Решение № 2171 от 07.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2171 гр. Бургас, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120103388 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа исковата молба на исковата молба на П. Б. С., с настоящ адрес в гр. Бургас, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ......, със седалище гр. София, за прогласяване нищожността на клаузите на чл.

5 от Договор за потребителски кредит № .../..... год. и на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ...... год., поради противоречие и заобикаляне на закона; претендира осъждане на ответника да му заплати следните суми:

1531,35 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума за неустойка по Договор за потребителски кредит № ...... год., и 1590,16 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума за неустойка по Договор за потребителски кредит № ...... год., ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът П. С. е изложил следните фактически и правни твърдения: на 12.05.2022 год. ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ......, за сумата от 1400 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %, ГПР – 49.63 %, и 24-месечен срок за погасяване; на 20.06.2023 год. ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ....., за сумата от 1300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 44.50 %, ГПР – 54,44 %, и 12-месечен срок за погасяване; в чл.5 от двата договора се съдържа клауза, за 1 задължението на ищеца да предостави едно от двете предвидени обезпечения; при неизпълнение е предвидено заплащане на неустойка – 1531,35 лв. по първия договор и 1590,16 лв. по втория; ищецът е изпълнил договорите, но е платил на кредитора си без правно основание двете неустойки, които произтичат от недействителни клаузи; неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер, а в случая кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума; неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо; законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му; уговорената неустойка в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона, тя представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение; неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която е в размер на почти половината от сумата по кредита; неустойката надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора и натоварва длъжника е допълнителни разходи; потребителят е в по-благоприятно положение за сметка на поръчителите, което е житейски е правно нелогично; поставените изисквания за поръчителите са реално неизпълними, доколкото значително ограничават и стесняват кръга на лицата, които биха могли и биха се съгласили да поръчителстват, и елиминира значителна друга група физически лица, които не отговарят на другите изисквания поставени от кредитора; второто предвидено обезпечение – банкова гаранция - е безпредметно, и то е по начало неизпълнимо от длъжника; липсват данни как точно е формиран размерът на неустойката, който е необосновано висок; неустойката противоречи на добрите нрави заради основанието, на което се дължи; изискванията, които поставя кредиторът за характера и вида на обезпечението, не съответстват на закона, морала и на добрите търговски практики; уговорената неустойка има наказателен характер, а не само 2 обезщетителен и обезпечителен; в този вид неустойката представлява източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената договорна лихва; клаузата е нищожна, защото отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция, а същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това; липсва обезпечителна функция, няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, затова отсъства и обезщетителната функция; безусловно е задължението на кредитора да определи неустойката по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, за да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди; съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48, преди сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни, това цели предпазване на потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност; клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, ставащо изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата; такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията; опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава; задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16, ЗПК; в случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка; сумата, дължима като неустойка по двата договора, следва да се включи в ГПР, а тогава действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ границата по чл. 19, ал. 4, ЗПК; плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение не е отразено като разход при формиране на ГПР и този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1, ЗПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

3

Правните основания на предявените обективно съединени установителен и осъдителни искове са чл. 124, ал. 1, ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. първо, и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

С проекта си за доклад на делото – определение рег. № 4630/15.08.2025 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесните два договора за кредит, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността им.

Ответникът е оспорил редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на исковете; изложил е следните фактически и правни твърдения: съгласно Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2023 година по дело C-321/22, подходът да се приема за допустим иск за установяване на нищожност на договор/клауза от него не е безусловен и универсален, а националният съд следва да прави преценка, като държи сметка за принципа на ефективност и дали ако се приеме такъв иск за недопустим, това ще затрудни необосновано реализирането на потребителската защита; валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК; с клаузите за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение формирането на ГПР са спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; в договорите и в издадените СЕФ ясно е посочен размерът на ГПР и по какъв начин се формира той; в случая ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4, ЗПК; уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тя е проявление на свободата на договаряне между страните и изначално е невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР; разходите, които се включват в ГПР, са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора; неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си; към датата на сключване на договорите кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума; ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж; неустойката не представлява „скрита печалба“; още към момента на сключване на договорите потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им; не е налице нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя – такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя, а и ЗПК предвижда единствено административно-наказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си; в самата Директива 4 нищожността на клаузи като процесните не е изведена като последица, която националното законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не извършват проверка на кредитоспособността на клиентите си; оспорените неустойки са уговорени като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни ангажимента да предостави на кредитора си поне едно от обезпеченията; съгласно чл. 11, т. 18, ЗПК, предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните; процесните договори за потребителски кредит са сключени изцяло по волята на ищеца и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки; кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договорите, по реда на чл. 29, ЗПК; чрез възможността за отказ от договорите се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия; друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед; ищецът не се е възползвал от нито едно от договорно и законоустановените си права; потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор; ищецът е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискванията на чл. 12, ЗЗД и на универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение; неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, била е с фиксирани параметри за срока на договорите; при сключване на процесните договори ищецът не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, а кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорните неустойки; в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена; когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка; в периода 2020-2023 год. ищецът е сключил общо четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, но вместо да упражни някое от договорно и законоустановено право при сключване на първия договор с ответното дружество, потребителят по своя инициатива е сключил още три договора с уговорка за плащане на неустойка, при идентични условия; при сключването на всеки следващ договор 5 потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай, че обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях; ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за нищожност и връщане на платените суми; ищецът се е запознал многократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки; процесните договори следва да се тълкуват в контекста на трайните отношения между конкретния потребител и търговец, създадени на база четири идентични договора; предвид сключването на множество договори при идентични условия е налице индивидуално договаряне, което изключва възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните; сключването на четири договора за кредит оборва твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, противоречие с добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните – те са договаряли равнопоставено, а ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им; от неоснователността на иска за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по клаузите за неустойка; ответникът признава получаването на процесните сума, но твърди, че договорите и отделните им клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договорите; ответникът признава факта, че неустойката не е част от ГПР, но счита, че тя не следва да се добавя към него.