиен носител, като през периода 18/19 г. уредът в кухнята не излъчвал сигнал и била начислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност, поради неосигурен достъп до имота. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 209 куб. м. вместо на 201 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. През процесния период имало 2 броя водомери за топла вода.

Съгласно заключението за периода 18/19 г. не бил осигурен достъп за отчет на уредите, за което били съставени констативни протоколи, поради което за този период била начислена служебно ТЕ за БГВ на база 1 брой потребител на топла вода, при определен разход 140 л. на денонощие за потребител. Вещото 3 лице е посочило, че ТЕ за отопление на сградна инсталация била завишена с 9.81 лв., тъй като била изчислена на база 209 куб, м. вместо на база 201 куб. м., като за компоненти изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 1726.57 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 51.97 лв.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.

Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1726.57 лв. В случая всеки настоящият състав съобрази, че предмет на исковата претенция е ¼ част от задължението насочена срещу Флорентина Христова Д.. В случая съдът съобрази, че ТЕ за отопление на сградна инсталация била завишена с 9.81 лв., тъй като била изчислена на база 209 куб, м. вместо на база 201 куб. м., поради което така посочената сума следва да се приспадне от общото задължение, поради което дължима от ответницата се явява сумата от 1716.76 лв., в който именно размер следва да се уважи предявения иск, а за разликата до пълния предявен размер от 1726.58 лв. искът следва да бъде отхвърлен.