Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8705 от 12.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63986/2024
Вид
Решение № 8705
Подписан
12.05.2026
Състав
ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33в · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 2 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 8705

*** 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110163986 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано e по искова молба, подадена от „*** срещу Сдружение **** с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 711,08 лв. (363,57 евро) - незаплатена стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: *** ****, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.06.2024 г., до изплащане на вземането, сумата 183,40 лв. (93,77 евро) - мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 37184/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

С исковата молба и уточнителна молба вх. № 284950/27.08.2025 г. ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в *** ****; че между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия. Тъй като ответникът не е сключил с ищеца договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката, въпреки отправена до него покана, то той 1 се е обогатил неоснователно за сметка на „*** и дължи стойността на доставената до топлоснабдения му имот топлинна енергия. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки получаването на изрична покана. Сочи, че в сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, не е въведена система за дялово разпределение, поради което не са изготвяни изравнителни сметки. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Във възражението си по чл. 414 ГПК длъжникът оспорва дължимостта на претендираните суми. Прави възражение за погасителна давност. Сочи, че липсва яснота относно конкретния топлоснабден имот – дали същият е апартамент, офис или друго помещение. Оспорва помещението на посочения адрес да е топлоснабдено и в него да е потребявана топлинна енергия за отопление или подгряване на вода. Заявява, че помещението представлява склад, в който няма изградена инсталация с уреди за отопление, поради което в това помещение никога не е извършван отчет на измервателни уреди.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба oт ответника Сдружение **** с който оспорва предявените искове.

Поддържа се становище за нередовност на исковата молба поради неяснота как е формирана претенцията – дали се претендира стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление или за подгряване на вода, като липсват твърдения как са начислявани сумите. Сочи, че не става ясно за какво помещение става въпрос. Отрича сградата, както и самият имот, да са топлоснабдени.

Сочи, че в помещението не преминават тръби и не са монтирани уреди за отопление.

Счита, че по отношение на него не са приложими общите условия на дружеството.

Оспорва исковете и по размер, тъй като от твърденията на ищеца не става ясно как са начислявани сумите. Поддържа, че сдружението не е ползвало доставяна от ищеца топлинна енергия. Сочи, че липсват данни за извършван от ищеца реален отчет, като представеното извлечение от сметки не установява реалната доставка на топлинна енергия. Отрича до него да е отправяна покана за заплащане на дължими суми, поради което оспорва и претенцията за мораторна лихва. Възразява, че вземанията са погасени по давност. Сочи, че имотът се намира в жилищна сграда, предназначена за задоволяване на битови нужди.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба, след направеното с молба вх. № 284950/27.08.2025 г. уточнение, е редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, доколкото ищецът, макар и лаконично, е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите се претенции - доставка на топлинна енергия до ползвания от ответника недвижим имот, 2 който не е предназначен за задоволяване на битови нужди; липса на сключен писмен договор съобразно законовите изисквания; незаплащане от страна на ответника на стойността на доставената топлинна енергия, с която той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на топлинна енергия до стопанисвания от последния имот, вследствие на което ответникът се е обогатил.

Доказването на твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Между страните по делото не се спори и видно от заповед № РД-11435/21.02.1991 г. на Заместник - министъра на науката и висшето образование, акт № 0013/27.12.1996 г. за частна общинска собственост и писмо № П-10746/24.08.2023 г. на СО, р****“, че помещение №***1, находящо се във вход В на *** в *** община ***, ул. „*** е предоставено за стопанисване на Сдружение „***.

По делото е представен констативен протокол с изх. № 429-2/22.02.2010 г., съгласно което в сградата с адрес ж. к. „***, б***** съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но не се прилага поради липса на взето решение по чл. 139 ЗЕ.

Представено е заявление от 16.10.2024 г. на Председателя на Сдружение „*** до Изпълнителния директор на „*** с искане за назначаване на проверка за установяване на ползването на топлинна енергия и топла вода в помещения, ползвани от сдружението, находящи се в ж. к. „***, бл. 3, включително и помещение № ****във вход *“.

3

Представен е протокол от 12.11.2024 г. за извършена проверка по повод заявлението в сграда на адрес: „***, бл. 3, вх. Б и В – общежитие на СО, район „***“.

При проверката е установено, че в посочените в заявлението имоти радиаторите са демонтирани. Относно БГВ са посочени показанията на водомерите за топла вода, както следва: в**********; стая 102 – затапена топла вода.

Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „*** на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Поради това без значение е дали ответникът е получавал фактури, тъй като процесните искове се основават не на договорни отношения, а на неоснователно обогатяване.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, се установява, че етажната собственост на адрес ж.к. „***, бл. 3, вх. В се обслужва от „***, като се използва само топла вода и топлоснабдителното дружество е извършвало разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“. Според констатациите на вещото лице измерването на потребеното количество топлинна енергия през периода е извършено от общ топломер, който отговаря на изискванията за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната 4 станция за сметка на ищеца. Вещото лице констатира, че ответникът не е осигурил достъп по време на годишния отчет. По данни на ищеца в имота се ползва топла вода, като поради липса на отчет на водомера, разходът за топла вода се изчислява на база един потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл.

69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице констатира, че топлинна енергия за отопление не се начислява. Посочено е, че „*** е извършвало изчисленията съобразно действащата нормативна уредба, като в изготвяните изравнителни сметки е отразена разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество топлинна енергия. Установено е, че изравнителната сума за периода е 266,40 лв. за доплащане, тоест стойността на начислената топлинната енергия за процесния период за конкретния обект, с включена изравнителна сметка, възлиза на 982,13 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост и актуални цени на топлинната енергия.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че помещението не е посещавано за отчет и по тази причина е начислена служебна топлинна енергия.

За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, не е достатъчно да се установи, че ответникът стопанисва процесния имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия.

В случая, въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че ищецът не е провел доказване, че ответникът се е обогатил за негова сметка, доколкото липсват данни в имота реално да е ползвана топлинна енергия.