Решение № 288 от 16.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 121/2025
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Кристияна Генковска, Боян Балевски, Анжелина Христова
Цитирани разпоредби
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 22, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристияна Генковска
Членове:
Боян Балевски
Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002900121 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по КЖ от страна на пълномощника на А. Г. А. срещу решение № 186/23.10.2024 година на Апелативен Съд – Пловдив, 3-ти граждански състав по въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2024 година, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 475/ 08.04.2024 г. по гр. д. № 1804/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив в отхвърлителната му част, касаторът е бил осъден от въззивния съд да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД още сумата от 4 533. 88 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта НОUS - 14735644, сключен на12.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.07.2022 г., 2060.
71 лв. - договорни лихви за периода 05.07.2019 г. - 04.11.2019 г., 4515. 71 лв. обезщетение за забава за периода 06.07.2019 г. - 04.07.2022 г.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение- неправилно въззивният съд е игнорирал възражението на ответника по иска за неспазено изискването в чл.22 вр.с чл.10 ал.1 ЗПК относно минималния размер на размера на шрифта в договора/ 12 / и е заключил, че в случая неспзването на тва изискване не е попречило на потребителя да се запознае без затруднение със съзържанието на самия договор.
1
Ответникът по КЖ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изразил становище за правилността на изводите на въззивния съд по релевираните оплаквания, които са фигурирали във въззивната жалба от страна на последния.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта НОUS 14735644 от 12.04.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е предоставило на А. Г. А. кредит в размер на 55 000 лв., който е следвало да върне на 120 равни месечни вноски. Видно от приетата по делото счетоводна експертиза договорената сума е усвоена изцяло на 12.04.2017 г. чрез превод по разплащателната сметка на кредитополучателя в „Първа инвестиционна банка“АД. Постъпилите суми за погасяване на кредита от страна на ответника са в общ размер на 6 543. 76 лв. Според вещото лице при изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 3 ЗПК освен уговорената лихва е включена и „такса ангажимент“ от 1100 лв., при което ГПР е равен на 14.
3392%. На 15.06.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на което вземанията по посочения по-горе договор са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Между страните не е спорно, че ответникът А. е бил уведомен за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на кредита на 04.11.2019 г. със залепване на уведомлението чрез ЧСИ. Ответникът е б и л направил своевременно възражение за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК поради изписване текста на договора с шрифт по малък от 12, неточно посочване размера на ГПР, както и с възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.
В чл. 10, ал. 1 ЗПК са посочени изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит - да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора -неспазването на които е основание за неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК. Според съда, по настоящето дело по категоричен начин се установявало от приетата съдебно - техническа експертиза, че в текста на договора е използван шрифт Garamond, чийто размер варира в диапазона между 11.6 и 11. 7, с оглед на което окръжният съд е бил приел, че процесният договор за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазването на изискването за изписването му с шрифт не - по малък от 12.
Въззивният съд е счел този извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразен. Позовал се е на това, че изискването за минимален размер 2 на шрифта е свързано със защита правата на потребителите, а не е произволно прието. Съгласно обосновката в т. 35 от Определение от 14.01.2021 г. по дело С - 535/ 20 на СЕС, то цели да гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да препятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност от важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Съдът на ЕС изрично е приел, че посоченото изискване е в съответствие с нормата на чл. 10, параграф 2 и чл.
22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета, даваща възможност на националния законодател да установява правила, отнасящи се до действителността на сключването на договора за кредит, които са в съответствие с правото на Комисията. Позовал се е и на нормата на чл. 23 от Директива 2008/48, с която на държавите - членки е делегирана възможност да определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, като е поставено изискването да същите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Изложил е , че признаването на договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК има за последица отпадане правото на кредитора да получи лихвите и таксите по договора ведно с главницата. Според СЕС (т. 63 от решение от 09.11.2016 г., С - 42/15) строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност.
Въззивният съд е счел, че допуснатото от кредитора нарушение, изразяващо се в изписване текста на договора с шрифт 11.6 и 11.7 вместо с предписания от закона размер 12, не е съществено в контекста на директивата, което да обоснове посочената санкционна мярка - прогласяване на договора за нищожен с произтичащите от това последици. Касаело за незначително отклонение от указания в закона минимален размер на шрифта, което не би могло да попречи на ответника да се запознае с произтичащите от договора права и задължения. Целта на посоченото изискване е да позволи на кредитополучателя да прочете договора без затруднение с оглед вземането на информирано решение относно неговото сключване. За съществено следва да се приеме само такова отклонение, което изисква полагането на усилия над обичайните за запознаване с текста на договора, каквото в случая не е налице с оглед незначителния характер на същото. Предвид изложеното въззивният съд приема, че в контекста на предвидения в чл. 23 от Директива 2008/ 48 принцип за пропорционалност на санкциите обявяването на договора за недействителен единствено поради формалното неизпълнение на изискването за минимален размер на шрифта, без същото да се е отразило на възможността на потребителя да се запознае без особени усилия със съдържанието му, представлява непропорционална с посоченото нарушение мярка, което 3 препятства прилагането й.
За неоснователно е счетено и второто възражение за нищожност поради неточно посочване на годишния процент на разходите. Съдебната практика на СЕС (решение по дело С - 42/ 15) е извела разбирането, че, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, чл. 4 от Директива 2008/ 48 изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Затова се приема, че посочването на годишния процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В случая, процесното възражение се основава на твърдението, че в ГПР по договора от 14. 34 % в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включено задължението му за застрахователна премия от 0.602% от използвания лимит по кредитната карта. В случая разходите по кредита, от които се формира ГПР, включват само два компонента - уговорената възнаградителна лихва от 12. 96 % и такса ангажимент в размер на 1100 лв. Независимо от посоченото в т. 2 от договора за кредит, че се дължи и застрахователната премия, всъщност, според съда , такава не била уговорена, тъй като срещу графата „Застраховатерна премия“ като размер е отбелязано 0. 00 лв. При така установените разходи по кредита изчисленият от вещото лице ГПР съвпада по размер с посочения в договора от 14.34 % , от което следва, че процесният договор не страда от посочения порок. Между страните по договора е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът следва да върне на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставения му кредит ведно с уговорената договорна лихва.
Претендираните вземания се основават на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита според чл. 5 от договора, предпоставка за което е просрочието на две или повече вноски. Видно от заключението по приетата съдебно - икономическа експертиза в изпълнение на задълженията си ответникът е внесъл общо сумата от 6543. 76 лв. в периода 09.05.2017 г. 21.12.2017 г. Поради допуснатото просрочие на задълженията по договора цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил на кредитополучателя покана за доброволно плащане на просрочените задължения общо в размер на 95 445. 99 лв., връчена му чрез ЧСИ при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление на 21.10.2019 г.
Според въззивния съд, длъжникът А. не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди предявяване на настоящия иск, тъй като уведомлението не е достигнало до неговото знание. При това положение, според съда, следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем с получаване на исковата молба от ответника на 07.12.2022 г.
Съгласно заключението на вещото лице след приспадане на платените вноски непогасената част от главницата, възлиза на 52 990. 12 лв., което 4 обосновавало пълната основателност на предявения иск. Претенцията за обезщетение за забава е приета също за частично основателна. В т. 5 от договора е уредена отговорността за забава на кредитополучателя в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска. С оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането по чл. 86 ЗЗД е погасено за периода до три години преди предявяване на иска, т. е. от 06.01.2018 г. до 04.07.2019 г. вкл. За времето от 06.07.2019 г. до 04.07.2022 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. съгласно чл. 6 ЗМДВИППОРНС обезщетението за забава, изчислено върху всяка погасителна вноска от датата на забавата (денят следващ датата на падежа на 5 - то число от месеца съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД) до датата на подаване на исковата молба 05.07.2022 г., възлиза на 4515. 71 лв. С оглед на така изложеното, въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която претенцията за главница е отхвърлена над сумата от 48 456. 24 лв. до пълния предявен размер от 52 990. 12 лв., в частта, в която претенцията за договорни лихви е отхвърлена до сумата от 2060. 71 лв., както и в частта, в която претенцията за лихва за забава е отхвърлена до сумата от 4515. 71 лв., вместо което се постанови ново, с което ответникът се осъди да заплати допълнително 4 533. 88 лв. за главница, 2060. 71 лв. за договорни лихви и 4515. 71 лв. - обезщетение за забава. Решението в останалата обжалвана част, в която предявените искове за договорни лихви и обезщетение за забава са отхвърлени над посочените суми, е потвърдено.
Разпечатката съдържа 27 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2c1a4a9b-4e54-444e-9d3e-f0a72a5a5954