Решение № 1181 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300502143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.

Образувано е по жалба от Т. А. А., ЕГН: ********** и Ю. А. А., ЕГН: ***, чрез пълномощника адвокат М. М., подадена срещу Разпореждане с изх.№ 72111/15.05.2025 г. постановено по изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от същите молба с вх.№ 32624/20.03.2025 г. за заличаване на възбрана върху 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***

(гараж).

Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Позовават се на съдебно решение за разпределение на правото на ползване, постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС върху парцел IV1444, 1445, от кв.103 по плана на гр.П., от което заключават за съсобствеността върху същия. Оспорват изводите на ЧСИ, че с посоченото съдебно решение на наследодателя на длъжницата е възложено ползването на целия ПИ 1444. Намират за недоказана собствеността на длъжницата върху гаража. Излагат доводи, че неправилно и незаконосъобразно е наложена възбрана върху имот, чиято част се владее от жалбоподателите и върху сграда, която е тяхна собственост. Молят за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на молбата за заличаване на възбрана върху 1

ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Претендират се разноски.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ТД на НАП Пловдив като присъединен взискател, както и на длъжника Р. Г. Я., от които не е постъпило становище.

Постъпили са мотиви по чл.463, ал.3 от ГПК от ЧСИ Константин Павлов, с които оспорва жалбата като недопустима с довода, че върху възбранените имоти не е насочено изпълнение, а до момента възбраната върху процесните имоти има само обезпечителен характер, поради което възбраната не е породила юридически последици спрямо жалбоподателите. По същество намира жалбата за неоснователна като излага доводи за правото на собственост на длъжник върху възбранения недвижим имот и сгради. Моли жалбата да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав на ПдОС, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.02.2017 г. от Районен съд Пловдив на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 17922 от 2016 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с, по молба на взискателя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД С ЕИК 203670940 срещу длъжника Р. Г. Я., ЕГН **********, за събиране на парично вземане.

На осн. чл. 458 от ГПК Държавата чрез ТД НАП ПЛОВДИВ е присъединена като взискател по делото.

Въз основа на молба от взискателя от 23.04.2021 г., съдебният изпълнител е извършил проверка на имущественото състояние на длъжника Я. и е наложил възбрана, вписана в Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр.Пловдив, под акт № *** г. върху:

5/8 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

П., общ. П., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-270/02.05.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 16.06.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. П., п.к. ***, ул. ***, с площ: 383 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 1444 (1711), квартал: 103 (44), парцел: част от IV-1444,1445 (част от бивш VIII-1711,1712), Съседи: ***, ***, ***,

***, ведно със Сградите, които попадат върху имота, а именно: 1. Сграда с идентификатор *** със застроена площ 80 кв. м., брой етажи 2 , 2 предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 26 кв. м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж.

По изп.дело е постъпила молба вх.№ 32624/20.03.2025 г. от Т. А. А. и Ю. А. А., чрез адвокат М., с която са поискали да се вдигне възбраната върху парцел 1444, 1445, ведно с прилежащите постройки с довода, че не попадат в патримониума на длъжницата. Представили са удостоверение за наследници от 19.03.2025 г. изд. от Община Пловдив, район Централен, на В. А. Т., починала на *** г.; Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издадена на основание на обстоятелствена проверка акт №*** г. от 01.10.2024 г. на Нотариус рег.№ 131 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС;Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС;Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус рег.№ 638 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.; Решение от 28.II.1990 г. постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС, X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС, ведно със скица за разпределение на ползването на парцел IV – 1444, 1445, кв.103 по плана на гр.П..

В производството са постъпили, изисканите от ЧСИ – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС; Нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен акт № *** г. на Нотариус рег.№ 227 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.; Справки за родствени връзки на Ф. Я. и на В. Т. от МРРБ.

С разпореждане изх.№ 72111/15.05.2025 г. ЧСИ К.Павлов е оставил без уважение молба вх.№ 32624/20.03.2025 г. от Т. А. А. и Ю. А. А., чрез процесуалния представител адвокат М. М.. ЧСИ е приел за установено по делото, че длъжникът Я. е придобила възбранения имот по наследство от починалия си съпруг. Освен това е приел, че според представения разделителен имот с идентификатор *** остава в патримониума на покония съпруг и наследодател на длъжника Я..

С подадената жалба се оспорва разпореждането изх.№ 72111/15.05.2025 г. с довода, че жалбоподателите владеят част от недвижимия имот – предмет на възбраната, както и притежават правото на собственост върху сградата (гараж) в имота. Жалбоподателите се позовават на представените в изпълнителното производство писмени доказателства, които прилагат, както и на представения с жалбата - Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулационен ред (чл.279, ал.2 ППЗТСУ) акт № *** г. на Нотариус при ПРС.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от трети лица за изпълнението, 3 които са активно легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител съгласно изложените от тях твърдения, и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението на съдебния изпълнител за недопустимост на жалбата. Жалбоподателите са трети лица за изпълнителното производство, които твърдят, че съдебният изпълнител е наложил възбрана върху имот, част от който се владее от тях ( до размера на 264 кв.м., съгласно съдебно разпределение на ползването) и сграда, която е изключителна тяхна собственост. Налагането на възбрана е действие по подготовка на принудително изпълнение с обезпечителен характер, което поражда правен интерес за третото лице да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, за да се защити от бъдещо отнемане на владението. Изложеното обосновава процесуалната легитимация на жалбоподателите, поради което жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Както е посочено и ТР 3/2017 г. на ОСГК на ВКС предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.

С оглед на изложеното при проверка законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител следва да се отговори на въпроса дали възбранените 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** и от сграда с идентификатор *** са били собственост на длъжника Я. при налагането на възбраната, което е определящо за уважаване на жалбата според разпоредбата на чл. 435, ал. 4 изр.

2 ГПК.

По делото се установява, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена Заповед РД-18-270/02.05.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, е с административен адрес гр.П., ул. ***, с площ от 383 кв.м., с номер по предходен план 1444 ( 1711), квартал 103 (44), парцел: част от IV – 1444, 1445 (част от бивш VIII – 1711, 1712), със съседи: ***, ***, ***,

***. В ПИ са заснети: Сграда ***, със застроена площ от 80 кв.м., броя етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда 4

***, със застроена площ от 26 кв.м., броя етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж – съгласно представената скица от АГКК.

Правото на собственост на длъжника Я. върху 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** е признато въз основа на наследяване от Ф. Я. Я., с нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен акт № *** г. на Нотариус рег.№ 227 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.

Въз основа на констативния нотариален акт от 21.07.2020 г. се обосновава легитимацията на Р. Г. Я. като собственик на 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** при налагането на процесната възбрана на 07.06.2021 г.

Посоченото право на собственост на длъжника Я. върху ПИ не се опровергава от останалите доказателства, от които се установява следното:

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 06.06.1984 г., Ф. Я. Я. е придобил правото на собственост върху дворно място от 468 кв.м., представляващо имот пл.№ 1711 от кв.44 по плана на гр.П. – Пловдивски окръг, който имот се включва в новообразувалия се парцел VIII – 1711, 1712, в същия квартал, като този парцел има площ от 595 кв.м., при граници Г. П. Т., Н. Г. Г. и улица, ведно с подобренията в двора (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС).

На 04.01.1990 г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулационен ред (чл.279, ал.2 ППЗТСУ) акт № *** г. на Нотариус при ПРС е призната П. Й. З. за собственик на маломерно празно дворно място от 100 кв.м. – част от имот № 1444, която част е бивша собственост на Ф. Я., за който заедно със собствения на П. Й. З. имот планоснимачен № 1445 – и двата по плана на гр.П., обл.Пловдивска, се отрежда общ по регулация парцел за малоетажно застрояване IVчетвърти в квартал 103 по плана на същия град, при граници на парцела: от двете страни улици, А. С. Г. и А. Д. Г., целият състоящ се от 528 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че описаното маломерно дворно място от имот пл.№ 1444 е изкупено от П.

Й. З. за изравняване на дяловете в упоменатия общ по регулация парцел, с което се прилага регулацията по отношение на същия парцел за имотите, за които е отреден.

На 28.02.1990 г. със съдебно решение, постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС, X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС е извършено разпределение на правото на ползване на парцел IV – 1444, 1445, в кв.103 по плана на гр.П., Пловдивска област между П. Й. З. и Ф. Я. Я., след като е прието, че страните са съсобственици при равни квоти на парцела. Дял първи по заключение на в.л. между буквите А, Б, В, Г, Д и А е разределен на Ф. Я. Я., а дял втори между буквите Б, Ж, З, И, Г, В и Б на П. Й. З..